четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Anonimo palazzo quattrocentesco


Давам си сметка, че не снимах прозореца закрит с наилон от балкона на Ка Куерини, който за три дена и три нощи беше нашия балкон. Честно да си кажа не знам защо не го снимах, може би за да запазя това усещане за отсрещния може би необитаем палацо само за мен, макар и да знаех, че не е необитаем, бях видяла простряна пред един от прозорците на мецанина детска блуза със Спайдермен. Както повечето венециански палаци отдавна е разделен на отделни апартаменти с различни входове и ако човек се завърти около тях може да прочете имената на семействата, които днес живеят там по звънците. Имах и някаква представа за буйната и екзотична растителност в градината зад зида.


Сутрин се радвах на гълъбите сгушени пред зазидания островърх венециански прозорец. Бях им дала дори имена. Аз заснех само единия, този, който беше останал, след като другият гълъб (няма да споменавам името му сега) бе отлетял, но Валентина бе заснела и двата.


А една вечер, долу бе спряла една лодка тип бял ролс-ройс, но не можех да седя на балкона за да видя докога ще остане. Знаех, че няма да остане цялата нощ там защото на командното й табло светеше една червена лампичка. Вече бях свикнала да определям лодките с моделите коли, които оставят същото усещане. Само, че лодките са много по-хубави, защото имат имена. И всичкото това, след като първата вечер с Райна бяхме отказали (докато разбера, че ни канят тя беше вече отказала) кратка разходка малко преди полунощ по Канал Гранде с Relax therapy - лодка екливалент на спортен модел кабриолет, имаше и специално килимче (за супер шик лодки) с надпис WELCOME ABOARD (Райна сега си държи снимката й на десктопа, но тогава побърза да откаже поканата).

Паризина сутринта на перваза след като Уго бе отлетял.

Готическа трифора със зазидан среден отвор, превърната в бифора. И на нашия балкон се беше случило същото, само че нашата бифора (някога трифора) бе ренесансова - с полукръгла арка, характерна за Италия (както и във Венеция) по време на зрелия ренесанс, а именно ХVІ век.

Il giardino privato di questo palazzo quattrocentesco che non ha un nome. (Lo dico perché una mattina verso le 8 ho chiesto un signore che è uscito da una delle porte del palazzo e lui mi ha detto che è quattrocentesco ma non ha un nome).

Няма коментари:

Публикуване на коментар