сряда, 3 февруари 2010 г.

Дзафета


E tanto de le lodi ci sentiamo
Quando de le vergogne Helena Diva,
O la Zaffetta, a ben che 'l sappia ognuno
Del dato benemerito trent'uno.

Pietro Aretino

И толкова похвали за това да чуeм
че да се засрами божествената Елена
или Дзафета, която всеки знае
си получи заслуженото от трийсет и едина

Пиетро Аретино

Но в тази глава, посветената на венецианските куртизанки може би трябваше да се разказва повече за Дзафета, отколкото за Пиетро Аретино. Макар че сатиричната поема за Дзафета и тридесетте и един е създадена именно в кръга от благородници и стихоплетци сформирал се в дома на Аретино и първите куплети на тази поема (защо ли я наричам поема, когато това си е новела в стихотворна форма) са пълни с похвали отправени към супер известния тогава Пиетро Аретино. Автор на тази поема е Лоренцо Вениер, чийто брат Доменико Вениер, освен сенатор е един от най-бележитите последователи във високия литературен стил на Петрарка.
Лоренцо Вениер, приятел и последовател на Аретино, разказва обстоятелствата при които Анджела Ла Дзафета, една от първите куртизанки в града, била принудена да обслужи тридесет и един мъже в една единствена нощ. В сатиричната си поема написана, за да осмее и ненаситността (за пари) на тази дама, Лоренцо Вениер се разпрострира не само върху креватните подробности, но и върху предисторията и епилога. Вероятно същият Лоренцо Вениер е автор и на другата книжка в стихове сътворена в кръга на Арентино, станала популярна като „Тридесетте и един на Дзафета” а именно „Тарифа на курвите във Венеция”, в която са изброени различни жени от онова време упражняващи тази професия и дали своя принос в прославянето на града в цяла Италия и Европа.Дзафета е спомената и в „първите две песни”, които Пиетро Аретино пише като пародия на Orlando Furioso „Бесният Орландо”, шедьовъра на поета Лудовико Ариосто от Ферара. Ще цитирам тук названието на тази негова поема озаглавена на италиански Li dui primi canti de Orlandino del divino Messer Pietro Aretino. Умалителното "Орландино" е за да стане римата с Аретино, който не се е посвенил сам себе си да нарече „divino”, но ако аз сега мога да прибегна до собствената му шега от писмото до Микеланджело ще кажа, че той е бил “divino” само за онези свои приятели, с които се е забавлявал със стихоплетство, курви и вино.Историята за Дзафета дължим на неговото приятелче Лоренцо Вениер. Прякорът „Дзафета” идва от zaffo, което на италиански означава чеп, но също и стражар, копой, жаргон за полицай. Така, че Дзафета може да е била дъщеря на някой стражар. „Дзафета” обаче може да се каже и за куртизанка, която иска и взима онова, което може от своите любовници и направо издевателства над тях. Та този Лоренцо Вениер, за да покаже, че именно той бил автора на „Неспостоянната курва” и не било вярно, както се твърдяло, че я бил написал Аретино, сътворил поемката за Дзафета. И по-скоро, за да си разчисти сметките с нея. Стилът е цветист, композицията полемична, но може би е по-добре да не се превеждат такива неща, а да се оставят на вечна забрава.

1 коментар:

  1. хайде, запази си някои от главите, за да има изненади и за нас, които после ще си купим книгата :)

    ОтговорИзтриване