думата calle

Calle е типичната венецианска тясна уличка, приличаща по-скоро на проход между зидовете. Буквално означава утъпкан път и названието е останало от времето, когато тези пътища или по-скоро пътеки не са били павирани с каменни плочи, а са били от утъпкана пръст. (Спомням си как Гьоте се оплаква от венецианската кал, чиито пръски разяждат всичко и съсипват дрехите) Думата calle в женски род, а множественото число е calli. Съществуват още две наименования за тези венециански проходи и излази между зидовете на сградите, които може да видите изписани на белите табели с черни букви по стените. Ruga буквално означава бръчка, а ramo – клон. „Бръчката” обикновено е извита, а „клона” свърза две „пътеки”. Широчината им варира от две-три метра като някъде може да достигне и по-малко от метър. Ако е по-широка от четири метра се нарича сalle larga (larga ще рече широка). А ако е доста дълга това съответно е отразено и в табелата calle longa на венециански или на стандартен италиански calle lunga (дълга), зависи колко е зачитал традицията онзи, който пръв е изписал табелата на съответното място.

Имам намерение да изредя някои от най-тесните calli (в мн.ч. тук) във Венеция. За една от тях знам от Тициано Скарпа и книгата му "Венеция е риба", за друга от сайта на един ресторант в сестиере Сан Поло, една трета ми посочи Иво, като минахме край нея, не знам дали ще открия назнанието й. Ще кажа, че не съм минавала досега по някоя от най-тесните, една от тях със сигурност е успоредната на нашата calle Gabriella, смаяхме се като я видяхме колко е тясна, от calle della Testa преди calle Gabriella, не изпитах никакво желание да се мушна в нея. Сега обаче съжалявам. Като се замисля не съм се впуснала да изследвам нито една calle, все бързах нещо друго да видя..

Тук ще покажа първо Calle del Fumo, уличката на Дима (или пушека), в дъното й се вижда зида на гробищния остров Сан Микеле, ние спахме една нощ в piccolo Vecellio (вдясно), но от другата страна видяхме едно ателие със стари печатарски преси, там бих желала да си поръчам визитки, ще поискам да ми напишат под името scrittrice bulgara e veneziana d'adorazione или само scrittrice писателка e basta



и последната calle където беше хотел "Леонардо", в който бяхме отседнали за две нощи

г-н Рикардо Силва от хотела бе така добър да ми даде някои пояснения на думата màsena, която на венециански диалект се оказа машина и се използва даже за машина за кафе, но наименованието си въпросната calle според него бе получила от някаква машина в металоизливането в тази част на сестиере Канареджо, дейност съсредочена някога там от която еврейския квартал получил наизванието ghetto - гето. Но с историята на думата гето и шествието и по света ще се занимая друг път.