петък, 26 февруари 2010 г.

calle de la Colombina porta alla casa di Tiziano

Кале де ла Коломбина води до къщата на Тициан
.

Направих тази снимка от стаята ни в хотел "Вечелио" (това е фамилното име на Тициан, Тициано Вечелио) на Фондаменте Нуове, прословутата ни първа стая с изглед към северната част на лагуната и към гробищния остров "Сан Микеле". Имаше два прозореца и вторият гледаше към табелата на Кале де ла Коломбина, по която после тръгнахме и намерихме дома на Тициан, където някои твърдят било и ателието му и където големият художник живял и умрял на 99 годишна възраст покосен от чумата през 1576 година.

На номер 5115 на calle larga dei Botteri, широката кале на бъчварите, ако не бъркам улицата и превода. (Има още една calle dei Botteri в сестриере Сан Поло). По времето когато бяхме там на Фондаменте Нуове бяха разкопали и оправяха нещо под настилката или пък сменяха настилката и мисля, че на тази широка Кале деи Ботери работниците бяха складирали материалите. Както се вижда от снимката пред зида на къщата на Тициан.


Над вратата има и благороднически герб, Карл V, императора на Свещената римска империя, коронясан от папа Климент VІІ и прочул се като най-големия почитател на Тициан, вдигайки от пода четката, която маестрото изпуснал, му дал и графска титла, която синовете му имали право да наследят. Казват, че след като услужливо вдигнал четката се обърнал към свитата си "Императори много, но Тициан е един!". Когато в края на живота си Карл V се оттеглил в манастир сред малкото неща, които взел със себе си били картините на Тициан.


Едно надникване през дупчиците на вратата и представяш живота, който някога бил рисуван зад тези стени, всички онези художници, които са работили в ателието на художника, агентите на всевъзможни поръчители и последния му поръчител Смъртта, чийто агент станала чумната епидемия. Но това е друга история, която може да се проследи в последната му картина "Пиета", която е в Галерията на Академията

Тук ще цитирам няколко реда от една стара книга за любовта на венецианците към Тициан, за която моят антикварен експерт ще ме информира още утре. Намерих страници от този текст в интернет, но сега не ще ги превеждам, а ще ги дам на италиански, за моите италианоговорящи читатели
.

Dello amore ai veneziani di Tiziano

Carissimo per tante doti ai veneziani e agli stranieri, favorito dal Cielo della più ferma salute visse fino all'età di 99 anni, e morì nella sua casa a San Canciano, a cagione della pestilenza, il giorno 27 di Agosto dell'anno 1576.
(...)
Le sue opere furono in ogni secolo ricercatissime, e dal Volga al Tago, dalla Senna al Danubio non v'è quasi nè prinicipessa, nè signoril galleria che non vanti di possedere un lavoro di Tiziano.
.

къщата вСан Канчано, ще рече в енория Сан Канчано, във венецианската традиция с името на най-близката църква се означава жилищния район.

Няма коментари:

Публикуване на коментар