Caffè Lavena

На триъгълните флагчета пред нотните стойки на подиума за оркестъра на кафе „Лавена” може да се прочете 1750 година, но дали тази кафе-сладкарница е просъществувала под аркадите на Прокуратие Векие оттогава до наши дни е друг въпрос. „Лавена” обаче е най-близко до църквата Сан Марко, най-прекрасно украсената църква в света. Когато Томас Ман пише в прочутата си новела, че Ашенбах отива да изпие кафето си сутринта на Сан Марко, аз си представям, че е седнал точно там, на външните маси. Ако обаче оркестрите на Сан Марко са лицата на трите кафета на площада и на четвъртото на piazzetta под аркадите на библиотеката, при двете колони, трябва да призная, че музикантите от подиума пред „Лавена” не са ми симпатични. През лятото на 2009 оркестъра им имаше панарджийски привкус, свиреха твърде често популярни руски мелодии, „Очи чорные” е класика, да, но „Калинка Малинка мая”, а пълничкият цигулар минал средната възраст правеше какви не номера, за да събере повече публика от правостоящи слушатели, които проявяваха нахалството да пляскат в такт. И оркестърът и събралата се публика бяха прекалено шумни и играеха по нервите на хората седнали пред „Куадри” и пред „Флориан” от другата страна на площада.

http://www.caffelavena.it/

Ето кафетата на площад Сан Марко заснети от терасата на базиликата (както обичат да наричат църквата Сан Марко, която в архитектурно отношение не е базилика, а е с кръсто-куполен план). Да се качиш там струва 4 евро, които обаче си заслужават изкачването и слизането по тясната стълба, тъй като вътре в музея на базиликата човек може да види оригиналите на конете над входа на църквата и да разгледа отблизо бронзовите копия, които от втората половина на ХХ са изложени отвън на атмосферните влияния. Да не говорим, че погледа от терасата е безценен. Площадът оттам наистина си струва да се види предиобед, в слънчев ден. Тогава масите пред "Флориан" оставaт в сянка, а тези пред "Лавена" и "Куадри" са на слънце, разделени от сянката, която пада от камбанарията на Сан Марко.

Gran Caffè Quadri

От самото си откриване през първата половина на ХVІІІ век (или през 1638 година, както посочват от „Куадри”) това изискано място се прочува с факта, че там за пръв път във Венеция предлагат турско кафе, а през следващия ХІХ век „Куадри” се превръща във вечната алтернатива на „Флориан”. На втория етаж е ресторанта с червени копринени тапети, чиито красиво осветени салони могат да се видят вечер от площад Сан Марко. И ако при откриването на „Куадри” за първи път във Венеция са предлагали турско кафе, днес на външните маси хората пият предимно шампанско или коктейли докато оркестъра на подиума свири за тях. По време на австрийското управление във Венеция (1814 – 1866) „Гран Кафе Куадри” е изоставено от висшето общество защото в салоните му обичали да сядат офицерите от командния състав. Истинските венецианци тогава се срещали от другата страна на площада във „Флориан”. Оркестрите на специално издигнатия подиум пред двете кафета се появават, ако не греша, едва през ХХ век. Последния път когато бях във Венеция разбрах, че те не свирят, за да привлекат клиенти, а свирят, за да направят съвършен момента за онези, които са избрали да седнат и изпият нещо там. Малко преди полунощ отидохме на площад Сан Марко и оркестъра на „Куадри” свиреше за клиентите си – две двойки, които танцуваха сред всички останали празни масички на площада. „Затова е толкова скъпо, каза ми Р., защото продължават да свирят само за тях”. Беше едно от най-романтичните неща, които съм виждала.

Направих тази снимка, когато излязахме на площада и минахме покрай "Куадри", после продължихме към църквата и там при пилоните Р. срещна един философ от Торино, с когато се бяха запознали същия ден сутринта на кинофестивала на Лидо. Говорихме известно време с него, направих им две снимки, после на връщане когато тръгнахме към нашия хотел, оркестъра все още свиреше, а двойките танцуваха. Тогава не съм снимала. Когато отминахме парчето тъкмо свърши и всички души бяха изпълнени с нещо повече от удоволетворение, с щастие. Venezia e i suoi momenti.

През септември 2008 оркестърът на „Куадри” бе изцяло мъжки с изключение на една цигуларка, а следващото лято бе изцяло дамски само с един кавалер на пианото. Двете цигуларки на предна линия бяха толкова елегантни в черните си тесни рокли с голи рамене и коси изящно стегнати в кок. Зад първата и втората цигулка, на контрабаса имаше една блондинка, също в черна рокля с голи рамене, която подвикваше на финала на всяко парче. Правеше го изискано, само за да не обърка някой от публиката момента за аплодисменти.

Единствената брюнетка бе с акордеона, а пианистът бе класически latino lover. Бе удоволствие човек да ги оглежда и когато почиваха, тъй като с оркестъра на съседното кафе „Лавена” се редуваха да свирят и почиват. Тези два оркестъра са твърде близо и за да не затормозяват ушите на хората имат негласното споразумение да се редуват. В средата на септември на подиума пред „Куадри” нямаше и помен от дамите и на тяхно място свиреше друг нов състав.
Ако възнамерявате да изпиете два коктеила на външните маси на площад Сан Марко докато слушате оркестъра на „Куадри” се пригответе да се разделите с 50 евро.
През топлите сезони там работят без почивен ден. От 1 ноември до 31 март е затворено в понеделник. Кафето отваря от 9 сутринта и приключва в 11 и половина вечерта. Салоните са с фрески и гипсови орнаменти с позлата. Горе в ресторанта с червените копринени тапети и видими дървени греди по тавана, както са харесвали на архитекта Якопо Сансовино, посрещат с коктейли за „добре дошли”.

Ето какво човек не бива да си позволява на площад Сан Марко, прави ужасно впечатление и издава крайно неуважение към този град изграден с такава любов към архитектурата и допринесъл толкова много за класическата музика. Музиката, от оркестрите на Сан Марко не е музиката от вечерите край лагерния огън или от китарата вечер на плажа.

И накрая един линк към вътрешните салони на "Куадри" и снимките на Даниел в нейния Album vénitien.

Caffè Florian

Седнете ли за питие или дори само за едно кафе там ще изпитате гарантирано удоволствие, за което ще платите не малко. Предполагам именно такова удоволствие, каквото днес доставят тези места във Венеция, някога са доставяли на мъжете известните венециански куртизанки. Принципът на консумация поне е същия. Иска ти се да си дадеш парите за нещо изискано и прочуто, иска ти се да го направиш и си готов да платиш колкото ти поискат. Моментът с плащането накрая е малко тръпчив. Говоря най-вече за „Флориан”, но същото важи и за прочутия Harry’s Bar. Но на любимия бар на Хемингуй и на създадения там коктейл Белини ще спра по-късно.
Първо бих искала да обясня каква е функцията на подиума с оркестър пред тези gran кафета на Сан Марко. Именно оркестъра през топлите сезони се превръща в лице на заведението, именно този оркестър от петима или четирима музиканти привлича (или отблъсква) клиентите и именно музиката, която изпълняват музикантите при които хората сядат правят съвършен момента, в който човек отпива от онова, което е поръчал. Именно тази музика впоследствие акомпанира (в спомена на) мисълта, че два коктейла са ти стрували точно 50 евро. Дори едно кафе във „Флориан” винаги ще се помни като палава постъпка само защото ти е струвало 6 евро. Може да слушате музиката на тези оркестри и прави, без да сядате, без да консумирате и без да плащате нищо. Туристите вечер обичат се навъртат около тях, слушат музиката ту пред едно от тези кафета ту пред друго, някои рано или късно се подават на изкушението и сядат там където си изберат. Колкото по-спонтанно е решението, толкова по-тръпчиво е усещането, когато дойде сметката накрая. Но който истински обича музиката и живота, поне един път не бива да се скъпи.

Caffè Florian

още от 1720 година е известно в цяла Европа, създадено е от Флориано Франческоти, наричан от всички Флориан и до днес един от символите не само на Венеция, но и на цяла Италия. Племенникът на Флориан, Валентино, бил голям приятел на Канова, който когато бил във Венеция идвал да седне там и да прекара няколко часа в приятна компания. „Флориан” е и първото кафе във Венеция, в което можели спокойно да влизат и жените. От самото си създаване това станало най-обичаното място за срещи на венецианските интелектуалци. Във „Флориан” е била редакцията на Gazzetta Veneta, разтърсена от събитията през 1848 година, там се разпространявал и вестника на граф Гаспаре Гоци. Там се отбивал Карло Гоци, за да разказва на приятелите си артистократи за пиесите, които пише. Във „Флориан” със сигурност е ходил и Гьоте, по време на престоя си във Венеция през месеците септември и октомври на 1786 година, когато предприел своето първо пътуване в Италия. В салоните на „Флориан” са сядали Жорж Санд и Алфред дьо Мюсе и ако Жорж Санд наистина се е обличала в мъжки дрехи трябва да са били забележителна двойка. Йосиф Бродски е описал едно свое късно посещение там, когато тръгвайки си погледнал през стъклото на един от прозорците на „Флориан” и видял как на една от масите Уинстън Одън разказва някаква забавна история. Не знам дали и ако и аз погледна през някой от тези прозорци късно някоя вечер преди „Флориан” да затвори ще видя как Жорж Санд отправя язвителни реплики към неверния си любовник, в чиято глава се върти някоя ария на херцога от „Риголето”: questa o quella per me pari sono или la donna è mobile.. Спомням си снимката публикувана в специалния брой за Венеция на National Geographic, на която през един от тези прозорци в салона наречен „Сладкарницата” са снимани богати туристи с костюми по време на карнавала. Съзерцавала съм я толкова пъти. Спомням си един измислен спомен на Йосиф Бродски, който съм чела в книгата му за Венеция „Fondamenta degli Incurabili”. Рано или късно, този спомен ще го преведа, и може би ще спре да ме вълнува.

Сервитьорите в бели сака не притесняват с подкани хората, които се доближат до менюто изложено в единия край до прозорците отвън под аркадите. Там видях, че цената на един коктейл Белини е 16 евро. През зимата от ноември до края на март можете да избирате дали да седнете в някой от салоните вътре или на масичките изнесени под аркадите на Прокуратие Нуове, на горните етажи на които от втората половина на ХХ век е разположен музея Корер. През топлите сезони когато отвън на подиума свири оркестъра ако решите да изпиете нещо във „Флориан” едва ли ще поискате да влезете вътре. Ще препоръчам онова, което и аз самата в бъдеще ще направя – през лятото една разхладителна напитка отвън, през зимата топла напитка вътре, в някои от елегантните салони. Ако през някой мек зимен ден или в края на есента седнете на изисканите маси с бели мраморни плотове обрамчени с дървена рамка (които остават под аркадите) и се отпуснете в някой от тапицираните с черна кожа дървени столове ще бъдете снимани от доста минаващите туристи.
Ако отидете във Венеция през зимата и „Флориан” ви привлича не пропускайте да влезете и да изпите едно кафе или един горещ шоколад в залата на Сезоните или да опитате някой сладкиш в салона наречен Pasticeria (Сладкарницата).

Местоположението му под аркадите на Прокуратие Нуове, е най-отдалечената част на площад Сан Марко от църквата, но когато се излиза на площад Сан Марко от Calle larga ХХІІ marzo и salizzada San Mosè първото, което човек вижда пред себе си са белите сенници над аркадите и изнесения напред подиум с оркестъра на „Флориан”.
Оркестърът през топлите сезони започва да свири следобед към 3 и с известни паузи свири до 10 и половина вечерта. Мисля, че свирят предимно Вивалди и Албинони, на пианото лежат албумите им с ноти в папки подвързани с кожа. Оркестърът се състои от пиано, акордеон, перкусии, бас и една руса ослепителна цигуларка, която тук ще си позволя да наричам „Титулярката”. Намирам я възхитителна и признавам, че вместо да ме развълнува с музика, тя винаги е предизвиквала в мен някаква женска ревност. Изглежда изключително самоуверена, изправената й руса коса хармонира с изправената й стойка, в маниера й на свирене има нещо непоколебимо, не познаващо съмнения, полата й се люлее в такт с музиката и с високо вирната брадичка тя гордо може да се изправи срещу конкуренцията на всички останали цигулари пред другите кафета на площад Сан Марко, а и по света. През юли съчувствах на по-тъмно русата й колежка, която имаше вид на човек, който още малко и ще се разплаче. Момичето не вдигаше уплашен поглед от нотите, и уви не притежаваше и една трета от опита и самочувствието на титулярката. Тогава, за да я окуражи старият акордеонист се изправи, за да „измоли” от публиката малко благосклоност към това неуверено младо момиче, което този следобед дори не беше с пола, а бе обуло черни панталони. Музиката, която в паузите достигаше от двата оркестъра от другата страна на площада определено й идваше в повече. И не можеше да скрие, че не й харесваше да свири в толкова конкурентна среда.

През втората половина на септември подиума откъм площад Сан Марко бе закрит с бяла шатра и оркестърът свиреше за хората седнали на елегантните масички с мраморни плотове и дървени столове с кожена тапицерия под аркадите на Прокуратие Нуове.

През ноември вече нямаше оркестър. Рамката за музикалния подиум бе празна. Тогава можахме да видим и надписите с цвят старо злато по стъклата на прозорците в този ред Caffè Bar Tea-Room Bar Caffè. Отвътре „Флориан” е разделен на няколко салона. Така наречената Зала на сезоните (Sala delle Stagioni) с красиви фрески отваря от 12 на обяд. Кафето с външни дървени масички и столове с кожена мека тапицерия изнесени и през ноември под аркадите на Прокуратие Нуове е отворено от 10 сутринта. Салонът, в който е сладкарницата, наречен Pasticeria e отворен от 3 и половина следобед.

photo by Jana

А „Източната зала” (Sala Orientale), която може би е чайната, (ако съдя по надписа на стъклото Tea-Room) отваря в 8 и половина вечерта. Оркестърът на Флориан през топлите сезони започва музикалната си програма от 3 следобед и музикантите прибират инструментите си след десет и половина вечерта. Затворено е в сряда.

Накрая ще добавя и три снимки на Жана, направени през май.

photo by Jana

photo by Jana


www.caffeflorian.com