Преди два века във Венеция маската не била използвана само в периода на карнавала, но и в много други случаи през годината. В средата на ХVІІІ век, по времето на Казанова, маските били позволени от деня на Св. Стефан след Коледа до полунощ на Martedì Grasso, блажния вторник, когато приключвали карнавалните празненства. Но маски се носели и през петнадесетте дни на Богоявление, дори някои, със специални правомощия ги използвали до средата на юни по време на най-важните тържества на Републиката, както на официалните банкети и празници било допустимо носенето на tabarro и baùta.
Canaletto,
Regatta on the Canale Grande, c.1735, Oil on canvas, 117 x 187 cm, National Gallery , London
Разполагаме с разказа на Казанова за деня, когато представителната голяма лодка на дожа, наречена Bucintoro трябва да отпътува към морето за церемонията по бракосъчетаването с Адриатика. На коментара на Казанова за този единствен по рода си венециански празник ще се спра на друго място, тук само ще кажа, че той се маскира отрано, за да последва Бучинторо с гондолата на своя благороден покровител, любезния стар господин Брагадино, който е заминал за Падуа, където предпочитал да прекарва венецианските празници, по време на които само се отегчавал. Така, че Казанова, който се ползвал с безусловното му доверие, след като веднъж му спасил живота, този ден се качил в гондолата му с герб и двама гондолиери и се отправил към площад Сан Марко където седнал да изпие кафето си. Пиел го с открито лице под прокурациите когато една красива женска маска галантно го ударила по рамото с ветрилото си. Понеже я не познавал той не обърнал внимание на закачката и спокойно си допил кафето. След това сложил маската си и се отправил към т.нар. кей за погребения, който по моя преценка ще се намира там където в наши дни е спирката на vaporetto „Сан Дзакария”, там го чакала гондолата на г-н Де Брагадино. Близо до Моста на Сламата (както се нарича моста, от който всички сега си правят снимки пред Моста на Въздишките) той забелязал същата маска, която наблюдавала едно изложено на показ срещу десет солди чудовище (тук няма начин да не се сетите за картината на Пиетро Лонги „Носорогът”). Казанова се приближил до нея и попитал с какво право преди малко го е ударила.
Наистина се учудвам, че досега няма написана комична опера за приключенията на Казанова във Венеция. Затова сега сме принудени да се задоволим с цитати и с малко театър. Така, че Казанова се приближава и усмихнат под маската си пита: „Мога ли да знам, siora Maschera, с какво право преди четвърт час ме ударихте?”
И маската със звънлив глас: „За да ви накажа, задето не ме познахте, след като вчера ми спасихте живота”.
Трябва да кажем, че предния ден Казанова се е върнал от Виена и на път към Венеция при брега на река Брента се притекъл на помощ на един обърнат кабриолет. След този отговор той вече знаел как изглеждат не само лицето, но и краката на дамата, засипал я с комплименти и попитал дали ще отплава след Бучинторо. (Пребогато украсената лодка на дожа, която някои превеждат като Буцентавър и която можете да видите на най-известните картини на Каналето).
„Бих отишла с удоволствие, ако имах сигурна гондола”, отговаря дамата.
Canaletto, Il giorno della Sensa,, c.1730-39, Oil on canvas, Pushkin Museum, Moscow, Russia
Оттук насетне давам думата на Казанова:
„Аз й предложих моята, която беше много голяма; тя се посъветва за миг със своя също маскиран спътник и след това прие. Когато пожелаха да се качат, аз ги поканих да свалят маските си, но те ми казаха, че по известни причини искали да останат инкогнито. След това ги помолих да ми кажат дали са от свитата на някой посланик, защото в такъв случай, макар и със съжаление, трябва да ги помоля да слязат; но те ме увериха, че са венецианци. Понеже гондолата се управляваше от прислугата на един благородник, то бих могъл да го изложа пред държавните инквизитори и бях длъжен да избегна това.
И тъй ние отплувахме след Бучинторо; седящ до дамата, аз си позволих някои волности, но тя ме смути до известна степен, като промени мясотото си. След тържеството ние се върнахме обратно във Венеция и офицерът ми каза, че ще ми бъдат благодарни, ако им направя честа да обядвам с тях в „Дивият човек”. Приех поканата, понеже бях любопитен и ми се искаше да опозная дамата. Това, което бях видял от нея при паданетж, обясняваше напълно любопитството ми. Офицерът ме остави сам с нея и излезе да поръча яденето.
Щом останах сам с красавицата, аз й казах със свободата, която е позволена при маскирането, че съм влюбен в нея, имам ложа в операта, която оставям на нейно разположение и ако би ми дала известна надежда, че няма да си загубя времето, то съм готов да й служа по време на целия карнавал. Но ако има намерение да бъде жестока, то я моля да ми каже това предварително и открито.”
Дамата, леко обидена му казва: „А аз ви моля да ми кажете с кого си мислите, че си имате работа.”
Казанова: „С една извънредно любезна жена, независимо дали сте принцеса, или жена от най-нисшето съсловие. При това осмелявам се да се надявам, че ще ми дадете още днес доказателство за вашата доброта; в противен случай след обяд ще имам честта да ви кажа най-учтиво сбогом.”
Разменят си още няколко реплики, държанието на господина с нея го кара да бъде внимателен, но когато по време на обяда вътре в гостилницата дамата сваля маската си, тя му се струва още по-красива от предишния ден. Казанова предлага ложата си на офицера и той с радост я приема. Тъй като изобщо няма такава, след обяда Казанова се извинява, че има някаква работа и отива да се снабди с една ложа в Комичната опера. След представлението дава вечеря на двойката в друга гостилница, а после ги отвежда с гондолата до дома им, при което получава от красавицата „всички доказателства за благоволение, които могат да се дадат в присъствието на трети, за когото трябва да се държи сметка”. На раздяла, офицерът казва, че утре ще му се обади.
На следващия ден офицерът идва и му се представя. Казва, че носи униформата си благодарение на един австрийски патент за капитан, но никога не служил. Разказва, че баща му е богат и се ползва с уважение на борсата, но той бил скаран с него откакто заживял с дамата, която заради него била изоставила съпруга си. Предлага някакви глупави съмнителни сделки, Казанова е решен да не задълбочава познанството, но офицерът го запознава със семейството си и Казанова се влюбва от пръв поглед в сестра му. Сестрата е онова момиче с инициали К.К., единственото момиче, за което Казанова наистина е пожелал да се ожени.
'''
специално за моя приятел Кирил Василев, за да му покажа как ми звучи поезията от втората му стихосбирка и как бих искала да ми звучи от третата
няма да пиша къде се намират тези неща и какво точно представляват произведенията от които са вдъхновени, аз не съм виждала с очите си нито едното, нито другото, но К. е виждал първото
по Одилон Рeдон, ако това изобщо е транскрипцията на български на този френски художник символист роден през 1840 година в Бордо
и специално за скъпата ми приятелка Х. 
любимата ми картина на Магрит от 1964, която е в частна колекция
Темата на карнавала от 2006 била Драконът и Лъвът и китайския дракон се побратимил с лъва на Сан Марко.
Големият маскен бал в залите на палацо Лабия с фреските на Тиеполо бил увековечен от фотоапарата на Сесил Бийтън. Пиер Карден създал повече от дузина костюма специално за бала и така направил пробива си във висшата мода. Салвадор Дали измислил костюма на Кристиан Диор, а Диор върнал жеста като се погрижил за костюмите на Гала и Дали. Орсън Уелс се появил с черна тога, защото костюма му закъснял, а съпругата на английския посланик лейди Даяна Купър била облечена като Клеопатра от фреската с посрещането на Марк Антоний. Именно голямата слава на този маскен бал, организиран за откриването на Биеналето от 1951, послужила като вдъхновение за възраждането на традицията на венецианския карнавал в края на 70-те години. 
Възобновен като спонтанно обръщане към традициите през 1979 година Венецианският карнавал имал изключителен успех и бързо се превърнал в прекрасен инструмент за привличане на туристи през февруарските дни. От Общината, оперния театър „Ла Фениче”, туристическата асоциация и Биеналето организирали 11-дневна програма, като оставили място за импровизация, а хотелите изключително изгодни търговски пакети включващи нощувките и празнични вечери с dress code костюм от епохата и маска. Успехът на възобновения Карнавал надминал всички очаквания и от 80-те години той се превърнал в културен феномен. Цените на хотелите достигнали пика си, но Карнавала отразявал и чествал Пътуването и Срещата на различни култури в една наистина смайваща контактна зона, каквато Венеция не е преставала да бъде през цялата си история.
Canaletto, Regatta on the Canale Grande, c.1735, Oil on canvas, 117 x 187 cm, National Gallery , London
Rossana Moltinatti, che ha fatto dell'Arte la ragione della sua vita
можете да видите другите й маски, реплики на картини в различните години на Венецианския карнавал на 
Наградата за най-хубава маска на карнавала тази година печели групата от 16 pantagane - типичните венециански плъхове - дошли от Англия (не става ясно плъховете ли, групата или и двете)
И днес, в последния ден на Венецианския карнавал ще се спра на представлението, с което бе открит преди две недели, в събота вечерта на сцената издигната на площад Сан Марко, с представлението „Арлекино, слуга на двама господари” в изпълнение на Феручо Солери, актьора, който влиза в тази роля от 50 години насам, превърнал се в най-прочутия Арлекино на века (ако не броим „Арлекино”, чудесната песен на нашия Емил Димитров, която изгряващата звезда Ала Пугачова направи приблизително по същото време още по-популярна в нашата източна част от света).
Да не говорим колко били щастливи организаторите на Карнавала тази година, когато актьорът не само приел поканата, но и с режисьора Стефано де Лука подготвил специална адаптация за откриването на карнавала във Венеция.
тук виждаме Арлекино и Бригела в сцена от спектакъла
Днес като гледах снимките на официалния сайт на карнавала попаднах на снимките на възрастен мъж с палто и вратовръзка и с черната маска на Арлекин. Чак сега се спомням, че същата бяла шапка носеше и онзи Арлекино в постановката на Стрелер, откъси от която гледахме на видео преди десет години цялата първа седмица на курсовете по италиански език и култура в Гарняно, организирани от Миланския университет.
Трябваше ми малко време, за да осъзная, че елегантния възрастен мъж с палтото и маската на Арлекин всъщност е не друг, а актьорът Феручо Солери.
- Signora, posso farLe una foto?
© photo by David Pin
Първото споменаване на карнавалните празненства е от 1094 година в един документ, в който се говори за обществените забавления преди великденските пости. Официалният документ, с който карнавала се узаконява е от 1296 година когато Сенатът на Венецианската република обявява за официален празник последния ден преди постите. Названието carnevale е съставена от две други думи - carne „месо” и vale „важи”, етимологията е разбираема. Последният от карнавалните дни е наречен martedì grasso, „блажен вторник” и това в българския църковен календар е месни заговезни, след този ден идва великопостната сряда. Произходът на тези празненства със сигурност е доста древен, защото карнавала се явява своеобразно продължение на ритуалите свързани с пролетното равноденствие и прехода от зимата към пролетта. Някогашният венециански карнавал е имал същите корени като римските сатурналии и гръцките мистерии свързани с култа към Дионис, чието мото на латински било Semel in anno licet insanire („Веднъж в годината е позволено да се полудува”). Сходни са и мотивите на венецианската олигархия и на римските управници които позволят на народа да се отпусне и да се почувства господар на ситуацията в дните на карнавала, когато всеки можел да осмива по-богатите и по-могъщите от него. Маската не само забавлявала останалите, но гарантирала анонимност и безнаказаност на човека, който я носи, а карнавалната свобода позволявала на хората да лудуват на воля, по начин, който не би подобавал на положението им в другите дни от годината. Някога карнавалът бил много по-дълъг, започвал от първата неделя на октомври, ставал по-интензивен след Богоявление и кулминирал в дните преди великопостната сряда. Сега карнавалът във Венеция продължава десетина дена. Някога той позволявал на венецианците да изостават обичайните си занимания и да се отдадат главно на забавления, на по-широките пространства в града се издигали сцени, трибуни, каквито имало и на площад Сан Марко и всички се стичали да гледат атракциите на актьори, жонгльори, акробати и огнегълтачи,от всички страни надували тромбони или свирки, можело да се видят невиждани дотогава животни, амбулантни търговци продавали сушени плодове, печени кестени и карнавални сладкиши от всякакъв вид, повечето от които се приговяли единствено в този период на годината. Някои карнавални години влезли дори в историята. През 1571 година по случай морската победа на християнските сили при Лепанто в последната неделя на Карнавала имало шествие с християнските алегории на триумфални колесници (такива каквото може да се видят на задната страна на портретите на Федерико да Монтефелтро и Батиста Сфорца, нарисувани от Пиеро дела Франческа преди повече от сто години преди битката при Лепанто): Вярата седяла на трон с крак поставен върху дракон във вериги, след нея идвали алегориите на нейните сестри Надеждата и Великодушието (или Обичта към другите) и останалите основни добродетели Силата, Справедливостта. Победата триумфирала гордо изправена с победените в краката си и шествието завършвала Смъртта с косата в ръка, за да покаже, че тя също триумфирала в тази голяма морска битка. През 1664 година по случай сватбените тържества в дома Корнаро, които били по време на карнавала от кампо Сан Поло потеглило грандиозно шествие от маскирани благородници, живописното шествие минало по моста Риалто и развихрило се в танци на площад Сан Марко и след това се отправило към двата най-големи девически манастира във Венеция, при църквите Сан Дзакария и Сан Лоренцо, където ставали Хрисови невести момичета от благородните венециански семейства. На 27 февруари 1679 година херцогът на Мантуа минал из цяла Венеция начело на едно грандиозно шествие с впечатляваща свита от индианци, чернокожи, турци и татари, които предизвикали и се сражавали с шест чудовища (по едно за шестте сестиери на града), а след като ги сразили празнували победата с музика и танци. За карнавала от 1706 година голяма група млади благородници се маскирали като персийци и след като обиколили целия град отишли да се покажат в манастирските дворове и говорилните на двата най-големи венециански девически манастира Сан Лоренцо и Сан Дзакария. През ХVІІІ век Венеция вече се била за цяла Европа висша школа на удоволствието и играта, а в дните на карнавала именно маските довеждали до виртуозност проявите на човешката дързост и склонност към авантюри. Това е онази Венеция, в която живее Джакомо Казанова, онази Венеция, която така прецизно (критично?) е рисувал Пиетро Лонги, чиито платна сега донякъде озадачават, но тогава са представлявали съвременното изкуство, онази Венеция, от която много лица и фигури са увековечени от четката на Розалба Кариера и Джамбатиста Тиеполо (особено във фреските от собствената му вила в Дзианиго, която Тиеполо купил към 1753 година, тези фрески днес са пренесени в няколко стаи със специална климатична инсталация в Ка Рецонико, където се помещава музея на изкуството на същия този венециански ХVІІІ век наричан още на италиански Settecento). Това е онази Венеция, която оживявава на сцената в пиесите на Карло Голдони, с който от традиционната комедия дел арте се ражда новата комедия на характерите.
Едва ли има човек, който да не е виждал снимки от Карнавала във Венеция и да не пожелал дори за миг да се озове в сюреалистичната му атмосфера. Венецианският карнавал не е най-големият, но със сигурност е най-мистериозният където в наши дни най-впечатляващо маскираните фигури губят реалния си облик, възраст, пол, етническа и социална принадлежност.
Твърди се, че Карнавала във Венеция има 900 годишна история и той наистина е бил празнуван подобаващо от векове. Традицията на карнавалните дни била прекъсната в годините на френската окупация в първото десетилетие на ХІХ век и последвалите години на австрийско управление, тъй като наместниците на Наполеон и австрийците не одобрявали разпуснатостта на жителите на града и екцесиите съпътстващи тези дни. Възраждането на венецианския карнавал в последните 20 години на ХХ век се дължи както на управата на града, така и на туристите, превърнали града на гондолите в една от най-желаните и романтични дестинации в света. През 80-те години на ХХ век институциите ангажирани с туризма и венецианските хотели реализирали голяма печалба в опита си да съживят карнавалната традиция предлагайки на гостите на града да се потопят в карнавалното минало на Венеция. Така маскените балове, парада с костюми, шествията и разходките с гондоли, с маски и с костюми, както и носталгията по онези декадентски времена събудили за нов живот Карнавала, който се празнува всяка година с все по-голямо великолепие, с нови теми и различни инициативи.
