сряда, 13 октомври 2010 г.

Gran Caffè Quadri

От самото си откриване през първата половина на ХVІІІ век (или през 1638 година, както посочват от „Куадри”) това изискано място се прочува с факта, че там за пръв път във Венеция предлагат турско кафе, а през следващия ХІХ век „Куадри” се превръща във вечната алтернатива на „Флориан”. На втория етаж е ресторанта с червени копринени тапети, чиито красиво осветени салони могат да се видят вечер от площад Сан Марко. И ако при откриването на „Куадри” за първи път във Венеция са предлагали турско кафе, днес на външните маси хората пият предимно шампанско или коктейли докато оркестъра на подиума свири за тях. По време на австрийското управление във Венеция (1814 – 1866) „Гран Кафе Куадри” е изоставено от висшето общество защото в салоните му обичали да сядат офицерите от командния състав. Истинските венецианци тогава се срещали от другата страна на площада във „Флориан”. Оркестрите на специално издигнатия подиум пред двете кафета се появават, ако не греша, едва през ХХ век. Последния път когато бях във Венеция разбрах, че те не свирят, за да привлекат клиенти, а свирят, за да направят съвършен момента за онези, които са избрали да седнат и изпият нещо там. Малко преди полунощ отидохме на площад Сан Марко и оркестъра на „Куадри” свиреше за клиентите си – две двойки, които танцуваха сред всички останали празни масички на площада. „Затова е толкова скъпо, каза ми Р., защото продължават да свирят само за тях”. Беше едно от най-романтичните неща, които съм виждала.

Направих тази снимка, когато излязахме на площада и минахме покрай "Куадри", после продължихме към църквата и там при пилоните Р. срещна един философ от Торино, с когато се бяха запознали същия ден сутринта на кинофестивала на Лидо. Говорихме известно време с него, направих им две снимки, после на връщане когато тръгнахме към нашия хотел, оркестъра все още свиреше, а двойките танцуваха. Тогава не съм снимала. Когато отминахме парчето тъкмо свърши и всички души бяха изпълнени с нещо повече от удоволетворение, с щастие. Venezia e i suoi momenti.

През септември 2008 оркестърът на „Куадри” бе изцяло мъжки с изключение на една цигуларка, а следващото лято бе изцяло дамски само с един кавалер на пианото. Двете цигуларки на предна линия бяха толкова елегантни в черните си тесни рокли с голи рамене и коси изящно стегнати в кок. Зад първата и втората цигулка, на контрабаса имаше една блондинка, също в черна рокля с голи рамене, която подвикваше на финала на всяко парче. Правеше го изискано, само за да не обърка някой от публиката момента за аплодисменти.

Единствената брюнетка бе с акордеона, а пианистът бе класически latino lover. Бе удоволствие човек да ги оглежда и когато почиваха, тъй като с оркестъра на съседното кафе „Лавена” се редуваха да свирят и почиват. Тези два оркестъра са твърде близо и за да не затормозяват ушите на хората имат негласното споразумение да се редуват. В средата на септември на подиума пред „Куадри” нямаше и помен от дамите и на тяхно място свиреше друг нов състав.
Ако възнамерявате да изпиете два коктеила на външните маси на площад Сан Марко докато слушате оркестъра на „Куадри” се пригответе да се разделите с 50 евро.
През топлите сезони там работят без почивен ден. От 1 ноември до 31 март е затворено в понеделник. Кафето отваря от 9 сутринта и приключва в 11 и половина вечерта. Салоните са с фрески и гипсови орнаменти с позлата. Горе в ресторанта с червените копринени тапети и видими дървени греди по тавана, както са харесвали на архитекта Якопо Сансовино, посрещат с коктейли за „добре дошли”.

Ето какво човек не бива да си позволява на площад Сан Марко, прави ужасно впечатление и издава крайно неуважение към този град изграден с такава любов към архитектурата и допринесъл толкова много за класическата музика. Музиката, от оркестрите на Сан Марко не е музиката от вечерите край лагерния огън или от китарата вечер на плажа.

И накрая един линк към вътрешните салони на "Куадри" и снимките на Даниел в нейния Album vénitien.

Няма коментари:

Публикуване на коментар