И ако някога дните на карнавала започвали от първата неделя на октомври, за това не малка роля имали предимствата, които маските предлагали.
Сега ми предстои да цитирам един забележителен документ на епохата, който Казанова признава, че преписал дословно в мемоарите си. Ако се доверим на Казанова документалиста ще си дадем сметка, че през всичките тези години, които делят деня, в който въпросния документ попаднал в ръцете му и времето, когато той се заел да пише спомените си, той най-грижливо го е пазел. Ако приемаме Казанова предимно като романист, то трябва да признаем, че добре го е написал. Както казват италианците в такива случаи: se non è vero, è ben trovato. Става дума за едно писмо, което в деня на Вси светии на 1753 година една жена, след като минава покрай него, пуска в краката му. Жената е от онези, които работят в манастира „Санта Мария дели Анджели” на остров Мурано и междувременно служат за куриери на послушничките и монахините в кореспонденцията им с въшния свят. Денят на Вси светии идва след последната неделя на октомври. Казанова след като изслушал литургията в манастирската църква, която посещавал редовно откакто любимата му К.К. била затворена от баща си при леля си в този манастир, се бил запътил към гондолата с герба на неговия покровител г-н Брагадин, която го чакала, за да го върне във Венеция. Казанова го вдигнал, а жената като видяла, че е в ръцете му спокойно продължила пътя си. Писмото било без адрес, а печата изобразявал една примка. Казанова скочил в гондолата и щом се отдалечил от брега го отворил. (Няма да скрия, че при тези сцени не се и сещам за Доналд Съдерланд или за Хийт Леджър, а си представям единствено и само Кристиан Ренцики.)
„Една монахиня, която от три и половина месеци насам ви вижда на всеки празник в църквата, желае да се запознае с вас. Една брошура, която сте загубили и случайно е попаднала в ръцете й, дава повод да допусне, че говорите френски все пак, ако предпочитате да й отговорите на италиански, можете да го сторите, тъй като за нея са от значение преди всичко яснотата и точността. Тя не ви предлага да я повикате в стаята за разговори, защото желае да я видите, преди да говорите с нея, затова тя ще ви означи една дама, която да придружите до стаята за разговори. Тази дама не ще ви познава и следователно не ще е нужно да ви представи, ако случайно бихте желали да останете непознат.
Ако мислите, че този начин на запознаване не е подходящ, то монахинята ще ви назове едно казино в Мурано, където ще я намерите сама в седем часа вечерта в определен от вас ден. Вие можете да останете при нея на вечеря или да си отидете след четвърт час, ако сте зает другаде.
Или предпочитате да й дадете вечеря във Венеция? Определете ден, час и място, където тя трябва да дойде и вие ще я видите да слиза маскирана от една гондола; само че трябва да бъдете маскиран и да стоите на брега с фенер в ръка.
Уверена съм, че ще отговорите и ще отгатнете с какво нетърпение очаква тя отговора ви; затова ви моли да го предадете утре на същата жена, откоято ще получите това писмо; ще я намерите един час преди обяд в църквата „Сан Канчано” при първия олтар вдясно.
Помислете, че аз никога не бих се решила на една стъпка, която би могла да ме представи в неблагоприятна светлина пред вас, ако не подозирах във вас благородно сърце и възвишен дух.”
Казанова избира първия предложен вариант и не греши, защото с това си спечелва уважението на монахинята. Кореспонденцията продължава, той отива при посочената графиня, която от своя страна е известена и я придружава в нейната гондола от Венеция до манастира в Мурано. И след това маскиран я придружава в стаята за разговори, където дори не се налага да бъде представен. И когато двете приятелки се виждат при решетката за разговори (маскираният) Казанова има щастието да види от другата страна на решетката една от най-красивите жени, които човек изобщо някога може да види. На връщане към Венеция, в гондолата удивена графинята казва на Казанова, когото отпреди това не познава: „тя не ви каза нито дума”. А Казанова отвръща: „Понеже не исках да й бъда представен, тя ме наказа, като се престори, че съвсем не забелязва присъствието ми”.
Следват няколко отчайващи недоразумения, накрая е уговорено и първото рандеву. Страстта е консумирана. След първата среща в едно казино в Мурано, където Казанова отива маскиран след полунощ и намира благородната и смела красавица, следва втора среща във Венеция където Казанова чака монахинята да се появи с гондола на кампо Санти Джовани е Паоло при паметника на Бартоломео Колеони. Оказва, че любовникът на монахинята е някой от чуждите посланици, някой способен да докара приятелката с гондола до мястото на срещата и да я остави да се забавлява в компанията на желания от нея мъж. И този някой може да е само френският посланик.
Наколко дни преди Коледа посланикът трябва да замине за Падуа и в този период моли дамата си да не отива във Венеция по време на неговото отсъствие като й предлага да отиде в неговото казино в Мурано ако желае вечеря с Казанова, който всъщност се явява нейното завоевание. Докато се уговарят и тя му споделя, че се страхува единствено от съдбоносната бременност, Казанова й казва „Тогава за в бъдеще трябва да бъдем много разумни. Идва ми наум: девет дни преди Коледа приключва маскарадната свобода.”
Маските били позволени от деня на Св. Стефан, който в католическия календар е следващия ден след Роджество. В деня преди коледа М.М. казва на Казанова, че любовникът й, посланикът ще се върне за Коледа и на Стефановден щяла да посети с него операта, а след това да прекарат нощта заедно.
Казанова прекарва дните преди Коледа със своите приятели, а на Стефановден играе в Ридото, което първата вечер след Рождество е отворено. В тези дни той губи почти цялото си имущество в пари, но това не само не охлажда любовта му, но още повече я засилва. Казанова не може да държи банка там и затова губи четири или пет хиляди дзекини, играе сутрин и вечер и постоянно губи, защото както казва сам „който само залага, трабва да губи”. Държането на банка е позволено само на благородниците.
При затварянето на този прочут игрален дом през 1774 г. заради прекалено многото пропилени там наследства и семейни богаства е намесено едно чудо на Св. Марко, което тогавашния шеф на Съвета на Десетте и тримата държавни инквизитори го помолили да направи. За това чудо Казанова в мемоарите си разказва с чувство за хумор, тъй като чудото се състояло в гласуването на закона за забраната на всички хазартни игри и затварянето на Ридото. Когато бюлетините били извадени от урната всички сенатори се спогледали смаяно, тъй като три четвърти от тях били срещу този закон, но точно три четвърти били гласували приемането му. Но преди Ридото да бъде затворено през 1774 г. ние ще го посетим в компанията на маскираните Казанова и М.М., които ще опитат там заедно късмета си в една първите януарски вечери на 1754 година.
Сега ми предстои да цитирам един забележителен документ на епохата, който Казанова признава, че преписал дословно в мемоарите си. Ако се доверим на Казанова документалиста ще си дадем сметка, че през всичките тези години, които делят деня, в който въпросния документ попаднал в ръцете му и времето, когато той се заел да пише спомените си, той най-грижливо го е пазел. Ако приемаме Казанова предимно като романист, то трябва да признаем, че добре го е написал. Както казват италианците в такива случаи: se non è vero, è ben trovato. Става дума за едно писмо, което в деня на Вси светии на 1753 година една жена, след като минава покрай него, пуска в краката му. Жената е от онези, които работят в манастира „Санта Мария дели Анджели” на остров Мурано и междувременно служат за куриери на послушничките и монахините в кореспонденцията им с въшния свят. Денят на Вси светии идва след последната неделя на октомври. Казанова след като изслушал литургията в манастирската църква, която посещавал редовно откакто любимата му К.К. била затворена от баща си при леля си в този манастир, се бил запътил към гондолата с герба на неговия покровител г-н Брагадин, която го чакала, за да го върне във Венеция. Казанова го вдигнал, а жената като видяла, че е в ръцете му спокойно продължила пътя си. Писмото било без адрес, а печата изобразявал една примка. Казанова скочил в гондолата и щом се отдалечил от брега го отворил. (Няма да скрия, че при тези сцени не се и сещам за Доналд Съдерланд или за Хийт Леджър, а си представям единствено и само Кристиан Ренцики.)
„Една монахиня, която от три и половина месеци насам ви вижда на всеки празник в църквата, желае да се запознае с вас. Една брошура, която сте загубили и случайно е попаднала в ръцете й, дава повод да допусне, че говорите френски все пак, ако предпочитате да й отговорите на италиански, можете да го сторите, тъй като за нея са от значение преди всичко яснотата и точността. Тя не ви предлага да я повикате в стаята за разговори, защото желае да я видите, преди да говорите с нея, затова тя ще ви означи една дама, която да придружите до стаята за разговори. Тази дама не ще ви познава и следователно не ще е нужно да ви представи, ако случайно бихте желали да останете непознат.
Ако мислите, че този начин на запознаване не е подходящ, то монахинята ще ви назове едно казино в Мурано, където ще я намерите сама в седем часа вечерта в определен от вас ден. Вие можете да останете при нея на вечеря или да си отидете след четвърт час, ако сте зает другаде.
Или предпочитате да й дадете вечеря във Венеция? Определете ден, час и място, където тя трябва да дойде и вие ще я видите да слиза маскирана от една гондола; само че трябва да бъдете маскиран и да стоите на брега с фенер в ръка.
Уверена съм, че ще отговорите и ще отгатнете с какво нетърпение очаква тя отговора ви; затова ви моли да го предадете утре на същата жена, откоято ще получите това писмо; ще я намерите един час преди обяд в църквата „Сан Канчано” при първия олтар вдясно.
Помислете, че аз никога не бих се решила на една стъпка, която би могла да ме представи в неблагоприятна светлина пред вас, ако не подозирах във вас благородно сърце и възвишен дух.”
Казанова избира първия предложен вариант и не греши, защото с това си спечелва уважението на монахинята. Кореспонденцията продължава, той отива при посочената графиня, която от своя страна е известена и я придружава в нейната гондола от Венеция до манастира в Мурано. И след това маскиран я придружава в стаята за разговори, където дори не се налага да бъде представен. И когато двете приятелки се виждат при решетката за разговори (маскираният) Казанова има щастието да види от другата страна на решетката една от най-красивите жени, които човек изобщо някога може да види. На връщане към Венеция, в гондолата удивена графинята казва на Казанова, когото отпреди това не познава: „тя не ви каза нито дума”. А Казанова отвръща: „Понеже не исках да й бъда представен, тя ме наказа, като се престори, че съвсем не забелязва присъствието ми”.
Следват няколко отчайващи недоразумения, накрая е уговорено и първото рандеву. Страстта е консумирана. След първата среща в едно казино в Мурано, където Казанова отива маскиран след полунощ и намира благородната и смела красавица, следва втора среща във Венеция където Казанова чака монахинята да се появи с гондола на кампо Санти Джовани е Паоло при паметника на Бартоломео Колеони. Оказва, че любовникът на монахинята е някой от чуждите посланици, някой способен да докара приятелката с гондола до мястото на срещата и да я остави да се забавлява в компанията на желания от нея мъж. И този някой може да е само френският посланик.
Наколко дни преди Коледа посланикът трябва да замине за Падуа и в този период моли дамата си да не отива във Венеция по време на неговото отсъствие като й предлага да отиде в неговото казино в Мурано ако желае вечеря с Казанова, който всъщност се явява нейното завоевание. Докато се уговарят и тя му споделя, че се страхува единствено от съдбоносната бременност, Казанова й казва „Тогава за в бъдеще трябва да бъдем много разумни. Идва ми наум: девет дни преди Коледа приключва маскарадната свобода.”
Маските били позволени от деня на Св. Стефан, който в католическия календар е следващия ден след Роджество. В деня преди коледа М.М. казва на Казанова, че любовникът й, посланикът ще се върне за Коледа и на Стефановден щяла да посети с него операта, а след това да прекарат нощта заедно.
Казанова прекарва дните преди Коледа със своите приятели, а на Стефановден играе в Ридото, което първата вечер след Рождество е отворено. В тези дни той губи почти цялото си имущество в пари, но това не само не охлажда любовта му, но още повече я засилва. Казанова не може да държи банка там и затова губи четири или пет хиляди дзекини, играе сутрин и вечер и постоянно губи, защото както казва сам „който само залага, трабва да губи”. Държането на банка е позволено само на благородниците.
При затварянето на този прочут игрален дом през 1774 г. заради прекалено многото пропилени там наследства и семейни богаства е намесено едно чудо на Св. Марко, което тогавашния шеф на Съвета на Десетте и тримата държавни инквизитори го помолили да направи. За това чудо Казанова в мемоарите си разказва с чувство за хумор, тъй като чудото се състояло в гласуването на закона за забраната на всички хазартни игри и затварянето на Ридото. Когато бюлетините били извадени от урната всички сенатори се спогледали смаяно, тъй като три четвърти от тях били срещу този закон, но точно три четвърти били гласували приемането му. Но преди Ридото да бъде затворено през 1774 г. ние ще го посетим в компанията на маскираните Казанова и М.М., които ще опитат там заедно късмета си в една първите януарски вечери на 1754 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар