други традиционни венециански маски

La gnaga („ла няга”) е една традиционна светла маска покриваща носа и горната част на лицето, придаваща му полу-женски, полу-котешки вид, носена някога предимно от онези младежи, които криели под нея своята хомосексуалност. Тази маска се съчетавала с женско облекло и който я носел по традиция имитирал гласа и поведението на жените. Така обикаляли из града, облечени da gnaga, „като кокотка” посещавали частните празненства и гостилниците, като някои си носели преметната през ръка кошничка с котенце, което мяучело и придавало на маската допълнителен шик и автентичност.

Днес гейовете по време на Венецианския карнавал не са маскирани като жени, а като транс-крале и на сюреалистния андрогинен вид, който добиват с прекрасните си карнавални маски и костюми, скриващи напълно пола, възрастта или цвета на кожата може да завиди всяка drag queen и истинска принцеса.

Във Венеция лесно ще различите по витрините на магазините за маски традиционната маска на лекаря от чумните години. Тя е черна с огромен издължен като като клюн на птица нос, който по време на чумните епидемии е имал функцията като филтър, тъй като в него имало парцали напоени с аромантни соли и различни треви, розмарин и чесън. Маската е имала своето практическо предназначение, предпазвала е лекаря или поне е неутрализирала зловонието. Впоследствие в ритуалите на карнавала маската на лекаря по времето на чумата пропъждала болестта и сплашвала на шега онези, които не се страхували много много от други зарази. Виждала съм тази маска по витрините както в традиционния черен цвят, така и в бяло, но никога не съм се разминавала с човек маскиран като чумен лекар.

Маските с пера и воали, с златиста и цветна украса, маските във форма на слънца или луни се появили през миналия век или още преди два века, за да смайват и правят впечатление на различните празненства, давани във частните дворци по време на карнавала, но по-голямата част от венецианците в карнавалните дни, разхождайки се из града предпочитали да носят традиционните маски от италианската комедия дел арте влизайки на драго сърце в ролята на актьори, като с удоволствие забавлявали околните. С маските и костюмите на арлекини и пулчинели те танцували, подскачали и се закачали, а цяла Венеция заедно с островите Мурано и Бурано се превръщала в една огромна сцена сред лагуната, сцена на която всички се изживявали като комедийни актьори.

Преди да мина към традиционните мъжки маски, ще насоча тук вниманието ви към маската на Коломбина.

Струва ми се, че Коломбина е това, към което се стремят повечето жени (готвачка в кухнята, дама в обществото на мъжете и, предполага се, к.ва в леглото). Маската й (ако въобще има такава, защото в живота тя се подвизава само с грим), дрехите й са красиви и тя умее да ги използва като свое оръжие. Коломбина си слага маска, не за да се скрие, а да привлече вниманието, да предизвика, да накара някой да си фантазира. На вид е сладуранка, но съвсем не е невинна, тя е родена манипулаторка и дръзка авантюристка, знае как да се хареса и как да получи онова, което иска.

Най-известният от тези образи е Арлекино, умният добър слуга, понякога по-умен и от господата, на които служи, далеч по-забавен и находчив от тях, духовит или пък просто смешен той е безкрайно симпатичен с шарения си костюм от разноцветни кръпки, с засмяната черна маска, която покрива горната част на лицето, челото и носа, и с дървената си тояжка, която често му се налага да използва като тупалка. Понякога е в двойка с Арленина (която му е лика-прилика и даже носи същия костюм), друг път флиртува или е вече мъж на Коломбина, която го върти на пръста си, непрекъснато го увещава да й подарява разни неща, като междувременно флиртува с всички други.

Бригела е маска, малко по-късна от Арлекино. Името му идва от „briga”, дума за кавга, сплетня, свада, и се предполага, че е голям сплетник и кавгаджия. Като слуга е хитър и находчив и успява да се се сдобие с най-доброто в най-заплетените и парадоксални ситуации. Маската му е тъмно зелена, а зеления цвят на райета или квадрати е отличителен за костюма му. Костюмът му завършва една бяла барета. За разлика от Арлекино движенията му са по-сковани, не толкова необуздани и причудливи.

Пулчинела има неаполитански произход, винаги е влюбен и гладен, фигурата му напомня за градските смешници, онези които са свиквали да разсмиват всички останали, защото ако не го правят и без друго всички ще им се присмиват. Маската му е черна, с малко издължен и закривен нос, дрехите му са бели и не съвсем по мярка, има висока бяла шапка, изкуствена гърбица и корем.

Панталоне е типично венецианския персонаж, това е старият търговец, богат и уважаван, или на ръба на фалита, и в двата случая безскрупулен и доста стиснат. Отличителния цвят на костюма му е червен, носи черни чехли, а черната му маска му с дълъг извит като клюн нос е с изражение на скъперник, който дори когато печели изглежда така сякаш губи.

Пиеро е карнавална маска, най-вероятно с френски произход, ако се съди името (Pierrot). Поява се във Венеция през ХVІІІ век, по времето когато френския е „салонния език” в града и може да се срещне и в наши дни на карнавала. Пиеро е името на онзи тъжен френски клоун с широки бели дрехи с големи черни копчета отпред, с бялата надиплена яка и бяла маска, на която често има и една сълза. Пиеро е романтичен и меланхоличен. Мързелът му пречи да се движи като другите герои, със сигурност обаче е по-интелигентен от повечето от слугите, често критикува грешките на господарите и изпълнява възложените му задачи наобратно, но не от глупост, а защото му се струват неуместни. Вместо вечеря винаги би предпочел една серенада под прозореца на своята любима, сигурно и затова е толкова бледен и слаб под широката си дреха.