IN UN MAI SPENTO AMORE PER VENEZIA
EZRA POUND
TITANO DELLA POESIA
QUESTA CASA ABITò PER MEZZO SECOLO
COMUNE DI VENEZIA
Показват се публикациите с етикет Dorsoduro. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Dorsoduro. Показване на всички публикации
понеделник, 26 декември 2011 г.
Homage to Ezra Pound in un giorno di dicembre
IN UN MAI SPENTO AMORE PER VENEZIA
EZRA POUND
TITANO DELLA POESIA
QUESTA CASA ABITò PER MEZZO SECOLO
COMUNE DI VENEZIA
неделя, 5 декември 2010 г.
Zattere Acqua alta 3 dicembre (foto di Fausto Maroder)
© foto di Fausto Maroder pubblicata nel suo Alloggi Barbaria BlogEcco che cosa dice Fausto nell'ultimo commento:
Per me non è mai bello vedere Venezia con l'acqua alta. Non faccio altro che documentare come posso le condizioni della città, senza minimizzare nè esagerando la situazione e che comunque non è mai piacevole. Il fenomeno dell'acqua alta a Venezia dura circa 3-4 ore, di solito di mattina. Con gli stivali alti fino al ginocchio con un'acqua alta simile si cammina senza bagnarsi quasi dappertutto (tranne che in Piazza San Marco). Quando al tg serale dicono: "C'è acqua alta a Venezia" si dà un'informazione non corretta. Il 90% delle volte l'acqua alta si verifica di mattina e poi si ritira. Di pomeriggio tutto è a posto. Le maree durano 6 ore per 4 volte al giorno, e dipendono dalle fasi lunari.
Il mio albergo si trova in una zona decisamente elevata di Venezia: non arrivò alla sua entrata nemmeno la grande acqua alta del 4 novembre 1966.
петък, 29 октомври 2010 г.
Rio Malpaga
un albergo non so quale
ed ecco dov'è Corte della Comare che Fausto aveva presentato nel suo ABblog.
Cliccate sul nome di questa Corte della Comare per vedere il post di Fausto.
и една модерна скулптура, на която някой е открил идеалното място
в далечината Канал Гранде и част от палацо Малипиеро
и тук където е сниман The Italian Job - задната част на палацето Стерн
да, именно тук е снимана "Италианската афера" във Венеция
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
Rio de la Toletta (parte seconda)
Dopo il Ponte de la Toletta (Senza le foto con S., una damigella bionda per eccellenza veneziana dalla quale con R. abbiamo imparato certe belle espressioni in venexian, la conseguenza delle foto in questo post non è uguale la conseguenza delle foto che ho nel mio computer, però pazienza, aspettiamo che diventa maggiorenne, poi vediamo, forse faremo un update :)
Chissà chi prende il sole lassù in quella altana. Nei libri di storia ho letto che una delle particolarità delle donne veneziane era la carnagione bianchissima e una tipica tonalità di biondo caldo e dorato dei capelli. Per ottenere quel colore una volta le veneziane si sedevano sulle terrazze e sulle altane (che sono le terazze in legno sui tetti), avevano uno speciale cappello (detto solana) che proteggeva la pelle e lasciava uscire i lunghi capelli e utilizzavano speciali misture per schiarire i capelli al sole. Con uno specchio in mano osservavano in continuazione la tonalità ottenuta. Orami i tempi son diversi. Si va dal parrucchiere e ci pensa lui o lei se è una donna.
Ponte Lombardo
Ponte Malpaga sopra al Rio de la Malpaga nel quale confluisce Rio de la Toletta.
Chissà chi prende il sole lassù in quella altana. Nei libri di storia ho letto che una delle particolarità delle donne veneziane era la carnagione bianchissima e una tipica tonalità di biondo caldo e dorato dei capelli. Per ottenere quel colore una volta le veneziane si sedevano sulle terrazze e sulle altane (che sono le terazze in legno sui tetti), avevano uno speciale cappello (detto solana) che proteggeva la pelle e lasciava uscire i lunghi capelli e utilizzavano speciali misture per schiarire i capelli al sole. Con uno specchio in mano osservavano in continuazione la tonalità ottenuta. Orami i tempi son diversi. Si va dal parrucchiere e ci pensa lui o lei se è una donna.
Ponte Lombardo
Ponte Malpaga sopra al Rio de la Malpaga nel quale confluisce Rio de la Toletta.
Rio de la Toletta ed un altro giardino privato
Rio de la Toletta è un rio molto bello e sintuoso. Si trova nel sestiere di Dorsoduro e confluisce nel Rio di San Trovaso un po' prima che l'ultimo confluisce nel Canal Grande lì dov'è Ca' Corfu del "blocco" di due palazzi conosciuto come Contarini degli Scrigni.
Questa foto ogni volta che la vedo mi fa sorridere, anzi ridere perché c'era un gatto nel giardino...
ecco l'oggetto che desideravamo fotografare, ma con lo zoom della mia macchinetta da presa non è uscito bene
неделя, 17 октомври 2010 г.
(dal e sotto il) Ponte Longo
Ponte Longo in quel sabato prima della Regata Storica quando abbiamo fatto il nostro giro in barca per i canali di Venezia.
Ed eccoci con Walter due giorni dopo su questo ponte, lunedì prima del mezzogiorno, mentre guardiamo lo squero di San Trovaso lui mi spiega perché questo squero assomiglia alle case da montagna sulle Alpi.
Ed ancora una foto di quel meraviglioso sabato, prima della Storica quando siamo usciti in canale di Giudecca (largo 300 metri) e poi siamo entrati nel Rio di San Trovaso sotto il Ponte Longo da dove nella foto esce quella barca di trasporto.
Ecco, passiamo sotto il Ponte Longo (il nome l'ho saputo proprio adesso, dopo averlo trovato nella carta interattiva dei Ponti di Venezia)
squero di San Trovaso
Il seicentesco squero di San Trovaso è il più antico tra i pochi ancora attivi in città.
Ето и най-старата работилница за годноли (на венециански) squero ди Сан Тровазо с това име, заради непосредствената си близост до църквата Сан Тровазо (чието име носи и канала) с darsena (рампа?) с лек наклон към канала за по-лесно пускане на вече готовите лодки. Скуеро ди Сан Тровазо е от ХVІІ век и е един от малкото squeri все още активни в града. Има един на Рио деи Мендиканти, където не съм сигурна, че правят (само) гондоли и един на остров Джудека, където е направена гондолата Pegaso на Александра Хай, германката без лиценз за гондолиер, която работи като gondoliere de casada към четири хотела във Венеция.
Гонодолите са плоскодънни лодки, като всички останали традиционни венециански лодки, предназначени за ползване в лагуната.
Точно там ни изпреварва тази лодка с две кучета на борда и две дами, чието внимание е погълнато от тях.
Vini al Bottegon
Cantine del Vino già Schiavi
Fondamenta Nani 992
Затворенo в неделя
най-близкa спиркa на vaporetto: Accademia
Не е osteria, не е ресторант, а е bacaro и минава за една от най-добрите енотеки във Венеция. На табелата пише Cantine del Vino già Schiavi, а на една по-малка светеща вечер неонова табела може да се прочете Vini al Bottegon. Намира се на фондамента Нани при Рио ди Сан Тровазо от другата страна на канала срещу църквата с две фасади наречена за накратко от венецианците Сан Тровазо (обединено съкращение на двама светци, на които е посветена -Св.Св. Червазио и Протазио).
Един ноемврийски следобед с Иво прегладнели бяхме минали оттам, бяхме пропуснали обяда обикаляйки залите и стълбите на Палацо Дукале, а след това бяха взели vaporetto и слезли на Академията, за да отидем и до Ка` Рецонико. Щеше да е хубаво да знаехме за този Ботегон и да бяхме изпили по чаша вино там с cichèti ("чикети") или да хапнем по един сандвич на крак... Ресторатите след 2 и половина приключваха и не ми и хрумна да влезем в някой бакаро. Но човек няма как да знае всичко. И кой ще ти гледа във Венеция пътеводителя и ще ги търси тези бакари там... Названието на този е доста любопитно - Cantinе del vino già schiavi (в смисъла на „вече роби на избите с вино” доколкото схващам). От три поколония този бакаро или ако предпочитате тази енотека е собственост на семейство Гасталди, което нашият Фаусто както пише в блога си, че познава от 40 години, което ще рече от дете.
Когато през септември, в деня преди историческата регата минаваме с лодката по Рио ди Сан Тровазо, виждам табелата и щраквам тези две снимки. (Тази в началото е първата.)
Ето и църквата Сан Тровазо с двете фасади, едната гледа към канала, другата към кампото.
От другата страна на Рио ди Сан Тровазо е палацо Нани, снимам го когато минаваме покрай него, оттук се виждат и фамилни гербове. Цялостното му название е палацо Барбариго Нани Мочениго.
Обръщам се и снимам още веднъж палацо Нани, в който сега се помещават два департамента на Венециaнския университет "Ка Фоскари", знам го от табелата, която снимах през ноември - Департамента по италианистика и романска филология на първия етаж и Департамента по философия и теория на науките на втория етаж.
Ето и го Bottegon - Cantine del Vino già Schiavi, мястото където един февруарски ден са избрали да отидат обедно време (но не за обяд) Брад Пит и Анджелина Джоли с децата си, тази година преди да започнат снимките на филма "Туристът".
От другата страна, навън на фондамента тези трима синьори пият предиобедния си аперитив - неизмения шприц с чаши на парапета.
Една наздравица вдъхновена от нашето минаване, дължи се щастливите ни усмивки и ослепително русите коси на Сара.
Цветни отражения в Рио ди Сан Тровазо в този слънчев септемврийски ден. Събота е, към 11 сутринта.
Лодката, която ни изпревари всъщност се движи много по-бързо, а ние се наслаждаваме на деня.
Продължаваме по Рио ди Сан Тровазо, за да излезем на Канал Гранде, покрай Ка` Корфу (вдясно), единия от двата палаци, които вървят с общото име Контарини дели Скрини - частна собственост и до днес на едно богато семейство.
Fondamenta Nani 992
Затворенo в неделя
най-близкa спиркa на vaporetto: Accademia
Не е osteria, не е ресторант, а е bacaro и минава за една от най-добрите енотеки във Венеция. На табелата пише Cantine del Vino già Schiavi, а на една по-малка светеща вечер неонова табела може да се прочете Vini al Bottegon. Намира се на фондамента Нани при Рио ди Сан Тровазо от другата страна на канала срещу църквата с две фасади наречена за накратко от венецианците Сан Тровазо (обединено съкращение на двама светци, на които е посветена -Св.Св. Червазио и Протазио).
Един ноемврийски следобед с Иво прегладнели бяхме минали оттам, бяхме пропуснали обяда обикаляйки залите и стълбите на Палацо Дукале, а след това бяха взели vaporetto и слезли на Академията, за да отидем и до Ка` Рецонико. Щеше да е хубаво да знаехме за този Ботегон и да бяхме изпили по чаша вино там с cichèti ("чикети") или да хапнем по един сандвич на крак... Ресторатите след 2 и половина приключваха и не ми и хрумна да влезем в някой бакаро. Но човек няма как да знае всичко. И кой ще ти гледа във Венеция пътеводителя и ще ги търси тези бакари там... Названието на този е доста любопитно - Cantinе del vino già schiavi (в смисъла на „вече роби на избите с вино” доколкото схващам). От три поколония този бакаро или ако предпочитате тази енотека е собственост на семейство Гасталди, което нашият Фаусто както пише в блога си, че познава от 40 години, което ще рече от дете.
Когато през септември, в деня преди историческата регата минаваме с лодката по Рио ди Сан Тровазо, виждам табелата и щраквам тези две снимки. (Тази в началото е първата.)
Ето и църквата Сан Тровазо с двете фасади, едната гледа към канала, другата към кампото.
От другата страна на Рио ди Сан Тровазо е палацо Нани, снимам го когато минаваме покрай него, оттук се виждат и фамилни гербове. Цялостното му название е палацо Барбариго Нани Мочениго.
Обръщам се и снимам още веднъж палацо Нани, в който сега се помещават два департамента на Венециaнския университет "Ка Фоскари", знам го от табелата, която снимах през ноември - Департамента по италианистика и романска филология на първия етаж и Департамента по философия и теория на науките на втория етаж.
Ето и го Bottegon - Cantine del Vino già Schiavi, мястото където един февруарски ден са избрали да отидат обедно време (но не за обяд) Брад Пит и Анджелина Джоли с децата си, тази година преди да започнат снимките на филма "Туристът".
От другата страна, навън на фондамента тези трима синьори пият предиобедния си аперитив - неизмения шприц с чаши на парапета.
Една наздравица вдъхновена от нашето минаване, дължи се щастливите ни усмивки и ослепително русите коси на Сара.
Цветни отражения в Рио ди Сан Тровазо в този слънчев септемврийски ден. Събота е, към 11 сутринта.
Лодката, която ни изпревари всъщност се движи много по-бързо, а ние се наслаждаваме на деня.
Продължаваме по Рио ди Сан Тровазо, за да излезем на Канал Гранде, покрай Ка` Корфу (вдясно), единия от двата палаци, които вървят с общото име Контарини дели Скрини - частна собственост и до днес на едно богато семейство.
Абонамент за:
Публикации (Atom)