una battuta di Colombina

un ponte si percorre con la metà,
un altro ben diverso con l'amante

L'amante segreto di Colombina

Chissà chi è l'amante segreto di Colombina. Tutti sanno che lei sta con Arlecchino, ma c'è una storia con un altro personaggio con cui si scambiano delle battute. Ora si presenta con la bauta e tabaro e non possiamo riconoscerlo facilmente. Credo che non sia il dottor Balanzone, se fosse lui lo avrebbe tradito l'accento, ma non ci giurirei, può darsi che il dottor saccente nasconda un ventre muscoloso come la corrazza di una tartaruga sotto il pancione. Eh, se sapete che nasconde, di certo lo riconoscete. Può essere Brighella o anche Pantalone. Quello che vi posso dire infatti è poco e tanto, gli piace la burla.

Colombina, incontrando per caso, il suo amante segreto, come sempre con la battuta pronta, gli sorride: "Ora sembra che senza di te non riuscirò a raggingere l'orgasmo!".

L'amante segreto un po' lusingato le fa: "Eh sì cara mia, è l'effetto che faccio a tutte..." e ride.

Colombina si confonde, al primo secondo non sa che cosa dire, ma risponde: "Ah, sì? Te lo hanno già detto? Ma forse dopo, non prima!"

A questo punto l'amante (che non è un vero amante, già si è capito) quasi quasi le chiede scusa: "Macché! Scherzavo ovviamente..."

Colombina e il suo amante

Mentre i polizioti, i carabinieri e gli operatori ecoligici a Venezia cercano la testa del Sior Rioba, Colombina e il suo amante fanno ciò che piace loro.
"Piove da ieri e fa schifo", dice a Colombina il suo amante bello e poi continua:
"Vabbe' dai, si sta a casa e ti penetro in lungo e in largo."
Non si capisce che cosa gli fa Colombina che sta in cucina con l'intenzione di prepargli una tortina. Però l'amante è impazziente e l'invita con ardore:
"Dai fatti sco..are, non titubare c'ho il ca.zo pronto"

Sono verso le 10 e mezza, Colomibina è un po' triste può darsi che sia la pioggia che le fa una tristezza o qualche altro sentimento, però lo avvicina e gli dice quello che sa che gli piace:
"Vabbe' fai con me quello che vuoi, sarò la tua p..ca"
A questo punto lui sorride contento:
"Non mi resisti mai, mia p..ca? Oh succhiamelo che ti lecco!"

E non si fermano lì...

Alla fine la chiama per nome inventanto al momento una poesiola che comincia con il suo nome, perché Colombina, si sa, è solo il nome della maschera della commedia dell'arte.

calle de la Colombina porta alla casa di Tiziano

Кале де ла Коломбина води до къщата на Тициан

.

Направих тази снимка от стаята ни в хотел "Вечелио" (това е фамилното име на Тициан, Тициано Вечелио) на Фондаменте Нуове, прословутата ни първа стая с изглед към северната част на лагуната и към гробищния остров "Сан Микеле". Имаше два прозореца и вторият гледаше към табелата на Кале де ла Коломбина, по която после тръгнахме и намерихме дома на Тициан, където някои твърдят било и ателието му и където големият художник живял и умрял на 99 годишна възраст покосен от чумата през 1576 година.

На номер 5115 на calle larga dei Botteri, широката кале на бъчварите, ако не бъркам улицата и превода. (Има още една calle dei Botteri в сестриере Сан Поло). По времето когато бяхме там на Фондаменте Нуове бяха разкопали и оправяха нещо под настилката или пък сменяха настилката и мисля, че на тази широка Кале деи Ботери работниците бяха складирали материалите. Както се вижда от снимката пред зида на къщата на Тициан.


Над вратата има и благороднически герб, Карл V, императора на Свещената римска империя, коронясан от папа Климент VІІ и прочул се като най-големия почитател на Тициан, вдигайки от пода четката, която маестрото изпуснал, му дал и графска титла, която синовете му имали право да наследят. Казват, че след като услужливо вдигнал четката се обърнал към свитата си "Императори много, но Тициан е един!". Когато в края на живота си Карл V се оттеглил в манастир сред малкото неща, които взел със себе си били картините на Тициан.


Едно надникване през дупчиците на вратата и представяш живота, който някога бил рисуван зад тези стени, всички онези художници, които са работили в ателието на художника, агентите на всевъзможни поръчители и последния му поръчител Смъртта, чийто агент станала чумната епидемия. Но това е друга история, която може да се проследи в последната му картина "Пиета", която е в Галерията на Академията

Тук ще цитирам няколко реда от една стара книга за любовта на венецианците към Тициан, за която моят антикварен експерт ще ме информира още утре. Намерих страници от този текст в интернет, но сега не ще ги превеждам, а ще ги дам на италиански, за моите италианоговорящи читатели
.

Dello amore ai veneziani di Tiziano

Carissimo per tante doti ai veneziani e agli stranieri, favorito dal Cielo della più ferma salute visse fino all'età di 99 anni, e morì nella sua casa a San Canciano, a cagione della pestilenza, il giorno 27 di Agosto dell'anno 1576.
(...)
Le sue opere furono in ogni secolo ricercatissime, e dal Volga al Tago, dalla Senna al Danubio non v'è quasi nè prinicipessa, nè signoril galleria che non vanti di possedere un lavoro di Tiziano.
.

къщата вСан Канчано, ще рече в енория Сан Канчано, във венецианската традиция с името на най-близката църква се означава жилищния район.

други традиционни венециански маски

La gnaga („ла няга”) е една традиционна светла маска покриваща носа и горната част на лицето, придаваща му полу-женски, полу-котешки вид, носена някога предимно от онези младежи, които криели под нея своята хомосексуалност. Тази маска се съчетавала с женско облекло и който я носел по традиция имитирал гласа и поведението на жените. Така обикаляли из града, облечени da gnaga, „като кокотка” посещавали частните празненства и гостилниците, като някои си носели преметната през ръка кошничка с котенце, което мяучело и придавало на маската допълнителен шик и автентичност.

Днес гейовете по време на Венецианския карнавал не са маскирани като жени, а като транс-крале и на сюреалистния андрогинен вид, който добиват с прекрасните си карнавални маски и костюми, скриващи напълно пола, възрастта или цвета на кожата може да завиди всяка drag queen и истинска принцеса.

Във Венеция лесно ще различите по витрините на магазините за маски традиционната маска на лекаря от чумните години. Тя е черна с огромен издължен като като клюн на птица нос, който по време на чумните епидемии е имал функцията като филтър, тъй като в него имало парцали напоени с аромантни соли и различни треви, розмарин и чесън. Маската е имала своето практическо предназначение, предпазвала е лекаря или поне е неутрализирала зловонието. Впоследствие в ритуалите на карнавала маската на лекаря по времето на чумата пропъждала болестта и сплашвала на шега онези, които не се страхували много много от други зарази. Виждала съм тази маска по витрините както в традиционния черен цвят, така и в бяло, но никога не съм се разминавала с човек маскиран като чумен лекар.

Маските с пера и воали, с златиста и цветна украса, маските във форма на слънца или луни се появили през миналия век или още преди два века, за да смайват и правят впечатление на различните празненства, давани във частните дворци по време на карнавала, но по-голямата част от венецианците в карнавалните дни, разхождайки се из града предпочитали да носят традиционните маски от италианската комедия дел арте влизайки на драго сърце в ролята на актьори, като с удоволствие забавлявали околните. С маските и костюмите на арлекини и пулчинели те танцували, подскачали и се закачали, а цяла Венеция заедно с островите Мурано и Бурано се превръщала в една огромна сцена сред лагуната, сцена на която всички се изживявали като комедийни актьори.

Преди да мина към традиционните мъжки маски, ще насоча тук вниманието ви към маската на Коломбина.

Струва ми се, че Коломбина е това, към което се стремят повечето жени (готвачка в кухнята, дама в обществото на мъжете и, предполага се, к.ва в леглото). Маската й (ако въобще има такава, защото в живота тя се подвизава само с грим), дрехите й са красиви и тя умее да ги използва като свое оръжие. Коломбина си слага маска, не за да се скрие, а да привлече вниманието, да предизвика, да накара някой да си фантазира. На вид е сладуранка, но съвсем не е невинна, тя е родена манипулаторка и дръзка авантюристка, знае как да се хареса и как да получи онова, което иска.

Най-известният от тези образи е Арлекино, умният добър слуга, понякога по-умен и от господата, на които служи, далеч по-забавен и находчив от тях, духовит или пък просто смешен той е безкрайно симпатичен с шарения си костюм от разноцветни кръпки, с засмяната черна маска, която покрива горната част на лицето, челото и носа, и с дървената си тояжка, която често му се налага да използва като тупалка. Понякога е в двойка с Арленина (която му е лика-прилика и даже носи същия костюм), друг път флиртува или е вече мъж на Коломбина, която го върти на пръста си, непрекъснато го увещава да й подарява разни неща, като междувременно флиртува с всички други.

Бригела е маска, малко по-късна от Арлекино. Името му идва от „briga”, дума за кавга, сплетня, свада, и се предполага, че е голям сплетник и кавгаджия. Като слуга е хитър и находчив и успява да се се сдобие с най-доброто в най-заплетените и парадоксални ситуации. Маската му е тъмно зелена, а зеления цвят на райета или квадрати е отличителен за костюма му. Костюмът му завършва една бяла барета. За разлика от Арлекино движенията му са по-сковани, не толкова необуздани и причудливи.

Пулчинела има неаполитански произход, винаги е влюбен и гладен, фигурата му напомня за градските смешници, онези които са свиквали да разсмиват всички останали, защото ако не го правят и без друго всички ще им се присмиват. Маската му е черна, с малко издължен и закривен нос, дрехите му са бели и не съвсем по мярка, има висока бяла шапка, изкуствена гърбица и корем.

Панталоне е типично венецианския персонаж, това е старият търговец, богат и уважаван, или на ръба на фалита, и в двата случая безскрупулен и доста стиснат. Отличителния цвят на костюма му е червен, носи черни чехли, а черната му маска му с дълъг извит като клюн нос е с изражение на скъперник, който дори когато печели изглежда така сякаш губи.

Пиеро е карнавална маска, най-вероятно с френски произход, ако се съди името (Pierrot). Поява се във Венеция през ХVІІІ век, по времето когато френския е „салонния език” в града и може да се срещне и в наши дни на карнавала. Пиеро е името на онзи тъжен френски клоун с широки бели дрехи с големи черни копчета отпред, с бялата надиплена яка и бяла маска, на която често има и една сълза. Пиеро е романтичен и меланхоличен. Мързелът му пречи да се движи като другите герои, със сигурност обаче е по-интелигентен от повечето от слугите, често критикува грешките на господарите и изпълнява възложените му задачи наобратно, но не от глупост, а защото му се струват неуместни. Вместо вечеря винаги би предпочел една серенада под прозореца на своята любима, сигурно и затова е толкова бледен и слаб под широката си дреха.