събота, 6 февруари 2010 г.

Монахинята или за честта на М.М. (пролог и първо действие)


След смъртта на Анчила английският посланик, който я удоволетворил при сбогуването й с живота, не си хванал постоянна любовница, а като „хвърчаща пеперуда” според думите на Казанова сменял една след друга най-хубавите куртизанки на Венеция. Междувременно след като френският посланик си заминал М.М. се поболяла от мъка, а след това от някаква болест, Казанова си намерил едно момиче от Мурано и вече виждал М.М. само през решетката за разговори в манастира, която отслабнала и много променена вече била вън от опасност. Посещавал я в манастира всяка седмица по два пъти и тогава останал да спи в Мурано, където се отдавал с младото момиче на име Тонина на насладите на любовта. Този безметежен живот бил разтърсен от думите, които един негов приятел на име доктор Ригелини му прошепнал на ухото в манастира „Деле Верджини” (на девиците). Това бил денят на Св. Марко и след като обядвал с приятелите на своя благороден покровител г-н Брагадино (на който Казанова бил нещо като частен оракул) той заедно с доктора отишъл в девическия манастир, където една девойка давала обет за монахиня. Този манастир, който бил под личната власт на дожа, към когото сестрите се обръщали с титлата „Светлейши баща” и в него монахините били от най-прочутите венециански семейства. Там Казанова изкоментирал в ухото на доктор Ригелини, че майка М.Е. е много хубава, а докторът също така шепнешком му отвърнал, че би могъл да я има за пари, ако е любопитен. Исканата цена била сто дзекини за нея и десет за посредника. Казанова изразил съмнение и докторът го уверил, че приятелят му Мъри я е имал и може да я има, когато си поиска. Като видял, че Казанова е изненадан, той продължил, че във Венеция изобщо няма монахиня, която да не може да бъде притежавана, ако човек има пари и знае как да постъпи. Казанова направо изтръпнал когато докторът казал: „Мъри имаше смелостта да изразходи петстотин дзекини, за да има една изключително красива монахиня от Мурано; тогава тя се издържаше от френския посланик”.
Тази сцена е наистина достойна за театър. Въпреки, че страстта на Казанова към М.М. била на изчезване той почувствал сърцето си стегнато като от някаква желязна ръка. Употребил всичките си усилия на волята, за да изглежда равнодушен. В мемоарите си твърди, че не се усъмнил нито за момент в М.М. и бил убеден, че се касаело за една отвратителна клевета, но въпросът го засягал лично и трябвало да направи всичко възможно за да си го изясни. Отговорил на доктор Ригелини с най-спокойно изражение, че сигурно е възможно да се притежава тази или онази монахиня срещу пари, но това се случва доста рядко, тъй като излизането от манастира е много трудно. След това казал:
„А що се отнася до известната с основание поради своята красота монахиня М.М. от манастира *** на остров Мурано, то аз не само вярвам, че Мъри никога не я е имал, но също съм убеден, че тя никога не е издържана от господин Де Берни. Ако френският посланик я е познавал, то той се е срещал с нея само при решетката за разговори; а какво може да се направи там, това впрочем аз наистина не зная.”
Казанова всъшност знаел, че там човек може да получи една прегръдка с целувка, когато посредством един скрит механизъм решетката отивала встрани и на мястото й се образувал малък прозорец. Доктор Ригелини обаче бил почтен човек, който по дискретност и съобразителност не остъпвал на Казанова. На възражението на Казанова оттвърнал с хладен тон, че английският посланик бил честен човек и че бил чул това от самия него. След което добавил:
„Ако Мъри не ми беше поверил работата при условие да я пазя в тайна, то бих го помолил сам да ви потвърди. Ще ви бъда задължен, ако не узнае никога, че съм говорил с вас за това.”
„Може да разчитате на мълчанието ми”, уверил го Казанова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар