E, qual essa si sia, la mia bellezza,
quella che di lodar non sete stanco,
spenderò poscia in vostra contentezza:
dolcemente congiunta al vostro fianco,
le delizie d'amor farò gustarvi,
quand'egli è ben appreso al lato manco;
e in ciò potrei tal diletto recarvi,
che chiamar vi potreste pur contento,
e d'avantaggio appresso innamorarvi:
Così dolce e gustevole divento,
quando mi trovo con persona in letto,
da cui amata e gradita mi sento,
che quel mio piacer vince ogni diletto
Veronica Franco
Е, каквато и да е моята красота
която да възхвалявате не знаете умора
ще я използвам за да ви задоволя
сладко изтегната до вашата снага
с насладите на любовта ще ви даря
а щом добре обхванат е по онзи начин
бих могла такова удоволствие да ви доставя
че бихте могли да се наречете честит
и не след дълго даже влюбен
толкова нежна и сладка аз ставам
щом се окажа с някой в леглото,
от който обичана и желана се чувствам
че удоволствието ми взима връх над всичко.
Вероника Франко
Във Венеция в средата на ХVІ век имало два различни типа куртизанки: la cortigiana onesta, куртизанката, която наистина „оказвала честта” на един мъж и която можем да преведем като „почетна куртизанка” и la cortigiana di lume, „куртизанката с фенер” подобна на днешните улични или магистрални проститутки, от най-ниските слоеве на обществото, която практикувала своя занаят главно около Риалто.
Във Венеция по това време на мода са салоните, в организирани от някои дами и не е се казано, че всички те са куртизанки. Все повече са свободомислещите жени, които отварят своите салони за гости и ги развличат с музика и поезия. Някои благородни дами основават приюти за бедните, други академии за ученолюбивите. Така Лоренцино де Медичи напразно се надява да удоволетвори страстта си по „почетната” Елена Бароци, чийто салон посещава, но уви не ще получи друго освен отровната кама при моста Сан Тома, където е пронизан смъртоносно от платените убийци на Козимо І една февруарска сутрин на 1548 година.
Най-обсъжданата любовна история във Венеция по това време е тази на Гаспара Стампа и Колатино ди Колалто, от която е останал отглас в изисканите рими по модела на Петрарка, написани от двадесет и пет годишната Гаспара. Тези рими пазят тайната каква е била жената, която ги е създала, по тях не може да се съди дали са плод на страстта на една куртизанка или на вълненията на една особено чувствителна жена.
Вероника Франко, почетена в края на миналия век и с филма „Съдба на куртизанка” е най-известната cortigiana onesta и поетеса на Ренесансова Венеция. Няколко нейни стихотворения са посветени на френския крал Анри ІІІ, с тя когото има кратка връзка по време на гостуването му във Венеция през юли 1574 година, където той останал единадесет дни. Цялата тази история с Вероника Франко трябва малко да му е досаждала после.
Дъщеря на една „почетна” куртизанка, тя била обучена в това изкуство именно от майка си, след като бракът, който сключила съвсем млада с един богат лекар тръгнал на зле. За да се радва на висок стандарт на живот станала на свой ред куртизанка и била включена в каталога на всички основни и „почетни” куртизанки на Венеция, един списък, в който било споменато името, адреса и тарифите на най-представителните куртизанки в града. Според този каталог една целувка от Вероника Франко струвала 5 или 6 скуди, а пълно обслужване можело да се получи за 50 скуди. Благодарение на литературните си заложби и връзките си с някои благородници тя станала много бързо прочута. Прославили я главно стихотворенията, които пишела и именно заради тях френският крал бил заинтригуван от нея. (Той разбира се, едва ли предполагал, че ше стане обект на някои от тях)
Въпреки поезията си и факта, че била от най-почетните куртизанки във Венеция, въпреки почти дипломатическата си мисия с краля на Полша и Франция Анри ІІІ, Вероника Франко не можела да се радва на закрилата, която имали „уважаваните” жени и трябвало сама да намери своите покровители. Открила своите меценати сред интелектуалците и добре образованите мъже. От 1570 година тя била част от един от най-известните литературни кръгове в града, участвала в дискусии, правела дарения и съставяла поетични антологии.
Издала две поетични книги: Terze rime (Трети рими) през 1575. и Lettere familiari a diversi (Лични писма до различни) през 1580. Според обичая на ХVІ век публикувала сборници с писма и събрала в една антология произведенията на известни писатели. След успеха на тези книги основала една благотворителна институция подпомагаща куртизанките и техните деца.
Ако днес е възможно да се четат стиховете на Вероника Франко, това се дължи на Доменико Вениер, един от най-уважаваните литератори на своето време (и брат на сатирика Лоренцо Вениер прочул се с Дзафета). Неговият литературен салон бил най-престижният в града и с Вероника Франко ги свързвала честа кореспонденция, която била публикувана още през 1580 година.
През 1575 година по време на чумната епидемия, куртизанката поетеса била принудена да напусне Венеция и след разграбването на дома й през този период загубила голяма част от имуществото си. Бедите обаче не свършили със загубата на скъпите мебели и картини. Когато се завърнала през 1577 година тя била обвинена във вещерство (често срещано обвинение спрямо куртизанките), но успяла да се защити по време на процеса воден от Инквизицията, в който обвиненията били снети. За това допринесли връзките й с венецианските благородници. Въпреки, че била оправдана, загубила всичко, което притежавала. Същата година предложила на градския съвет да се построи един дом за бедни и нуждаещи се жени, с който да се заеме, но предложението не било реализирано (най-вероятно защото тя нямала възможността да го финансира). По това време децата й вече били израстнали и тя гледала внуците си останали сираци след чумата.
По книгата „The Honest Courtesan” на Маргарет Розентал, основната изследователка на живота и творчеството на Вероника Франко през 1998 година е направен филма Dangerous Beauty преведен на български като „Съдба на куртизанка” с Катерина МакКормак в ролята на поетесата и с Жаклин Бисе в ролята на нейната майка, която й дава един незабравим урок как трябва да се храни куртизанката.
quella che di lodar non sete stanco,
spenderò poscia in vostra contentezza:
dolcemente congiunta al vostro fianco,
le delizie d'amor farò gustarvi,
quand'egli è ben appreso al lato manco;
e in ciò potrei tal diletto recarvi,
che chiamar vi potreste pur contento,
e d'avantaggio appresso innamorarvi:
Così dolce e gustevole divento,
quando mi trovo con persona in letto,
da cui amata e gradita mi sento,
che quel mio piacer vince ogni diletto
Veronica Franco
Е, каквато и да е моята красота
която да възхвалявате не знаете умора
ще я използвам за да ви задоволя
сладко изтегната до вашата снага
с насладите на любовта ще ви даря
а щом добре обхванат е по онзи начин
бих могла такова удоволствие да ви доставя
че бихте могли да се наречете честит
и не след дълго даже влюбен
толкова нежна и сладка аз ставам
щом се окажа с някой в леглото,
от който обичана и желана се чувствам
че удоволствието ми взима връх над всичко.
Вероника Франко
Във Венеция в средата на ХVІ век имало два различни типа куртизанки: la cortigiana onesta, куртизанката, която наистина „оказвала честта” на един мъж и която можем да преведем като „почетна куртизанка” и la cortigiana di lume, „куртизанката с фенер” подобна на днешните улични или магистрални проститутки, от най-ниските слоеве на обществото, която практикувала своя занаят главно около Риалто.
Във Венеция по това време на мода са салоните, в организирани от някои дами и не е се казано, че всички те са куртизанки. Все повече са свободомислещите жени, които отварят своите салони за гости и ги развличат с музика и поезия. Някои благородни дами основават приюти за бедните, други академии за ученолюбивите. Така Лоренцино де Медичи напразно се надява да удоволетвори страстта си по „почетната” Елена Бароци, чийто салон посещава, но уви не ще получи друго освен отровната кама при моста Сан Тома, където е пронизан смъртоносно от платените убийци на Козимо І една февруарска сутрин на 1548 година.
Най-обсъжданата любовна история във Венеция по това време е тази на Гаспара Стампа и Колатино ди Колалто, от която е останал отглас в изисканите рими по модела на Петрарка, написани от двадесет и пет годишната Гаспара. Тези рими пазят тайната каква е била жената, която ги е създала, по тях не може да се съди дали са плод на страстта на една куртизанка или на вълненията на една особено чувствителна жена.
Вероника Франко, почетена в края на миналия век и с филма „Съдба на куртизанка” е най-известната cortigiana onesta и поетеса на Ренесансова Венеция. Няколко нейни стихотворения са посветени на френския крал Анри ІІІ, с тя когото има кратка връзка по време на гостуването му във Венеция през юли 1574 година, където той останал единадесет дни. Цялата тази история с Вероника Франко трябва малко да му е досаждала после.
Дъщеря на една „почетна” куртизанка, тя била обучена в това изкуство именно от майка си, след като бракът, който сключила съвсем млада с един богат лекар тръгнал на зле. За да се радва на висок стандарт на живот станала на свой ред куртизанка и била включена в каталога на всички основни и „почетни” куртизанки на Венеция, един списък, в който било споменато името, адреса и тарифите на най-представителните куртизанки в града. Според този каталог една целувка от Вероника Франко струвала 5 или 6 скуди, а пълно обслужване можело да се получи за 50 скуди. Благодарение на литературните си заложби и връзките си с някои благородници тя станала много бързо прочута. Прославили я главно стихотворенията, които пишела и именно заради тях френският крал бил заинтригуван от нея. (Той разбира се, едва ли предполагал, че ше стане обект на някои от тях)
Въпреки поезията си и факта, че била от най-почетните куртизанки във Венеция, въпреки почти дипломатическата си мисия с краля на Полша и Франция Анри ІІІ, Вероника Франко не можела да се радва на закрилата, която имали „уважаваните” жени и трябвало сама да намери своите покровители. Открила своите меценати сред интелектуалците и добре образованите мъже. От 1570 година тя била част от един от най-известните литературни кръгове в града, участвала в дискусии, правела дарения и съставяла поетични антологии.
Издала две поетични книги: Terze rime (Трети рими) през 1575. и Lettere familiari a diversi (Лични писма до различни) през 1580. Според обичая на ХVІ век публикувала сборници с писма и събрала в една антология произведенията на известни писатели. След успеха на тези книги основала една благотворителна институция подпомагаща куртизанките и техните деца.
Ако днес е възможно да се четат стиховете на Вероника Франко, това се дължи на Доменико Вениер, един от най-уважаваните литератори на своето време (и брат на сатирика Лоренцо Вениер прочул се с Дзафета). Неговият литературен салон бил най-престижният в града и с Вероника Франко ги свързвала честа кореспонденция, която била публикувана още през 1580 година.
През 1575 година по време на чумната епидемия, куртизанката поетеса била принудена да напусне Венеция и след разграбването на дома й през този период загубила голяма част от имуществото си. Бедите обаче не свършили със загубата на скъпите мебели и картини. Когато се завърнала през 1577 година тя била обвинена във вещерство (често срещано обвинение спрямо куртизанките), но успяла да се защити по време на процеса воден от Инквизицията, в който обвиненията били снети. За това допринесли връзките й с венецианските благородници. Въпреки, че била оправдана, загубила всичко, което притежавала. Същата година предложила на градския съвет да се построи един дом за бедни и нуждаещи се жени, с който да се заеме, но предложението не било реализирано (най-вероятно защото тя нямала възможността да го финансира). По това време децата й вече били израстнали и тя гледала внуците си останали сираци след чумата.
По книгата „The Honest Courtesan” на Маргарет Розентал, основната изследователка на живота и творчеството на Вероника Франко през 1998 година е направен филма Dangerous Beauty преведен на български като „Съдба на куртизанка” с Катерина МакКормак в ролята на поетесата и с Жаклин Бисе в ролята на нейната майка, която й дава един незабравим урок как трябва да се храни куртизанката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар