il Signore della Corte del Lion Bianco

Andiamo a vedere Corte del Lion Bianco, il nome della quale ricorda alla "Locanda del Leon Bianco" che trovò sede in uno degli edifici più antichi e prestigiosi della città sul Canal Grande - Ca' Da Mosto. Questa locanda con la scala esterna era considerata il più lussuoso albergo veneziano nonché il più famoso di tutta l'Europa, lì nel Settecento avevano allogiati il figlio dell'imperatice austriaca Maria Teresa (Casanova raccontava qualcosa di lei, se ricordo bene che voleva chidere i teatri a Vienna o cacciar via le cantanti italiane) e uno zar russo con la sua zariza (o zarina) Maria Feodorovna che furono al centro dei più fastosi festeggiamenti dati dalla nobilità veneziana. (Almeno così ho letto nel libro di Sig. Brusegan)


La sera precedente a vedere questa scala e l'antichissimo edificio in condizioni a dir poco disastrose ci aveva portato il Sig. Giandri, raccontandoci un anedotto sui restauri veneziani con lo scherzo del bagno di Desdemona (che prima o poi vi racconto anch'io). Tutto quello dopo che ci siamo incontrati in Campo Santi Apostoli e prima di andare a cena con la sua famiglia alla "Fiaschetteria Toscana" dove Claudio Bortali aveva condiso con noi un suo pensiero che riguardava la fotografia e l'irripetibilità del attimo fuggente. (Grande Claudio, racconterò anche di lui presto e il suo modo di guardare tutto che è ed esiste.) Sia la sera con la famiglia del Sig. Giandri sia il pomeriggio del giorno dopo avevo la batteria della mia digitale completamente sfinita e Rayna, la mia carissima amica da vent'anni riprendeva con la sua camera (il perfetto recorder che fissa non solo l'attimo fuggente, ma anche le parole!). Proprio allora mentre riprendeva mi diceva "Però non pensare che ne uscrirà quello che avresti fotografato tu". E' arrivato un signore, che ci ha detto che non si poteva passare. Forse pensava che eravamo le solite turiste disorientate che cercavano la strada per Rialto o San Marco. "Ma noi non vogliamo passare, volevamo vedere la Corte del Leon Bianco e questa scala con ciuffetti d'erba", gli abbiamo risposto. E allora lui ci ha proposto di farci vedere anche la parte dietro la porta del cortile. Confesso, dubitavo che c'era qualcosa da vedere, però c'era.





L'abbiamo seguito e lui ci ha fatto vedere la lapide che era rimasta chiusa dietro il cancello, come era dimenticato anche Emilio Zago. Il Signore che ci ha proposto di vedere la corte nascosta ci ha detto qualcosa su Goldoni e Emilio Zago, leggendo parte della lapide:
"nato dal popolo al popolo volle far conoscere Carlo Goldoni" - è quello che ha rispolverato Goldoni du cui fu interprete impareggiabile... della fine dell'800
Qui cìè la lapide, ma da tutte le parti ci sono lapidi qui, eh!"
"PER ESEMPIO Lì C'è UNA LAPIDE... che hanno decapitato il Doge tradittore e gli hanno messo la colonna infame..."

Altre immagini di Contarini del Bovolo

Una foto bella trovata in internet, si vede benissimo dove.

© photo by Graham McKenzie-Smith alias gms on Flickr. All rights reserved. Un punto di vista sorpendente com'è sorprendente anche la scala a prima vista.

Photographer: Carlo Naya (1816-1882), Scala del Bovolo dal Minelli, 1880 тук няма авторски права, защото родения през 1816 Карло Ная е направил тази снимка доста отдавна, в зората на фотграфията, две години преди да почине през 1882. Аз съм голяма почитателка на неговите снимки от Венеция и тази съвсем не е първата, която публикувам в този блог. Заглавието й, "Стълбата Боволо на Минели" идва от името на онзи богат търговец от Беграмо, който след едно дарение на Републиката станал венециански патриций и след като през 1717 се оженил за Елизабета Контарини получил в зестра този палацо. Изглежда по времето на Карло Ная, повече от 100 години по-късно е бил наричан "стълбата Боволо (това е венецианската дума за спираловидна стълба) на Минели". За този Минели днес не си спомня никой и името му може да се срещне само в историческите книги. А стълбата си е възвърнала името на благородното семейство Контарини, нейните поръчители в края на ХV век.

Steel engraving from Beaumont de Adalbert, Le Tour du Monde, 1862. Гравюра от времето когато това е бил лукзозния хотел "del Maltese", на Малтиеца. През 1803 някой си Арнолдо Марсеиле, вероятно от Малта, превърнал палацото с уникалната стълба в луксозен хотел. По това време той бил продаден нему, тъй като наследниците на Елизабета Контарини и Джовани Минели не могли по друг начин да разрешат споровете за собствеността. Едва ли обаче до 1880, когато Карло Ная прави снимката си, хотела все още е просъществувал. Но през 1862 когато се датирана гравюрата е възможно все още и да е. Не съм проверила как стои въпроса с фонтана, но ще се върна на него, когато проуча годината, в която във Венеция е прокаран градския водопровод.

Photo courtesy by Venice Museums. The Scala Contarini del Bovolo, hidden to the inside of one the small court nearest Campo Manin, laughed them to 1499. Architectonic elements of the first Rinascimento melt to the constructive techniques gotico-bizantine, creating a harmony of shapes from the typically venetian character in an only monument in its kind.
Ако последвате линка ще видите всички музеи, които могат да се посетят във Венеция, както и работното им време и цената на билета. Ако обаче искате да се качите по тази стълба ще трябва да следите кога окончателно ще приключи реставрацията.

photo by Natalia Samoilenko, Photocredit: Panoramio Хубава снимка, нали?

photo by Steve from 09.04.2004 Който и да е този Стив, явно му харесва да маркира снимките с деня, в който ги е направил. Тук обаче става ясно, че през 2004 който е искал, е можел да се качи по стълбата на палацо Контарини дел Боволо.

photo by Pierre Pareja from his blog Venice Daily Photo. Колкото до блога и снимките на Пиер, харесвам ги много, наистина. Всички, без изключение. Харсевам много неговия поглед към Венеция.

Любима снимка от камбанарията на Сан Марко, от която се вижда стълбата на Контарини дел Боволо. Направих я през септември 2008. Кой знае дали ако тогава бяхме отишли до това място нямаше да можем да се качим и там. От две години това забележително спираловидно стълбище, заедно с палацото, който краси са затворени за реставрация. Един ден когато приключи непременно ще се кача, за да погледна покривите на Венеция оттам.

И накрая ето как изглежда готическата фасада на палацо Контарини дел Боволо откъм Rio di San Luca. Тази фасада се вижда предимно от водата, пред нея Rio de la Verona наричан още Rio Menuo (понеже с годнола се минава за минута) се влива в Rio di San Luca. На снимката обаче, направена от моста на Rio de la Verona или Rio Menuo се вижда, че има голям трафик от гондоли по този малък канал. Същото е преди обяд и по Рио ди Сан Лука, минават гондола след гондола с туристи.

Palazzo Contarini del Bovolo (Venice)

Palazzo Contarini del Bovolo (Venice)
Originally uploaded by Eric Rousset

Lo scalone di Palazzo Contarini del Bovolo

Най-прочутата от всички външни стълби във Венеция, най-прочутата и най-впечатляващата е тази на палацо Контарини дел Боволо. Bovolo на венециански ще рече охлювче, завранкулка, chiocciola "киочола" което пък на италиански се използва за знака @ "маймунското а", но да не се отплесвам сега.


Толкова си бях мечтала да я видя, бях я видяла първо по телевизията, там на всеки един от етажите облечени в бяло палячовци (Пуличинела или Дзани от комедия дел арте) подскачаха в ритъм или пък пляскаха над главата си с ръце в кадър от Венеция в световния видеобмен по случай настъпаването на новото хилядолетие, започнила съм го сякаш е било вчера, само това, само този момент от Венеция, пък и от целия свят освен фойерверките.


Ето и първата снимка на сутринта, когато излезли от хотела започнахме оттам. Тухла, бял камък от Истрия, арки, арки, арки, стълби в откритата с арки цилиндрична кула и синьо небе. Нарицателното "дел боволо" със спираловидната стълба, с "охлюва" или "заврънкулката" бързо се прикачило и на онзи клон от богатото патрицианско семейство Контарини и обитателите на този палацо били наричани Контарини дел Боволо.

Стълбището било поръчано към 1499 година, казват на Джовани Канди от Пиетро Контарини, други посочват Джорджо Спавенто като автор на проекта, не знаем със сигурност кой е автора на тази прекрасна архитектурна приумица, но със сигурност можем да кажем, че няма друга такава във Венеция, няма друга стълба като тази нито преди нея, нито след нея). От белеведера под купола може да се наблюдава една прекрасна панорама към покривите на Венеция, на която уви, туристите не могат да се насладят, защото стълбата сред последната си реконструкция е затворена за посещения.


През 1717 благородната венецианка Елизабета Контарини се омъжила за един богат търговец от Бергамо, буржоа, който благодарение на едно щедро дарение на Републиката успял да влезе в кръга на венецианските патриции. Тя му донесла в зестра този палацо, с прочутата стълба към вътрешния двор и фасада към Rio di San Luca и Rio de la Verona. Поради сложни спорове за наследството през 1803 имотът бил продаден на Арнолдо Марсеиле, който направил от него луксозен хотел наречен "на Малтиеца".
Сегашният му собственик е една държавна организация, ангажирана с управлението на приюти и възпитателни центрове. Не се посещава, но някои мои познати са се изкачвали по тази стълба, може би в годините когато това е ставало с входен билет.


Ето това е началото, базата над която е спиралата на стълбата с петте реда аркади.

Тази стълба окото може да отличи и от Камбанарията на Сан Марко откъдето я видях първия и единствен когато се качих там. Уви, тогава през септември 2008 колкото и да исках да видя тази ренесансова стълба от ХV или от ХVІ век, така и не стигнахме до нея в лабиринта от calli, rami и campi на централния сестриере наречен на Сан Марко. Затова и следващия път през юли избрах хотел в непосредствена близост до нея. И още вечерта отидохме да я видим, тогава щракнах и първата снимка. Толкова дълго бях гледала рисунката, с която е представена в гида на Touring Club Italiano (този гид е без снимки, само с прецизни рисунки тук-там, това е запазената му марка).

Palazzo Giustinian e Ca' Foscari

Ка Фоскари и съседните палаци близнаци Джустиниан образуват един архитектурен блок, който представлява най-високия образец на готическия стил във Венеция.
С красотата на рисунъка и топлия цвят на видимите неизмазани тухли, на завоя на Канал Гранде те са един истински шедьовър на венецианската градска архитектура от ХV век и правят впечатление на минаващите по "най-красивата улица в света" както с внушителните си размери, така и с елегантността на пластичните готически декорации.

През ХІV век семейство Джустиниан било издигнало на това място един палацо с две странични кули, който през 1430 година бил закупен от Републиката и предназначен за един важен съюзник на сушата – маркизът на Мантуа Джанфранко Гонзага. После при една внезапна промяна на политиката – на херцога на Милано Франческо Сфорца. По-късно предложен на търг през 1452 г., бил закупен от дожа Франческо Фоскари, който го префасонирал, за да издигне представителния си дом точно на завоя на Канал Гранде, залепен до съседните два тогава нови палаци Джустиниан.

Те били построени именно през 1452 година там където са и сега - на десния бряг на Канал Гранде след Ка Фоскари на завоя. Някога били известни като Giustinian dalle Zogie (на венециански още не знам какво означава) и Giustinian dei Vescovi, на Епископите (този, до който е после е издигнат Дома Фоскари и от който сега се веят знамената на Венеция, Италия и Европейския съюз).

Големият воден портал в средата на двата палаци е свързвал с един къс проход Канал Гранде с малката calle, която се намирала след фасадата и разделяла двете сгради.
Двата палаци били проектирани от Бартоломео Бон, който ги издигнал за два различни клона на фамилията и съответно трябвало да си даде сметка за разделянето на жилищните пространства. Едва впоследствие фасадите към Канал Гранде били свързани, за да се придаде повече изразителност на двата палаци.
Каменните блокове от бял камък от Истрия в ъглите едва ли били достатъчни, за да покажат унифицирането на двете сгради. Двете по-големи и богато украсени с дантелен мрамор монофори в средата на "блока" имат за цел да създадат архитектурен ритъм в цялото и не позволят фасадата да бъде мислена като едно просто събиране на две в едно.

Джустиниан били едно едно от най-старите и важни благородни семейства във Венеция, дотам, че когато през 1171 г. всички негови мъжки наследници загинали в битките срещу императора на Византийската империя Мануил Комнин, семействата Морозини и Фалиер се обърнали към папа Александър ІІІ с молба да освободи от ангажиментите му към църквата последния Джустиниан, на име Николо, който бил в манастира Сан Николо на Лидо, за да може той да се ожени и да има наследници. И така той взел за съпруга дъщерята на дожа Витале ІІ Микиел, на име Анна, и имал от нея 12 деца, 9 синове и 3 дъщери. След като изпълнил дълга си към фамилията и гарантирал продължението на рода и името Джустиниан, той се върнал в манастира, толкова силно чувствал призванието си да служи на бога. След раждането и израстването на последния 9-ти син и съпругата също станала монахиня в един основан от самата нея манастир.
Именно от и за техните наследници около 1452 година били построени двата готически палаци на Канал Гранде, послужили за модел на дома на Франческо Фоскари, избран за дож едва на 49 години и управлявал Светлейшата репубилика 34 години, 6 месеца и 8 дни. Въпреки, че бил заставен да абдикира и да се върне в именно в този свой новопосторен дом на Канал Гранде, Франческо Фоскари, радетел на завоевателната венецианска политика в северна Италия, държи рекорда за най-дълго управлявал дож в историята на Републиката. Легендата разказва, че стария дож умрял на следвашата сутрин след като на 30 октомври 1457 г. камбаните на всички църкви известили избирането на новия дож Паскуале Малипиеро. Но аз ще разкажа отделно историята на дожа Фоскари и на построения от него палацо, приютил днес Венецианския университет.

Двата палаци Джустиниан е лесно е да бъдат различени, дори цвета на тухлите им е различен. Това може би се дължи на почистването преди няколко години на „Ка Фоскари”, като слагам кавичките става дума за Университета на Венеция, от който е част и десния палацо Джустиниан, принадлежал някога на онзи клон от семейство Джустиниан, които можели да се похвалят с няколко епископа. От балкона на този палацо Джустиниан двес се веят знамената на Европейския съюз, Италия и Венеция, както подобава на всяко държавна институция в града в лагуната. От другия палацо Джустиниан се веят три еднакви знамена с лъва на Сан Марко, собствено знамето на Венеция, което там е прието да се вее от балконите на частните домове по всяко време на годината. В същия цвят бордо, който го има на венецианското знаме, са и щорите от плат по прозорците на левия палацо, останал и днес частна собственост. Той е притежание на семейство Брандолини Д`Адда (които, г-н Брузеган, автора на книгата I palazzi di Venezia, не пропуска да отбележи, са от областта Фриули, което ще рече, че във Венеция на тях винаги ще се гледа като на провинициална аристокрация).

В първите години на ХІХ век левият палацо Джустиниан бил закупен от художника Натале Скиавони, които използвал много от залите му като екпозиционни където показвал голяма си художествена колекция. От този период е и създаването на градината във вътрешния двор. Тук е живял по наем седем месеца през 1858 година Рихард Вагнер, когато пристигнал за първи път във Венеция и се твърди, че в стаите на този палацо сътворил две действия от операта си „Тристан и Изолда”.

Рио ди Ка Фоскари, който се влива в Канал Гранде сниман от моста при Ка Фоскари. Вляво е сградата на пожарната с големите широки cavane от които при нужда излизат лодките на пожарникарите с външни маркучи. При emergenza те образуват големи вълни в Канал Гранде, тъй като порят водите му с максимална скорост позволена само на полицията и линейките с включени сирени.

Входът на университета Ка Фоскари, който по време на 53то Биенале примамваше и с името на Брус Науман, американския артист награден със „Златен лъв” на това Биенале, което имаше за мото Fare Mondi Making Worlds.

Общината на Венеция закупила Ка Фоскари през 1847 година и след една реставрация, го предоставила на Университетския Инстутут по Икономика и Търговия. През 50-те години на ХХ век архитектът Карло Скарпа бил ангажиран да придаде форма на потрика на приземния етаж и на голямата аула на втория етаж. И ако тези интервенти не засегнали външната фасада те променили значително вътрешния план. Още през ХVІІІ век била премахната външната стъбла, която украсява широкия двор. През ХХ век към Университета „Ка Фоскари” бил добавен и десния палацо Джустиниан и така който днес отиде в Университета ще може да види във втория двор една външна готическа стълба.

Сядаме в двора на Ка Фоскари, Университета, да изпием по един шприц con prosecco. Струваше само 2 евро, на Riva del ferro, при моста Риалто струваше 5, а при колекцията на Пеги Гугенхайм 4. Обикновенно е по 3.

Щастлива съм тук, а като казвам на Иво, че имам един сертификат от "Ка Фоскари", той решава, че си измислям.

От 2009 година е възможно „Ка Фоскари” да бъде разгледан в група с ескурзовод, възпитаник на университета. Желаещи така могат да видят вътрешните дворове, готическите лоджи, Аулата проектирана от Карло Скарпа и най-новите открития и технически решения при последната реставрация, в перспективаната на науката, изкуството и историята. Тези посещения се правят от 11.30 сутринта всеки понеделник, четвъртък и петък и всеки следобед от 16.00 от понеделник до петък. Срещата е на приземния етаж на „Ка Фоскари”, а билетът от 4 евро се купува 15 минути по-рано от офиса „Връзки с обществеността” на Университета. За групи (минимум 10 човека и максимум 25) е задължителна резервацията по интернет на сайта www.unive.it/visita където има информация за обиколката.

Десният палацо Джустиниан, принадлежал на онзи клон от семейството, които можели да се похвалят с няколко епископа, и съседен на частния дворец на дожа Фоскари днес е част от Университета "Ка Фоскари" и именно в него бяха подредени работите на Брус Науман по време на 53-то Биенале Fare Mondi Making Worlds. Иронията, че когато с Иво влязохме, за да ги видим си мислехме, че сме влезли в „Ка Фоскари”, което само де юре беше така, доколкото десния палацо Джустиниан е част от Университета „Ка Фоскари”. Но всъщност бяхме влезли в единия от двата палаци Джустиан, който сега е част от Университета.

Във вътрешния двор на този палацо Джустиниан може да се види външната готическа стълба с надпис RESTAURAUM 1902. HELEN D’AUBERY. Може да я види всеки, който влезе в двора на Университета и продължи към вътрешния двор на палацо Джустиниан, който сега се явявa втория двор на "Ка Фоскари", Венецианския държавен университет.

Зад зида зад тази стълба се вижда и „гората” от дървета във вътрешния двор на левия палацо Джустиниан, която несъмнено е най-голямата "гора от дървета" сред частните градини във Венеция.

Ако се приближите ще може да разгледате венето-византийските patere - скулптирани орнаменти във форма на фиала, които са били вградени при изграждането на стълбата в крак с византийските и след това готически декоративни традиции във Венеция.

Scala dei giganti (citando una lettera di lord Byron)

"В двореца на дожа все още стои черният воал, изрисуван върху портрета на Фалиеро, и стълбището, където най-напред е бил провъзгласен за дож и впоследствие обезглавен. Именно това възбуди най-силно въображението ми във Венеция - даже повече от Риалто, където отидох заради Шайлок, повече дори и от "Арменецът" на Шилер - един роман, който ме бе поразил като момче. Той се казваше "Човекът, който виждаше духове" и всеки път, когато минавах покрай Сан Марко на лунна светлина, се сещах за него и "и в девет той умря". Аз обаче мразя нещата, които са напълно измислени и затуй "Търговецът" и "Отело" не ми действат особено."

Байрон в писмо от Венеция, 2 април 1817 г. до г-н Мъри

Джордж Гордън Байрон, Писма и дневници, Подбор и превод от английски Юлия Стефанова, Народна култура, София 1985

una patera e la scala scoperta di palazzo Soranzo Van Axel

Walter, questa patera è per te! Come la trovi? Stupenda, eh?

Questa scala è stata definita una delle più belle di Venezia ed è un peccato che non si può vedere dai turisti. La balaustra è adornata di piccole teste antropomorfe in pietra d'Istria come quelle che si possono vedere sulla scala esterna nel cortile di Ca' d'Oro.

foto di Alexsander Zaytsev

Ca' d'Oro e Giorgio Franchetti (Episod 3)

През 1894 г. съдбата най-сетне се оказала благосклонна към Ка Д’Оро, тъй като я купил един истински просветен аристократ, не само по потекло, но и по дух. Това бил един барон от Торино на име Джорджо Франкети, човек с голяма култура, чувствителен и отдаден на любовта си към изкуството.


Той, както свидетелства един от неговите приятели Габриеле Д’Анунцио, започнал задълбочена работа по възстановяването и реставрацията на Ка Д’Оро. Новият горд и същевременно покрусен притежател на Ка д`Оро се занимавал всекидневно с подовата мозайка на приземния етаж, която искал да заприлича на тази в църквата „Сан Марко”. Дори Д’Анунцио, който често търсел компанията му на няколко пъти бил принуден да реди парченца порфир и серпентин в гипсовата основа.


Голямата заслуга на Джорджо Франкети била, че се опитал да възстанови Ка Д’Оро в оригиналния й вид, като събирал с упорство от антикварните магазини на цяла Европа онова, което Медуна, архитектът нает от балетната дива преди тридесетина години бил изхвърлил. Първо успял да си възвърне прекрасната vera da pozzo за дъждовна вода от ателието на Джовани и Бартоломео Бон.


После реконструирал парче по парче външната стълба и портала към уличката наречена Calle di Ca’ d’Oro с прекрасния релеф на Николо Романело, поставил отново всички елементи по фасада, които междувременно били махнати, реконструирал атриума в първоначалния му вид и зазидал прозорците, които архикетът Медуна бил отворил според прищевките на балерината.


Целта на Джорджо Франкети била да създаде идеалното място където да подреди своята колекция от произведения на изкуството, колекция в която и до днес най-големия живописен шедьовър е един гол Свети Себастиан пронизан със стрели на Андреа Мантеня, а най-скъпоцения мрамор е двойния портрет на младите съпрузи, излязал изпод длетото на Тулио Ломбардо. Барон Франкети бил откупил и свалените фрески на Джорджоне и Тициан от външните стени на Фондако деи Тедески, които и сега могат да се видят в портегото на втория етаж на Ка Д’Оро. Св. Себастиан със стрелите на Мантеня и сега сега да специално отреденото му място от Джорджо Франкети в дъното на първия piano nobile и мястото създава усещането за частен параклис в църква. Мисля си, че именно пред него е прекарал последните си часове Джорджо Франкети. Баронът се погрижил след смъртта му неговата колекция от произведения на изкуството, заедно с Ка Д’Оро да станат собственост на Италианската държава и до днес в някогашната „къща от злато” е част от колекцията на Джорджо Франкети.


Баронът завършил живота по колкото мъчителен, толкова и красив начин. Самоубил се през нощта на 18 декември 1922 г., след като измъчван от болките на една неизличима болест предпочел сам да сложи край живота си и днес прахта му почива под порфирената колона, поставена над мозайката във вътрешния двор, мозайката, която сам в продължение на часове много дни бил редил.


поглед към eдна съвременна инсталация в приземния портего от гостуващата в Ка` Д`Оро изложба ACQUA ВОДА


Fabrizio Plessi, L'enigma degli addii, Ca' d'Oro 2009

una scala esterna al sestiere di San Polo

la porta era aperta, l'ho vista e l'ho scattata (uno scatto veloce e via)