Ето как изглежда Венеция когато човек я вижда идвайки по вода от летището Марко Поло или се връща от Мурано, острова на стъклото или от острова гробище Сан Микеле. В една от червените сгради там на Фонаменте Нове беше хотела, който тогава през септември 2008 бях избрала. (Каква изненада когато се оказа, че се помещава само на мецанина и на приземния етаж! Все пак, извадихме късмет да бъдем настанени на мецанина.)
След като пристигнахме на гарата бяхме влезли vaporetto до Сан Марко, а оттам през площад Сан Марко, под кулата с часовника през Мерчерие, кампо Санта Мария Формоза, кампо Санта Марина и кампо Санти Джовани е Паоло (където седнахме да изпием по едно кафе) Иво гледайки картата в гида на Touring Club Italiano ме бе завел до хотела. Щом видях зида на остров Сан Микеле в далечината вече се бях ориентирала къде е хотела ни, в избора на който се бях повлияла от Матео. Матео, който никога не бе прекарвал една нощ във Венеция, винаги се бе прибирал в Местре. И тогава, след като си оставихме багажа и видяхме смешната ни стая, вместо да се впуснем да обикаляме Венеция, се отправихме на поклонение. Бяхме го решили още щом излязохме на Фондаменте Нове, да отидем отсреща на острова, на гроба на Паунд, а също за да видим и гроба на Йосиф Бродски, на Игор Стравински и този на Дягилев (с балетните пантофки, не знаех, че балерините, които го посещават ги оставят там). Там, в recinto greco срещу гроба на Игор и Вера Стравински зърнах и гроба на Емилио Ведова и последния път когато със синьор Арналдо (колекционер на картини и собственик на семеен хотел от 30 години) стана дума за Емилио Ведова, му казах, че гроба на художника е точно срещу този на Стравински.
Гледката от терасата - платформа над водата край Фонадменте Нове. Сутринта в 7 масите и столовете на пицарията бяха прибрани. По-късно същия ден щях да видя, че в тази зона на града продават доста цветя. Както и че има не една погребална агенция.
Вечер тази пицария с външни маси на специално изградената над водата платформа между моста на Фондаменте Нове (наричан още Ponte de la Panada) и спирката на vaporetto бе примамливо място. На всяка маса имаше запалена свещичка, която караше човек да пожелае да вечеря там. Ние обаче бързахме за среща с Матео.
Хотелът ни беше в третата висока сграда, тази цвят rosso tiziano и се казваше Hotel Vecellio. Вечелио е фамилното име на Тициано. По-скоро то ме накара да поискам да отседнем в него, не само препоръките на Матео, който освен, че си падаше по романтизма познаваше и човека, който му беше правил сайта. Сайтът е чудесен, препоръчвам да се ограничите само с посещение на сайта, там има музика, картини на Тициан, исторически сведения, капан готов да шракне за любители и историци на изкуството, както и за големи наивници като мен.
От терасата с цветята издигната над водата където вечерта бе пицарията към 7 сутринта гледах как се кани да потегли корабчето на линия 42.
С това момче се поздравихме когато корабчето му потегли, пожелах му приятна работа, той ми благодари и помаха с ръка.
Тази последната снимка я направих от прозореца на хотелската ни стая с изглед към северната част на лагуната и Сан Микеле. За съжаление точно тогава през септември 2008 в тази си част Фондаменте Нове бяха разкопани и подменяха нещо. От романтиката не бе останало много. Но това е живота, това и смъртта, трябва някой да копае, да вади нещо старо и да го заменя с нещо ново. Тогава още не знаех някои неща свръзани с погребалните практики на остров Сан Микеле. (Бях чела неща, но не вярвах.) Островът е красив с вечнозелените кипариси, опасан от червения си зид. А онзи хотел на Фондаменте Нове го избрах по препоръка на Матео, който после се оказа имал над леглото си две репродукции на "Островът на мъртвите" на Бьоклин. Но нямаше защо да му се сърдя, и на мен романтичния вкус не ми е съвсем чужд.
След като пристигнахме на гарата бяхме влезли vaporetto до Сан Марко, а оттам през площад Сан Марко, под кулата с часовника през Мерчерие, кампо Санта Мария Формоза, кампо Санта Марина и кампо Санти Джовани е Паоло (където седнахме да изпием по едно кафе) Иво гледайки картата в гида на Touring Club Italiano ме бе завел до хотела. Щом видях зида на остров Сан Микеле в далечината вече се бях ориентирала къде е хотела ни, в избора на който се бях повлияла от Матео. Матео, който никога не бе прекарвал една нощ във Венеция, винаги се бе прибирал в Местре. И тогава, след като си оставихме багажа и видяхме смешната ни стая, вместо да се впуснем да обикаляме Венеция, се отправихме на поклонение. Бяхме го решили още щом излязохме на Фондаменте Нове, да отидем отсреща на острова, на гроба на Паунд, а също за да видим и гроба на Йосиф Бродски, на Игор Стравински и този на Дягилев (с балетните пантофки, не знаех, че балерините, които го посещават ги оставят там). Там, в recinto greco срещу гроба на Игор и Вера Стравински зърнах и гроба на Емилио Ведова и последния път когато със синьор Арналдо (колекционер на картини и собственик на семеен хотел от 30 години) стана дума за Емилио Ведова, му казах, че гроба на художника е точно срещу този на Стравински. 
Гледката от терасата - платформа над водата край Фонадменте Нове. Сутринта в 7 масите и столовете на пицарията бяха прибрани. По-късно същия ден щях да видя, че в тази зона на града продават доста цветя. Както и че има не една погребална агенция.
Вечер тази пицария с външни маси на специално изградената над водата платформа между моста на Фондаменте Нове (наричан още Ponte de la Panada) и спирката на vaporetto бе примамливо място. На всяка маса имаше запалена свещичка, която караше човек да пожелае да вечеря там. Ние обаче бързахме за среща с Матео. 
Хотелът ни беше в третата висока сграда, тази цвят rosso tiziano и се казваше Hotel Vecellio. Вечелио е фамилното име на Тициано. По-скоро то ме накара да поискам да отседнем в него, не само препоръките на Матео, който освен, че си падаше по романтизма познаваше и човека, който му беше правил сайта. Сайтът е чудесен, препоръчвам да се ограничите само с посещение на сайта, там има музика, картини на Тициан, исторически сведения, капан готов да шракне за любители и историци на изкуството, както и за големи наивници като мен.
От терасата с цветята издигната над водата където вечерта бе пицарията към 7 сутринта гледах как се кани да потегли корабчето на линия 42.
С това момче се поздравихме когато корабчето му потегли, пожелах му приятна работа, той ми благодари и помаха с ръка.
Тази последната снимка я направих от прозореца на хотелската ни стая с изглед към северната част на лагуната и Сан Микеле. За съжаление точно тогава през септември 2008 в тази си част Фондаменте Нове бяха разкопани и подменяха нещо. От романтиката не бе останало много. Но това е живота, това и смъртта, трябва някой да копае, да вади нещо старо и да го заменя с нещо ново. Тогава още не знаех някои неща свръзани с погребалните практики на остров Сан Микеле. (Бях чела неща, но не вярвах.) Островът е красив с вечнозелените кипариси, опасан от червения си зид. А онзи хотел на Фондаменте Нове го избрах по препоръка на Матео, който после се оказа имал над леглото си две репродукции на "Островът на мъртвите" на Бьоклин. Но нямаше защо да му се сърдя, и на мен романтичния вкус не ми е съвсем чужд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар