четвъртък, 25 февруари 2010 г.

il giorno del Diluvio Деня на Потопа

Разказ по картинки нахвърлян на италиански и озаглавен "Денят на потопа"
този ден е 15 септември 2009 и бе наречен така от Анна Ливия в едно писмо
"Rio della Basilica" o come si dice anche in bulgaro il giorno si vede dalla mattina
.
"Рио ди Сан Марко" или както се казва на български денят се познава от сутринта

io ed Ivo in uno degli specchi rotti di Michelangelo Pistoletto nell'Arsenale della Biennale 2009 nel riflesso si vede quando sono umidi i miei pantaloni, ho capito perché i cowboy portano quelle cose di cuoio sopra i jeans
.
Аз и Иво в едно от счупените огледала на Микеланджело Пистолето в Арсенала на 53то биенале от 2009, в отражението се вижда колко са ми мокри панталоните, разбрах защо каубоите носят онези гащи от кожа върху дънките, за да предпазват панталоните им от дъжда докато са на седлото, е и аз имах нужда от такива този ден, макар че си имах чадър

sosta nel villaggio africano di Pascal Marthine Togoy, le scapre di Ivo sono già completamante bagnate
.
спирка в африканското село на Паскал Мартин Тогой, обувките на Иво вече са напълно мокри

il mio preferito Ivàn Navarro di Cilie, qui si può vedere una delle sue opere di neon con alcune persone che "ne fanno un film"

моят фаворит Иван Наваро от Чили, тук се вижда една от неговите работи от неон с няколко човека, които влизат във филм

una brava signora cammina tranquillamente nonostante che la pioggia sia dirotta
prendiamo coraggio e usciamo fuori per fare quattro passi anche noi e entriamo in un padiglione che ci sembra incantato

една смела госпожа върви спокойно въпреки че дъжда е проливен, изпълваме се с кураж и излизаме навън, за да направим четири крачки през една огромна локва и влизаме в следващия павилион, който от пръв поглед ни се струва вълшебен


però non si puo stare sempre lì, prima o poi dobbiamo uscire di nuovo,
do un'occhiata dalla porta e vedo una ragazza che cammina scalza

обаче не можем да останем цяла вечност там, рано или късно трябва да излезем отново, хвърлям поглед през вратата и виждам едно момиче, което се събуло босо


dio mio, proprio così si prende il raffreddore, entra come in una passarella e la guardano tutti

боже мой, точно така се настива, влиза и преминава като на подиум пред погледите на всички

Su andiamo, usciamo anche noi fuori per raggiungere il Padiglione Italia

Давай, излизаме и ние за да стигнем до новия италиански павилион, който от тази година е в Арсенала

ci saluta Sandro Chia

навън не е за хора, но вътре ни приветства Сандро Киа

c'è anche una discoteca (scherzo, senza musica)

там има и дискотека (шегувам се, без музика)

quel giardino non lo visita nessuno, la pioggia prova di entrare dentro, le porte si aprono dal vento
.

тази градина не я разглежда никой, дъжда прави опит да проникне вътре, вратите към нея се отварят от вятъра

eccoci finalmente a quel posto che volevo raggiungere, a site-specific installation,
con suoni dai microfoni appesi dall'alto, avevo visto una foto di questa opera di Tamara Crcic e mi mangiavo il fegato che d'estate non siamo andati nell'Arsenale per poter vedere sta cosa.
Ed eccoci lì a settembre, proprio nel giorno del Diluvio
.
ето ни най-накрая при онова, което исках да видя, с звуци идващи от микрофони спускащи се над водата, бях видяла една снимка на тази инсталация и се ядосвах, че лятото не бяхме отишли в Арсенала и не бях я видяла. И ето ни отново през септември, точно в деня на потопа

molto impressionante, come entrare in un film
.

много впечатляващо, направо като влизане във филм


si vede il limite tra l'acqua sotto la cavana e l'acqua sotto la pioggia
.
вижда се разликата между водата под дъжда и водата под навеса



Ivo mi ha fatto questa foto in cui gli piaccio molto
.
Иво ми направи тази снимка, на която му харесвам много

lì si vedono le porte dell'Arsenale, it rains cats and dogs,
torniamo nel villaggio africano di quel artista che ha intitolato la sua opera
HUMAN BEING@work
.
и преди да се върнем отново в африканското село, работа с заглавие, което виждате тук горе, видяхме входа към Арсенала докато дъжда не спираше в опита си да ни удави, тук е пропусната една супер кинематографична част с едни електрокари, когато с още една двойка италианци се бяхме приютили за по цигара при входа на един действащ склад в Арсенала, прилепяхме се до стените за да не пречим на движението, но по обясними причини не ми беше до снимки

Ci si ha la sensazione che lì faccia caldo, che ci siano dei fuochi e veramente ci si trova bene,
ma lavorano sono quelli sugli schermi, i visitatori riposano scalzi
.
Хубаво и уютно е в африканското село, имаш чувството, че там е толкова топло, че за минути ще ти изсъхнат обувките заедно с чорапите, посетителите приличат на колонизатори или препатили търговци на роби, лежат босоноги по дървените шезлонги

Che giornata! Ci manca solo un bicchiere di vino!
.
Какъв ден само! Да имаше и по една чаша вино!

1 коментар:

  1. В италианския павилион имаше и други готини работи като Китарата на Джими Хендрикс и Смъртта на Джеймс Дийн по една рисунка на Анди Уорхол, е едни "олтарни картини" с каубои на родео, истинска сакрализация на американската култура във формата на олтарните картини от ХV и ХVІ век, пълен кич се сториха на Иво, но аз ги харесах

    ОтговорИзтриване