понеделник, 8 февруари 2010 г.

Разказът на Иноченция, мнимата монахиня


Казанова знае, че по тази точка Мъри не е бил излъган, но в този момент не се счита за длъжен да го отсвети как точно стои въпроса с косите на монахините. Той държи в ръка портрета на който хубавицата е изобразена с разголени гърди и когато отбелязва, че тази част художниците рисуват по въображение, мнимата монахиня използва случая да му покаже, че копието е вярно с оригинала. Той й обръща гръб и демонстрира презрение, което би трябвало да я оскърби, както сам добавя в мемоарите си „ако подобни същества имат изобщо някакво чувство за срам”. Казва на Мъри, че наблюденията от тази нощ доказват, че старият израз „два предмета, които са еднакви с трети, са еднакви и помежду си” невинаги е верен. Портретът приличал както на М.М., така и на куртизанката, която се представяла за нея, но между двете жени нямало никаква прилика. Философстват на тази тема четвърт час и междувременно научават, че името на куртизанката е Иноченция. И двамата са любопитни как Капучефало я е убедил да влезе в ролята на монахиня. Ето и монолога на Иноченция:

„Познавам граф Капучефало от две години и неговото познанство ми е било от полза, самият той наистина не ми е плащал, но съм спечелила много от хора, с които той ме е запознавал. Един ден в късната есен миналата година той ми каза, че ако се наема да играя ролята на монахиня, като се облека в дрехи, които той ще ми набави и прекарам нощта с един англичанин, то бих могла да спечеля сто дзекини. „Не бива да се страхуваш от нищо – каза ми той, - тъй като аз сам ще те отведа в казиното, където ще те чака кандидатът, и ще те взема рано сутринта, за да те върна в твоя мним манастир. Той ми показа как трябва да се държа и ме научи какво да отговарям, в случай, че мъжът ме попита за манастирския живот. И господа, шегата ми хареса. Тя ме разсмиваше още предварително и аз му отговорих, че съм съгласна. Би трябвало впрочем да помислите дали някоя жена от моята професия би могла да устои на изкушението да спечели сто дзекини. Историята ми се стори както забавна, така и изгодна и го подканих да предприеме необходимото, като му обещах, че ще играя ролята си отлично. Сделката бе сключена и графът ми даде указания да евентуалния разговор. Каза ми, че англичанинът ще говори вероятно само за моя манастир и сигурно ще ми загатне и за другите ми любовници, но аз не бива да говоря за тези неща, а да му отвърна само с усмивка, че не зная за какво говори, каза ми, че мога даже да му кажа, че съм само една преоблечена монахиня и със шеговити думи да му покажа и косата си. „Въпреки това той ще те мисли за монахиня и то за монахинята, която желае, защото ще бъде убеден, че не можеш да бъдеш друга”. Така ме увери и господинът може да потвърди, че така и стана. Повтарям, че шегата ми хареса и аз не помислих нито за момент да се заинтересувам за името на монахинята, за която щях да се представя, или за името на манастира, към който уж принадлежах. Единственото, което ме интересуваше беше възнаграждението от сто дзекини. И затова, макар, че прекарах с вас една прекрасна нощ и макар че според мен повече заслужавате да ви се плати, отколкото сам да плащате, аз даже и не полюбопитствах как се казвате или кой сте и това не зная и досега. Вие знаете как прекарахме нощта, казах ви вече, че за мен беше прекрасна и ви уверявам, че мисълта да прекарам с вас още една такава нощ ме направи щастлива. Вие ми дадохте петстотин дзекини, но аз трябваше да се задоволя със сто, както ми каза Капучефало, останалите четиристотин той задържа за себе си.
Той ми каза, че за тази нощ ще ми даде само сто, но аз бях доволна и то тях. Сега вие открихте всичко. Съжалявам за това, но не се страхувам от нищо, защото мога да се маскирам както си искам и не мога да попреча на хора, които ме желаят да ме считат за светица. Щом това им прави удоволствие, за мен е все едно. Намерихте у мен оръжие, но всекиму е позволено да носи такова за своя защита. Не считам, че имам каквато и да е вина”.

Ето и коментара на Казанова:

Разказаната история с тон на нещо разбиращо се от само себе си ни убеди, че жената беше само упражнила своя занаят като опитна проститутка, но ни се струваше, че Капучефало, въпреки графската му титла, заслужаваше позорния стълб. Момичето беше вероятно с десет години по-възрастно от М.М. Тя беше красива, но беше руса, а косите на моята монахиня имаха великолепен пепелно светлокафяв цвят, освен това М.М. беше най-малко с десет сантиметра по-висока.
След полунош ние седнахме на масата и с най-добър апетит почетохме отличната закуска, която ни беше приготвила моята Тонина. Бяхме толкова жестоки, че не предложихме на нещастната хубавица даже и една чаша вино, но мислехме, че не биваше да постъпим другояче
.”


Няма коментари:

Публикуване на коментар