Бал в манастира първа част

За това невинно забавление разказва в първо лице Казанова, който отива в манастира в Мурано маскиран като Пиеро, тъй като това облекло прикрива най-добре фигурата и стойката, а той не иска двете му приятелки там да го познаят. За бала, който се организира в голямата стая за разговори, го известява Лаура, една жена от Мурано, която работи в манастира и служи за куриер в кореспонденцията му с К.К. Ще припомня, че това е момичето, за което Казанова искал да се ожени и дори изпратил своя благороден покровител г-н Брагадино да поиска ръката й от баща й, но бащата считал Казанова за неблагонадежден, отхвърлил предложението и изпратил дъщеря си като пансионерка в манастира на остров Мурано, където леля й била монахиня. За да я вижда Казанова започнал да посещава литургиите в църквата към манастира, където привлякал вниманието на М.М., с която впоследствие колко и невероятно да изглежда се впуснал в любовна афера. Решавайки да се появи на бала, той бил сигурен, че двете му очарователни възлюблени ще седят зад решетката и се надявал да има удоволствието да ги види и сравни отблизо. От писмата на К.К. знаел, че тя се била сприятелила с майка М.М., която й давала уроци по френски, но самият той пазел в тайна от М.М. любовната си история с К.К., която баща й изпратил в манастира, за да я отдалечи от него.
Колкото до бала в манастира, Казанова разказва как се провел този бал по време на карнавала. Всички, които отиват на бала танцуват в стаята за разговори, а монахините седят във вътрешното помещение зад решетките и взимат участие в празненството като наблюдателки. Някои автори разказват, че в други времена монахините в манастира към Сан Дзакария по време на карнавала танцували с маскираните млади благородници до полунощ, но в разказа на Казанова, „щом денят се свърши, свършва се и балът; всички се разотиват и бедните затворнички са още дълго време щастливи чрез спомена от зрителното удоволствие.”

Въпросният бал, за който той разказва в мемоарите си, се състои същия ден, вечерта на който Казанова си е уговорил среща с М.М. в казиното (квартирата) в Мурано, но нищо не може да го възпре да вземе участие в празника, още повече, че има нужда да види К.К. Избира костюма на Пиеро, "тъй като този костюм има предимството, че косите остават скрити под голямата шапка, а белият памук, който се поставя по лицето, предпазва да се открие цветът на очите и веждите. Но за да не се затрудняват движенията, маскираният не бива да има нищо под дрехите си.”

Казанова облича широкия бял ленен костюм и без да си вземе наметка след като е изял една супа скача в една гондола и отпътува за Мурано. В джобовете си няма нищо друго освен носната си кърпичка, кесията си и ключа от казиното, който ще му потрябва вечерта.

Влиза в манастира, голяма стая за разговори е пълна с хора, всеки му прави с удоволствие място, защото по онова време във Венеция извънредно рядко се вижда един Пиеро. С дебелашки стъпки, каквито се изискват от характера на маската той застава в кръга, който се образувал около танцуващите. След като разглежда всички маски, главно пулчинели и арлекини, той отива до решетката за разговори и вижда зад тях всички монахини и пансионерки, някои седнали, други прави. Не фиксира погледа си върху никоя, но вижда своите две прятелки, седнали една до друга да наблюдават внимателно празничното оживление. След това обикаля цялата зала, спира се пред по-интересните маски, които му оказват почит. Накрая се приближава до една Арлекина, като несръчно й предлага да танцува с него менует. Всички се разсмиват и им правят място. Партньорката му танцува отлично за характера на ролята си, той също за характера на своята и успява да разсмее всички. След менуета се впуска в бързия танц наречен дванадесет фурлана (фурлани бяха онези момчета с фенерите, от областта Фриули, които вечер се наемат от венецианците, за да им осветяват пътя.) Останал без дъх след края на танца сяда да си почине и се преструва на заспал, за да привлече вниманието започва да хърка, всички се смеят на съня на Пиеро, но по време на следващия дълъг почти час танц идва един Арлекин и започва да обработва с плоската си дървена тояжка задните части на Пиеро.