La parola cavana vuoi dire garage d'acqua per una barca
Показват се публикациите с етикет boats. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет boats. Показване на всички публикации
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
вторник, 19 октомври 2010 г.
una delle barche di Alberto (la sanpierota?)
fotografata da me in un bel giorno dei primi di novembre 2009 quando ancora non sapevo chi era il proprietario.
понеделник, 18 октомври 2010 г.
неделя, 17 октомври 2010 г.
squero di San Trovaso
Il seicentesco squero di San Trovaso è il più antico tra i pochi ancora attivi in città.
Ето и най-старата работилница за годноли (на венециански) squero ди Сан Тровазо с това име, заради непосредствената си близост до църквата Сан Тровазо (чието име носи и канала) с darsena (рампа?) с лек наклон към канала за по-лесно пускане на вече готовите лодки. Скуеро ди Сан Тровазо е от ХVІІ век и е един от малкото squeri все още активни в града. Има един на Рио деи Мендиканти, където не съм сигурна, че правят (само) гондоли и един на остров Джудека, където е направена гондолата Pegaso на Александра Хай, германката без лиценз за гондолиер, която работи като gondoliere de casada към четири хотела във Венеция.
Гонодолите са плоскодънни лодки, като всички останали традиционни венециански лодки, предназначени за ползване в лагуната.
Точно там ни изпреварва тази лодка с две кучета на борда и две дами, чието внимание е погълнато от тях.
четвъртък, 30 септември 2010 г.
сряда, 29 септември 2010 г.
петък, 17 септември 2010 г.
sforzi di passaggio
Ci sono due gondole ormeggiate l'una accanto l'altra (una cosa che credo non si possa fare nei rii interni di Venezia, ma questa è solo una mia supposizione), prima del ponte c'è la barca con un papà e un bambino che si è fermata, per farci passare il papà dobrebbe spostare la sua barca per liberare il posto di passaggio, così il papà è costretto di accendere il motore e di passare sotto il ponte. Accade a Venezia, come diceva nella commedia uno dei miei amati personaggi, il Signore dei Campanili.
сряда, 25 август 2010 г.
I rematori e le Bissone (foto di Fausto Maroder)
Mi permetto di presentare qua tre delle foto di Fausto Maroder scattate durante la Regata Storica dell'anno scorso per farvi vedere lo splendore di quello che ci aspettiamo di vedere con le mie amiche e tutti gli altri spettatori della regata storica a Venezia che la vedranno tra 10 giorni dalle due sponde del Canal Grande.
I nomi e i colori delle barche dette le Bissone li ho imprato grazie a Fauto ed aggiungio il link verso il suo post originale Bissone pubblicato il 9 settembre del 2009 nel suo fantasico Alloggi Barbaria Blog
© foto di Fausto Maroder
© foto di Fausto Maroder
Bissone се наричат онези живописни лодки, които се използват във Венеция само по време на историческата регата, която се провежда по Канал Гранде всяка година първата неделя на септември. Тези прекрасно украсени лодки, с гребци облечени в исторически костюми, са основната атракция на историческия кортеж, който минава два пъти по Канал Гранде в онази му част след завоя при Ка` Фоскари където е финала на регатите в различните категории, които се провеждат след това и където на специалното изградената плаваща платформа наречена La Machina се връчват наградите. Там има VIP места, там сядат и официалните лица. В непосредствена близост до големия завой на Канала, при спирката на vaporetto San Tomà е издигната и една трибуна с места, за която билетите от 20 евро за венецианци и 40 евро за гостите на града, отдавна са изчерпани. Та именно оттам кортежа преминава два пъти, на път към Риалто и обратно. Всички, които са застанили някъде по Канал Гранде преди това, при църквата Салуте или Кампо Сан Самуеле ще го видят да преминава само веднъж, поне така разбрах от Фаусто, а дали ще бъде така, ще ви кажа, след като се върна.
© foto di Fausto Maroder
Тези лодки, наречени Bissone, са по-големи от гондолите и са с по 8 гребци. Тяхното великопение ни дава възможност да си представим как трябва да са изглеждали частните гондоли във Венеция по времето на Републиката преди забрананата за прекомерната им украса да влезе в сила и по закон всички гондоли да бъдат боядисани в черно.
Ярки цветове, фигури на митологически същества и животни на носа и кърмата, всичко това създава едно неповторимо усещане за празник и тези лодки могат да се видят единствено в деня на историческата регата. Вероятно скоро ще могат да се виждат и в Арсенала, където ги държат през другото време на годината, ако залите, в които ги съхраняват, бъдат отворени за посетители по време на Биеналето. Но това засега е само една идея, а и музейното им излагане не може да се сравни с това, човек да ги види по вода, оживени от гребците, които гребат прави, както е гребния маниер в лагуната, стила наречен voga veneta.
Някои от тези лодки имат дори собствени имена и характерен цвят. Ще изброя онези, чиито имена и цветове научих от публикацията на Фаусто (линк към която съм дала в началото, в текста на италиански):
La Bissona (Лодката) Cavalli Marini (Морски коне) е сребриста
La Bissona (Лодката) Floreale е зелена
La Bissona (Лодката) Rezzonico - розова
La Bissona (Лодката) Cinese - жълта
La Bissona (Лодката) Geografia - зелена
La Bissona (Лодката) Bizantina - червена
La Bissona (Лодката) Naviglio - синя
La Bissona (Лодката) Querini - бяла
I nomi e i colori delle barche dette le Bissone li ho imprato grazie a Fauto ed aggiungio il link verso il suo post originale Bissone pubblicato il 9 settembre del 2009 nel suo fantasico Alloggi Barbaria Blog
© foto di Fausto Maroder
© foto di Fausto MaroderBissone се наричат онези живописни лодки, които се използват във Венеция само по време на историческата регата, която се провежда по Канал Гранде всяка година първата неделя на септември. Тези прекрасно украсени лодки, с гребци облечени в исторически костюми, са основната атракция на историческия кортеж, който минава два пъти по Канал Гранде в онази му част след завоя при Ка` Фоскари където е финала на регатите в различните категории, които се провеждат след това и където на специалното изградената плаваща платформа наречена La Machina се връчват наградите. Там има VIP места, там сядат и официалните лица. В непосредствена близост до големия завой на Канала, при спирката на vaporetto San Tomà е издигната и една трибуна с места, за която билетите от 20 евро за венецианци и 40 евро за гостите на града, отдавна са изчерпани. Та именно оттам кортежа преминава два пъти, на път към Риалто и обратно. Всички, които са застанили някъде по Канал Гранде преди това, при църквата Салуте или Кампо Сан Самуеле ще го видят да преминава само веднъж, поне така разбрах от Фаусто, а дали ще бъде така, ще ви кажа, след като се върна.
© foto di Fausto MaroderТези лодки, наречени Bissone, са по-големи от гондолите и са с по 8 гребци. Тяхното великопение ни дава възможност да си представим как трябва да са изглеждали частните гондоли във Венеция по времето на Републиката преди забрананата за прекомерната им украса да влезе в сила и по закон всички гондоли да бъдат боядисани в черно.
Ярки цветове, фигури на митологически същества и животни на носа и кърмата, всичко това създава едно неповторимо усещане за празник и тези лодки могат да се видят единствено в деня на историческата регата. Вероятно скоро ще могат да се виждат и в Арсенала, където ги държат през другото време на годината, ако залите, в които ги съхраняват, бъдат отворени за посетители по време на Биеналето. Но това засега е само една идея, а и музейното им излагане не може да се сравни с това, човек да ги види по вода, оживени от гребците, които гребат прави, както е гребния маниер в лагуната, стила наречен voga veneta.
Някои от тези лодки имат дори собствени имена и характерен цвят. Ще изброя онези, чиито имена и цветове научих от публикацията на Фаусто (линк към която съм дала в началото, в текста на италиански):
La Bissona (Лодката) Cavalli Marini (Морски коне) е сребриста
La Bissona (Лодката) Floreale е зелена
La Bissona (Лодката) Rezzonico - розова
La Bissona (Лодката) Cinese - жълта
La Bissona (Лодката) Geografia - зелена
La Bissona (Лодката) Bizantina - червена
La Bissona (Лодката) Naviglio - синя
La Bissona (Лодката) Querini - бяла
неделя, 23 май 2010 г.
Vogalonga, 23 maggio 2010
Vogalonga (в превод "дълго гребане") е празникът на гребците в лагуната. Този майски празник е роден през 1974 като състезание за удоволствие между приятелите на лодките наречени "mascarete" (тези лодки са плоскодънни, каквито са всички венециански традиционни лодки, леко заострени, с размери между 6 и 8 метра, за от един до четирима гребци). Вогалонга днес е венецианското тържество на греблата, в един свят, който живее с мощността на двигателите. Това състезание без конкуренция се ражда с идеята да се обединят всички онези, които се борят срещу увреждането на основите на града, по които всекидневно се блъскат от вълните, причинени от моторни лодки във Венеция. И така ето, че днес на Педесетница венецианците и гостите на града наблюдават събитието и ръкопляскат на гребците, а мъжете и жените с веслата (от всички гребни клубове в лагуната, заедно с участници от цяла Европа) се наслаждат на приключението Vogalonga, с лодки от всякакъв тип, гребат някои седнали с две гребла в ръце, други прави в лодката с едно (каквато е традиционната voga veneta (венецианско гребане) в продължение на 30 км из най-живописните места на лагуната и града.
Събирането на всички плавателни съдове става създадена в басейна на Сан Марко, срещу Двореца на дожите и днес на 23-ти май, 2010 година, повече от 1600 лодки и около 6000 участници са потеглили с топовен изстрел точно в 9:00 в посока градините на Биеналето, заобикаляйки остров Сант`Елена, след това и по-отдаления остров Сант`Еразмо наричан "зеленчуковата градина на Венеция", а след това и остров Сан Франческо дел Дерерто. Достигайки до островите Бурано и Мацорбо към към потеглилите от Венеция, са се присъединили и други гребни лодки и всички заедно след това са минали през Големия Канал на остров Мурано, за да се насочат към самата Венеция, влизайки през Канала на Канареджо, откъдето излизат в Канал Гранде и продължават по-най-красивия воден път в света до Пунта дела Догана, носът на някогашната морска митница, което е финала. На всички пристигнали до 15 часа е даден по един медал. Снимките направени в 12 на обяд от Серджо са от мястото за почести (с вдигането на гребла във въздуха) в канала на Канареждо, известен като канала на Гребците.
Photographer: Sergio Piovesanto see more photos by Sergio Piovesan from the ending of Vogalonga 2010 in Canale di Cannaregio click here
Sergio ha detto:
In effetti la Vogalonga è un gran bel colpo d'occhio, soprattutto nel rio di Cannaregio dove, dopo la lunga maratona in laguna, le barche passano fra due ali di folla che aspettano sulle fondamente.
See also Fausto's photo from Vogalonga in Canal Grande Uno spettacolo, di quelli che solo Venezia sa offrire.
I loved Peggy's style!
Peggy and ‘babies’ in her own, private boat
Photographer: David SeymourPeggy Guggenheim, heiress, art collector, patroness, and philanthropist, on the roof of her Palazzo Venier dei Leoni, which overlooks the Grand Canal. Venice, 1950
�1996 from the Estate of David Seymour
Peggy Guggenheim sunglasses, $250 @ Guggenheim Museum Store
сряда, 19 май 2010 г.
La via delle navi di crociera
In lontananza nella prima foto si vede una grande nave di crociera alla stazione maritima nella zona ovest di Venezia. La nave che si vede in primo piano era ancorata.
В дъното на снимката може да се види един от огромните круизни кораби на морската гара, начален и краен пункт на круизите из Средиземноморието. Корабът на преден план, беше закотвен при Punta della Dogana, носа на бившата морска митница, в продължение на няколко дни, има го на първата снимка, но той бе на котва.
Тези снимки ги направих през юли, когато се качихме на Камбанирията на Сан Джорджо Маджоре, беше понеделник в късния следобед, след неделята на празника Ренеторе и оброчния потонен мост в дълбокия широк канал, който разделя Венеция от остров Джудека, по който минават круизните кораби, вече бе развален (този мост се прави веднъж годишно за третата неделя на юли, когато е празника на Реденторе) и круизните кораби един след друг потегляха, всеки един ескортиран от два много по-малки кораба, единият долу под носа, другият отзад зад кърмата.
Но круизните кораби са толкова огромни, че тези съпътстващи корабчета ги забелезах чак при втория или третия. Пък не ми харесваше да ми закриват гледката. Тогава си казах, че архитектурата на Венеция не е замислена така, че да бъде гледана от палубите на круизни кораби и дори ме хвана малко яд на тези, които ги бяха пуснали в залива на Сан Марко в самата лагуна. А помня как се развълнувах когато видях (за първи път) на свечеряване два круизни кораба пристигнали същия ден в Истанбул. Там ми изглеждаха "по на място".
Ho fatto questa serie di foto lunedì nel tardo pomeriggio dopo la domenica del Redentore quando il ponte votivo nel canale di Giudecca era già smontato e proprio a quell'ora partivano le navi di crociera. Dal Campanile di San Giorgio Maggiore ne ho prese tre o quattro ma la presenza di quelle navi enormi nel panorama di Venezia non mi piace molto e ho scelto a farviele veder in poche foto. Comunque ho visto l'automosfera sulle navi di crociera dall'alto del campanile, direi che sono stata fortunata.
Chi vuole vedere Venezia dal punto di vista dei passaggeri di quelle navi deve cliccare sul link per vedere le foto che aveva preso A Lover of Venice.
Който иска да види Венеция от гледната точка на хората на круизните кораби трябва само да кликне на линка, който ще ви отведе в сайта на A lover of Venice.
В дъното на снимката може да се види един от огромните круизни кораби на морската гара, начален и краен пункт на круизите из Средиземноморието. Корабът на преден план, беше закотвен при Punta della Dogana, носа на бившата морска митница, в продължение на няколко дни, има го на първата снимка, но той бе на котва.
Тези снимки ги направих през юли, когато се качихме на Камбанирията на Сан Джорджо Маджоре, беше понеделник в късния следобед, след неделята на празника Ренеторе и оброчния потонен мост в дълбокия широк канал, който разделя Венеция от остров Джудека, по който минават круизните кораби, вече бе развален (този мост се прави веднъж годишно за третата неделя на юли, когато е празника на Реденторе) и круизните кораби един след друг потегляха, всеки един ескортиран от два много по-малки кораба, единият долу под носа, другият отзад зад кърмата.
Но круизните кораби са толкова огромни, че тези съпътстващи корабчета ги забелезах чак при втория или третия. Пък не ми харесваше да ми закриват гледката. Тогава си казах, че архитектурата на Венеция не е замислена така, че да бъде гледана от палубите на круизни кораби и дори ме хвана малко яд на тези, които ги бяха пуснали в залива на Сан Марко в самата лагуна. А помня как се развълнувах когато видях (за първи път) на свечеряване два круизни кораба пристигнали същия ден в Истанбул. Там ми изглеждаха "по на място".
Ho fatto questa serie di foto lunedì nel tardo pomeriggio dopo la domenica del Redentore quando il ponte votivo nel canale di Giudecca era già smontato e proprio a quell'ora partivano le navi di crociera. Dal Campanile di San Giorgio Maggiore ne ho prese tre o quattro ma la presenza di quelle navi enormi nel panorama di Venezia non mi piace molto e ho scelto a farviele veder in poche foto. Comunque ho visto l'automosfera sulle navi di crociera dall'alto del campanile, direi che sono stata fortunata.
Chi vuole vedere Venezia dal punto di vista dei passaggeri di quelle navi deve cliccare sul link per vedere le foto che aveva preso A Lover of Venice.
Който иска да види Венеция от гледната точка на хората на круизните кораби трябва само да кликне на линка, който ще ви отведе в сайта на A lover of Venice.
Un bel giorno di ottobre trascorso in laguna
Il giorno dopo l'acquisto della gondola di Uwe a Venezia, Uwe Kunze con la sua figlia Stine e gli amici Ingo Stahl e Jürgen Riegel sono andati a fare un giro nella laguna, arrivati a G.S.V.V.M. a San Giuliano che è un club remiero di Mestre fondato nel 1976 il cui intero nome è Gruppo Sportivo Voga Veneta Mestre. Approfittando della chiusura della vecchia Colonia Elioterapica di San Giuliano e dopo strenue lotte per superare le molte difficoltà il G.S.V.V.M. aveva trasferito la propria sede ed il cantiere all'isola (o punta) di San Giuliano. Il G.S.V.V.M. ha una muta di barche di tutto rispetto, fra quelle usate per praticare la Voga alla Veneta, tra le quali spicca per maestosità e prestigio la quatordesona Mestrina, una gondola a 14 remi di 22 metri di lunghezza come racconta nel sito ufficiale del gruppo il Vicepresidente e Maestro di voga Arturo Morucchio. Quel giorno di ottobre uno dei membri del gruppo aveva prestato ai tre gondolieri e Stine venuti dalla Germania una mascareta sociale e loro sono usciti in laguna per praticare la voga veneta in quattro remi.
Ingo è stato gentilissimo di mandarmi queste foto raccontandomi di questo bel giorno di 27 ottobre 2009. Credo le foto facciano piacere anche a voi a vederle.
Questa foto è un autoscatto, gli autoscatti sono sempre difficili, e questo è fatto con la macchina fotografica messa in possa sulla mascareta. E facile da capire perché l'orizzonte non è radrizzato. Vediamo in quest'ordine Jürgen Riegel, Stine Kunze, Ingo Stahl (che infatti non si vede) e Uwe Kunze.
Questa foto l'ha scattata Jürgen e con i remi vediamo Stine Kunze, Ingo Stahl e al poppa Uwe Kunze, il papà di Stine che loro chiamano Tine.
Stine in una foto scattata da Jürgen. Ingo mi ha detto che quel giorno avevano visto sull'isola di San Giuliano(credo)un melo fiorito in ottobre.
photo by Uwe Kunze
Ingo è stato gentilissimo di mandarmi queste foto raccontandomi di questo bel giorno di 27 ottobre 2009. Credo le foto facciano piacere anche a voi a vederle.
Questa foto è un autoscatto, gli autoscatti sono sempre difficili, e questo è fatto con la macchina fotografica messa in possa sulla mascareta. E facile da capire perché l'orizzonte non è radrizzato. Vediamo in quest'ordine Jürgen Riegel, Stine Kunze, Ingo Stahl (che infatti non si vede) e Uwe Kunze.
Questa foto l'ha scattata Jürgen e con i remi vediamo Stine Kunze, Ingo Stahl e al poppa Uwe Kunze, il papà di Stine che loro chiamano Tine.
Stine in una foto scattata da Jürgen. Ingo mi ha detto che quel giorno avevano visto sull'isola di San Giuliano(credo)un melo fiorito in ottobre.
photo by Uwe Kunze
вторник, 18 май 2010 г.
Una foto che mi ha mandato Ingo Staht
Chi è Ingo Staht? Vi ricordate la foto che avevo pubblicato una settimana fa, prestata dal blog di Greg Mohr, quella foto con the German gondoliers? Ingo Staht è uno dei tre gondolieri venuti a Venezia dalla Germania, uno di quelli seduti nella nuova gondola di Uwe, che nella foto era il poppiere. L'altro seduto nella gondola accanto ad Ingo in quella foto è Jürgen Riegel che il giorno dopo, aveva fatto la foto che vi offro a vedere ora.
Ingo ormai è un amico. Sì, sì, lo posso dire. Nelle sue e-mail si può leggere
Dipl.-Kfm. Ingo Stahl
Gondoliere
ma non ci diamo "del tu" e ci scriviamo in italiano, non in inglese dove non c'è "tu" e "Lei" e la forma cortese se capisce solo dal contesto e l'intonazione.
photo by Jürgen Riegel
Questa foto Jürgen l'aveva fatto il 27 ottobre 2009 ,proprio il giorno dopo dell'acquisto della gondola da Uwe Kunze a Venezia nella quale li abbiamo visto fotografati da Stine, la figlia di Uwe su Canal Grande vicino all'imbarcadero di Ca' d'Oro. Il giorno dopo, loro, tutti e tre gondolieri insieme alla figlia di Uwe, che si chiama Stine (non Tine) hanno vogato nella laguna e sono andati all'isola di Campalto e poi da GSVVM di San Giuliano (un'altra isola nella laguna non lontano dalla terraferma di Mestre) dove credo Jürgen abbia scattato la foto.
Se non era proprio così ed io non abbia capito bene, Ingo si farà vivo e farà delle correzioni.
Ingo ormai è un amico. Sì, sì, lo posso dire. Nelle sue e-mail si può leggere
Dipl.-Kfm. Ingo Stahl
Gondoliere
ma non ci diamo "del tu" e ci scriviamo in italiano, non in inglese dove non c'è "tu" e "Lei" e la forma cortese se capisce solo dal contesto e l'intonazione.
photo by Jürgen RiegelQuesta foto Jürgen l'aveva fatto il 27 ottobre 2009 ,proprio il giorno dopo dell'acquisto della gondola da Uwe Kunze a Venezia nella quale li abbiamo visto fotografati da Stine, la figlia di Uwe su Canal Grande vicino all'imbarcadero di Ca' d'Oro. Il giorno dopo, loro, tutti e tre gondolieri insieme alla figlia di Uwe, che si chiama Stine (non Tine) hanno vogato nella laguna e sono andati all'isola di Campalto e poi da GSVVM di San Giuliano (un'altra isola nella laguna non lontano dalla terraferma di Mestre) dove credo Jürgen abbia scattato la foto.
Se non era proprio così ed io non abbia capito bene, Ingo si farà vivo e farà delle correzioni.
Абонамент за:
Публикации (Atom)