entrare nella Basilica di San Marco

16 септември, 2009, денят на Потопа (наречен така от АннаЛивия, която е била там по същото време заради паметния дъжд, който заливаше Венеция него ден). Към обяд ние потърсихме убежище от него в Арсенала, където преживяхме незабравими моменти, но сутринта влязохме първо в Санта Мария Формоза и след това в Сан Марко, където вече се беше събрала достатъчно дъждовна вода. Това на снимките е водата от дъжда, а не acqua alta.






Ноември, 2009, VІІІ 0
вратата под централния потрик на църквата Сан Марко е отворена, има една преграда обаче, която възпрепятства влизането, посещения започват ако не греша от 10 без 15, през ноември никой не се реди там, за да влезе, влязохме нормално към 11 един ден и спомените ми за дългите опашки, които бях виждала през лятото бяха останали в други сезони. А сутринта в 8 бяхме изнедани да видим двукрилата врата отворена. Хубаво е да се види църквата отворена, Йосиф Бродски е прав когато пише, че би трябвало църквите да остават отворени и през нощта.