ed eccoci in Fondamente Nove

Понякога си мисля, този град сигурно ме обикна, след като ми показа толкова много спираща дъха, изненадваща красота.



Сега разбирам, че съм виждала тези облаци в някои картини на Веронезе и на Тинторето, по-натам ще ви покажа, но тогава смаяна натисках копчето на фотоапарата и картините от венецианската школа бях последното нещо, за което можех да си помисля.


Улових на два пъти с обектива си тази бързо преминаваща лодка и острова на мървите зад нея в едно неуловимо поетично време.


Не можехме да знаем, тогава в 7 сутринта, че само след три часа щяхме да влезем в Casino degli Spriti, отдалечената Къща на духовете наречена така още по времето на Тициан и Тинторето, където са бяха срещали интелектуалците от епохата. Именно това е къщата, която се вижда в дъното на снимката.


Направих малко снимки там на Фондаменте Нове, последния път на 3 септември 2010 в 7 сутринта, защото трябваше да снимам и с камерата докато Райна тичаше първо в едната, после в другата посока по Фонадменте Нове и се наслаждаше на едни от най-прекрасните моменти от великолепието на този град.


В далечината бе Мурано, насреща погледа опираше в гробищния остров Сан Микеле с вечно зелените кипариси, под които почиват в мир поети, а на гробовете им се срещат дошли на поклонение почитатели от цял свят.


Във втората половина на септември 2008 когато с Иво отидохме на гроба на Езра Паунд срещнахме там двама негови почитатели, вярвам, че бяха поети, единият бе от Рим, другият от Тревизо. Винаги съм съжалявала, че не ги попитах за имената им.

Това вдясно в сянката (с нисък полегат каменен надпис, който не се вижда на снимката) е гроба на Езра Паунд, положен тук за вечни времена до своята последна спътница в живота Олга Рудж, чиято половина от семейния гроб е огряна от следобедното слънце, което е намерило пролука през високите дървета.



И гроба на една жена, за която в блога си VENISE, LA PART DES ANGES бе писал Стеф. Открих едва сега, че по случайност съм го снимала и аз.