понеделник, 11 октомври 2010 г.

Caffè Florian

Седнете ли за питие или дори само за едно кафе там ще изпитате гарантирано удоволствие, за което ще платите не малко. Предполагам именно такова удоволствие, каквото днес доставят тези места във Венеция, някога са доставяли на мъжете известните венециански куртизанки. Принципът на консумация поне е същия. Иска ти се да си дадеш парите за нещо изискано и прочуто, иска ти се да го направиш и си готов да платиш колкото ти поискат. Моментът с плащането накрая е малко тръпчив. Говоря най-вече за „Флориан”, но същото важи и за прочутия Harry’s Bar. Но на любимия бар на Хемингуй и на създадения там коктейл Белини ще спра по-късно.
Първо бих искала да обясня каква е функцията на подиума с оркестър пред тези gran кафета на Сан Марко. Именно оркестъра през топлите сезони се превръща в лице на заведението, именно този оркестър от петима или четирима музиканти привлича (или отблъсква) клиентите и именно музиката, която изпълняват музикантите при които хората сядат правят съвършен момента, в който човек отпива от онова, което е поръчал. Именно тази музика впоследствие акомпанира (в спомена на) мисълта, че два коктейла са ти стрували точно 50 евро. Дори едно кафе във „Флориан” винаги ще се помни като палава постъпка само защото ти е струвало 6 евро. Може да слушате музиката на тези оркестри и прави, без да сядате, без да консумирате и без да плащате нищо. Туристите вечер обичат се навъртат около тях, слушат музиката ту пред едно от тези кафета ту пред друго, някои рано или късно се подават на изкушението и сядат там където си изберат. Колкото по-спонтанно е решението, толкова по-тръпчиво е усещането, когато дойде сметката накрая. Но който истински обича музиката и живота, поне един път не бива да се скъпи.

Caffè Florian

още от 1720 година е известно в цяла Европа, създадено е от Флориано Франческоти, наричан от всички Флориан и до днес един от символите не само на Венеция, но и на цяла Италия. Племенникът на Флориан, Валентино, бил голям приятел на Канова, който когато бил във Венеция идвал да седне там и да прекара няколко часа в приятна компания. „Флориан” е и първото кафе във Венеция, в което можели спокойно да влизат и жените. От самото си създаване това станало най-обичаното място за срещи на венецианските интелектуалци. Във „Флориан” е била редакцията на Gazzetta Veneta, разтърсена от събитията през 1848 година, там се разпространявал и вестника на граф Гаспаре Гоци. Там се отбивал Карло Гоци, за да разказва на приятелите си артистократи за пиесите, които пише. Във „Флориан” със сигурност е ходил и Гьоте, по време на престоя си във Венеция през месеците септември и октомври на 1786 година, когато предприел своето първо пътуване в Италия. В салоните на „Флориан” са сядали Жорж Санд и Алфред дьо Мюсе и ако Жорж Санд наистина се е обличала в мъжки дрехи трябва да са били забележителна двойка. Йосиф Бродски е описал едно свое късно посещение там, когато тръгвайки си погледнал през стъклото на един от прозорците на „Флориан” и видял как на една от масите Уинстън Одън разказва някаква забавна история. Не знам дали и ако и аз погледна през някой от тези прозорци късно някоя вечер преди „Флориан” да затвори ще видя как Жорж Санд отправя язвителни реплики към неверния си любовник, в чиято глава се върти някоя ария на херцога от „Риголето”: questa o quella per me pari sono или la donna è mobile.. Спомням си снимката публикувана в специалния брой за Венеция на National Geographic, на която през един от тези прозорци в салона наречен „Сладкарницата” са снимани богати туристи с костюми по време на карнавала. Съзерцавала съм я толкова пъти. Спомням си един измислен спомен на Йосиф Бродски, който съм чела в книгата му за Венеция „Fondamenta degli Incurabili”. Рано или късно, този спомен ще го преведа, и може би ще спре да ме вълнува.

Сервитьорите в бели сака не притесняват с подкани хората, които се доближат до менюто изложено в единия край до прозорците отвън под аркадите. Там видях, че цената на един коктейл Белини е 16 евро. През зимата от ноември до края на март можете да избирате дали да седнете в някой от салоните вътре или на масичките изнесени под аркадите на Прокуратие Нуове, на горните етажи на които от втората половина на ХХ век е разположен музея Корер. През топлите сезони когато отвън на подиума свири оркестъра ако решите да изпиете нещо във „Флориан” едва ли ще поискате да влезете вътре. Ще препоръчам онова, което и аз самата в бъдеще ще направя – през лятото една разхладителна напитка отвън, през зимата топла напитка вътре, в някои от елегантните салони. Ако през някой мек зимен ден или в края на есента седнете на изисканите маси с бели мраморни плотове обрамчени с дървена рамка (които остават под аркадите) и се отпуснете в някой от тапицираните с черна кожа дървени столове ще бъдете снимани от доста минаващите туристи.
Ако отидете във Венеция през зимата и „Флориан” ви привлича не пропускайте да влезете и да изпите едно кафе или един горещ шоколад в залата на Сезоните или да опитате някой сладкиш в салона наречен Pasticeria (Сладкарницата).

Местоположението му под аркадите на Прокуратие Нуове, е най-отдалечената част на площад Сан Марко от църквата, но когато се излиза на площад Сан Марко от Calle larga ХХІІ marzo и salizzada San Mosè първото, което човек вижда пред себе си са белите сенници над аркадите и изнесения напред подиум с оркестъра на „Флориан”.
Оркестърът през топлите сезони започва да свири следобед към 3 и с известни паузи свири до 10 и половина вечерта. Мисля, че свирят предимно Вивалди и Албинони, на пианото лежат албумите им с ноти в папки подвързани с кожа. Оркестърът се състои от пиано, акордеон, перкусии, бас и една руса ослепителна цигуларка, която тук ще си позволя да наричам „Титулярката”. Намирам я възхитителна и признавам, че вместо да ме развълнува с музика, тя винаги е предизвиквала в мен някаква женска ревност. Изглежда изключително самоуверена, изправената й руса коса хармонира с изправената й стойка, в маниера й на свирене има нещо непоколебимо, не познаващо съмнения, полата й се люлее в такт с музиката и с високо вирната брадичка тя гордо може да се изправи срещу конкуренцията на всички останали цигулари пред другите кафета на площад Сан Марко, а и по света. През юли съчувствах на по-тъмно русата й колежка, която имаше вид на човек, който още малко и ще се разплаче. Момичето не вдигаше уплашен поглед от нотите, и уви не притежаваше и една трета от опита и самочувствието на титулярката. Тогава, за да я окуражи старият акордеонист се изправи, за да „измоли” от публиката малко благосклоност към това неуверено младо момиче, което този следобед дори не беше с пола, а бе обуло черни панталони. Музиката, която в паузите достигаше от двата оркестъра от другата страна на площада определено й идваше в повече. И не можеше да скрие, че не й харесваше да свири в толкова конкурентна среда.

През втората половина на септември подиума откъм площад Сан Марко бе закрит с бяла шатра и оркестърът свиреше за хората седнали на елегантните масички с мраморни плотове и дървени столове с кожена тапицерия под аркадите на Прокуратие Нуове.

През ноември вече нямаше оркестър. Рамката за музикалния подиум бе празна. Тогава можахме да видим и надписите с цвят старо злато по стъклата на прозорците в този ред Caffè Bar Tea-Room Bar Caffè. Отвътре „Флориан” е разделен на няколко салона. Така наречената Зала на сезоните (Sala delle Stagioni) с красиви фрески отваря от 12 на обяд. Кафето с външни дървени масички и столове с кожена мека тапицерия изнесени и през ноември под аркадите на Прокуратие Нуове е отворено от 10 сутринта. Салонът, в който е сладкарницата, наречен Pasticeria e отворен от 3 и половина следобед.

photo by Jana

А „Източната зала” (Sala Orientale), която може би е чайната, (ако съдя по надписа на стъклото Tea-Room) отваря в 8 и половина вечерта. Оркестърът на Флориан през топлите сезони започва музикалната си програма от 3 следобед и музикантите прибират инструментите си след десет и половина вечерта. Затворено е в сряда.

Накрая ще добавя и три снимки на Жана, направени през май.

photo by Jana

photo by Jana


www.caffeflorian.com

1 коментар:

  1. Anch'io ho parlato del Caffè Florian nel mio blog nel post del mio pellegrinaggio.
    Belle foto! Un caro saluto :-D

    ОтговорИзтриване