ponte di Rialto come si vede dal vaporetto e da altri punti di vista

Mi ricordo che emozione provavo prima di vederlo per la prima volta e dopo dieci anni dopo per rivederlo per prima volta di nuovo. Mi ero scordata che dal vaporetto dopo l'incurvazione sta il rinascimentale palazzo dei Camerlinghi non si vedeva tutto. Si vedo per un po' e non proprio tutto e subito poi si passa sotto. Succede in modo veloce soprattutto se si fanno anche delle foto.

Мостът Риалто както се вижда от vaporetto и др. места


Така ще видите моста Риалто, когато го приближите с vaporetto, при положение, че сте заели най-хубавите седящи места пред капитанската кабина


Снимка от фонадментата пред Палацо деи Камерлинги, който е точно преди моста Риалто вдясно и е един от първите palazzi в цяла Европа, построен по времето на дожа Андреа Грити (известен от портрета на Тициан), някога там са били офисите на данъчните, днес там се помещава Сметната палата.


Eто го и вечер когато отраженията на светлините играят във водата. Това е единствената ми сполучлива снимка, направена последната ни ноемврийска вечер във Венеция.


Светлините на Рива дел Вин, на десния бряг една ноемврийска вечер когато се прибирахме към хотела в Канареджо с vaporetto.


Под червените тенти вдясно са външните маси на на лошите ресторанти във Венеция, в които сядат само най-глупавите туристи. Гледката от моста обаче е фантастична особено в ден като този. Това е деня след "Потопа", направих я на тръгване. Тръгнахме си с багажа, през Риалто и натам към Фрари и Пиацале Рома, където в 11.10 се качихме на автобуса за летището в Тревизо. Беше 17 септември.


ето една част от моста Риалто, която се вижда от края на Riva del Vin, брега на виното, както е наречен десния бряг на Канал Гранде след Риалто.

Ponte di Rialto come lo abbiamo visto prima della festa del Redentore

Ma a che ora cominicia la festa del Redentore? Nel tardo pomeriggio? Verso sera? Quando verso le 5 e mezza siamo arrivati alla stazione abbiamo visto le barche noleggiati dai giovani, c'era la musica dallo sterio installato sulle barche e poi quando abbiamo raggiunto a piedi il ponti di Rialto abbiamo visto anche lì delle barche ferme e la gente che si divertiva e ballava. E poi le barche che andavano nel ritmo della musica verso la volta del Canal per prossegiure per il bacino di San Marco.

Мостът Риалто в навечерието на празника Реденторе

Мостът Риалто е един от символите на Венеция и един от най-известните в света. С впечатляваща си аркада той е издигнат там където е най-тясната част на Канал Гранде и където най-отрано е била заселена Венеция. За вида на предишния дървен мост на това място, за който може да се съди по една картина на Виторе Карпачо и за различните проекти в началото на ХVІ век, сред които били и проектите на Якопо Сансовино и Андреа Паладио и за сегашния мост построен между 1588 и 1591 по избрания проект на Антонио Да Понте ще пиша някой друг път. Днес се замислих как да представя за първи път в този блог моста Риалто и реших да го покажа такъв какъвто го видяхме събота в късния следобед на 17 юли, когато пристигнахме във Венеция за празника на Реденторе. За разлика от предишния път, не се качихме на vaporetto, a тръгнахме пеша (с багажа ни на колелца) от гарата, по моста Скалци и после през сърцевината на двата сестриери Санта Кроче и Сан Поло, които се намират на десния бряг на Канал Гранде излязохме на моста Риалто.




Минали отсреща на левия бряг на Канал Гранде, вече в сестиере Сан Марко видяхме две от големите лодки наети от младежи, които щяха да посрещнат фоерверките в нощта на Реденторе (Изкупителя, но също и Спасителя) в залива на Сан Марко. Когато пристигнахме при гарата имаше много повече такива лодки, на които се събираха младежи облечени в поръчани за празника фланелки с надпис Redentore 2009, повечето с бира в ръка, а от стереото качено на лодките дънеше техно. Вълната на празника ни бе заляла още в мига, в който бяхме излезли от вратата на гарата.




Бързахме да се отправим към хотела, където да оставим багажа и поехме по Рива дел Карбон и Рива дел Феро, някогашния бряг на въглищата и на желязото, по левия бряг покрай Канал Гранде към мястото където щяхме да завием към кампо Манин.



Ето как се виждаше моста Риалто оттам откъдето минавахме за кампо Манин, покрай Ка Фарсети, някога може би дома на Дандоло, преди да стане дож на 84 години, а днес заедно със съседния палацо Лоредан - една от двете сгради на Кметството. През юли бяха сложили един самоделен зелен трасперант или банер "Да подкрепим момчетата от Техеран".



Оставили багажа в хотел "Чентауро" и видели на рецепцията един от най-красивите венецианци, наричан от мен впоследствие Biondo Veneziano заради цвета на косите му, но и заради цялостното му излъчване бързо се отправихме отново към Риалто, за да наблюдаваме оттам преминаването на лодките с младежи.

Мостът на Академията Ponte dell'Accademia

Мостът на Академията е първият по ред над Канал Гранде, от Сан Марко в посока към гарата и Пиацале Рома. Ако пристигате във Венеция по Канал Гранде и сте тръгнали от Пиацале Рома, той е четвъртия и последния над Канал Гранде и за разлика останалите три моста е дървен (впоследствие подсилен с метална консттрукция).
За първи път е свързал двата бряга на Канал Гранде през 19 век и първоначално е бил железен, тъй като е бил поставен в момента на максималното използване на желязото. Свързва сестиере Дорсодуро с централния сестриере Сан Марко от 1854, но с първите десетилетия на ХХ век и новите конструктивни технологии е бил обявен конкурс за нов мост срещу Галерията на Академията. Проектът, който спечил конкурса през 1933 година, впоследствие не бил реализиран. Но необходимостта от построяването на нов мост на това място останала и така била изградена леко извитата дървена конструкция, която трябвало да е временна. Само, че проекта на инжинера Еидженио Миоци, реализиран от дърво през 30 години, останал и през 80те години на ХХ век, по-точно през 1985 моста на Академията бил заменен с идентична конструкция от дърво подсилена със стоманена конструкция отдолу. В песен LXXVI на Езра Паунд става дума за този мост, по който той е трябвало да мине, за да занесе коректурите на първата си стихосбирка при печатаря през 1908 година. Паунд споменава "старата грозотия", като визира първия мост при Академията и след това the new bridge of the Era, новия мост от фашистката ера (днес казваме от 30те години без пропагандни или исторически нюанси). Паунд е преминавал много пъти този мост защото в късните си години до смъртта си през 1972 година той е живял в сестриере Дорсодуро и дървения мост пред Академията е бил именно онзи мост през който е стигал пеша до Сан Марко.



Сега, когато гледам тези снимки съм под влиянието на Езра Паунд и мисля за стиховете от песен LXXVI за момента, в който той е стоял на кампо Сан Вио и се е канел да премине от другата страна, "в голямото гето" по моста на Академията и да задейства издаването на първата си стихосбирка при издателя. Та Езра Паунд е седял там, където е дървото, където е откритото пространство към водата, вдясно, там е мястото където Рио ди Сан Вио се среща с Канал Гранде. А снимката, разбира се, е направена от Моста на Академията, от където се разкрива един от най-хубавите изгледи към Венеция. Виждала съм много снимки направени от него (далеч по-хубави от тази) и много хора, които позират на него. С Иво дори сме се снимали взаимно с две двойки японци, с първите през септември 2008, с вторите през юли 2009. Тези взаимни снимки са много приятни, те са нещо като споделяне на щастието. Японците в Италия са всеотдайни в снимките и отзивчиви, освен това са ненадминати в кадрирането.



това се оказа единствената снимка, която съм му направила от vaporetto, през всичките четири когато бяхме във Венеция сме се снимали на него, но всъщност единственото място, от което се сетих да снимам самия мост бе от площадката на стълбището на палацо Кавали Франкети (през стъкло)

from Canto LXXVI by Ezra Pound

sht/I chuck the lot into the tide-water?
le bozze "A Lume Spento"/
and by the column of Todero
sht/I shift to other side
or wait 24 hours,
free then, therein the difference
in the greet ghetto, left standing
with the new bridge of the Era where was the old eyesore
Vendramin, Contarini, Fonda, Fodecho
and Tullio Romano carved the sirenes
as the old custode says: so that since
then no one has been able to carve them
for the jewel box, Santa Maria dei Miracoli,
Dei Greci, San Giorgio, the place of skulls
in the Carpaccio

from Canto LXXVI by Ezra Pound



трябва ли да хвърля във високата вода
коректурите „А Lume Spento” –
или от колоната на Тодeро
трябва да мина от другата страна
или пък да изчакам 24 часа
свободен след това, тогава разликата
в голямото гето, от лявата страна
с новия мост на Ерата, където бе старата грозотия
Вендрамин, Контарини, Фонда, Фондако
и Тулио Романо изваял сирените
както стария пазач каза: така, че оттогава
никой не е могъл да ги извае
в кутията за бижута Санта Мария деи Мираколи
деи Гречи, Сан Джорджо, мястото с черепите
и Карпачо

от Песен LXXVI на Езра Паунд
прев. Иво Хаджийски

Yoko Ono: And thank you, Venice, the most beautiful city in the world

Nel mio libro “venessiano” ho l’intenzione di scrivere un capitolo per gli artisti venuti da altre parti del mondo in Venice oltre il capitolo per i grandi pittori veneziani. Pensavo di cominciare con Antonello da Messina e Durer, ma poco dopo ho capito che volevo scrivere per quelli che ho “scoperto” proprio a Venezia, quegli artisti che sono stati fortunati di essere “baciati” da Venezia come Bil Viola, Bruce Nauman, Martin Boyce, Bernardì Roig e la donna più odiata del mondo Yoko Ono. La gran parte del mondo la detesta, ma Venezia l’ha baciata e all’inizio della 53 Biennale il sindaco Massimo Cacciari le ha consegnato il Leone d’oro alla carriera. (Ho inserito il link del video nel post “Yoko Ono’s art in Venice” e lo inserisco anche qui. Se lo vedete, capirete le motivizioni della guria e potete ascoltare i suoi ringraziamenti in English.)

Yoko Ono in qualità di artista, la conoscono pochi, lei è molto famosa e molto odiata, ma sarei contenta se potessi documentarmi sui numeri dei suoi ammiratori che si intendono dell’arte contemporanea.

Per avere un’idea sulla percessione del suo lavoro artistico ecco alcuni commenti sotto il video su YouTube con il quale Yoko Ono introduced her latest album “Yes, I’m A Witch”.

1st comment (1 week ago) I LOVE HER! She is one of the most purely creative women ever, I have great admiration for her. Of course I loved John too :))

2nd comment (1 week ago) I can't believe it. Most of the people who LOVE John (like me) can't stand Yoko- what the hell? John loved her, and as fans we should respect that. I think Yoko is a wonderful person.

3rd comment (1 week ago) I only watch her videos cos' i'm still tryin to figure out what John saw in her!

4th comment (3 weeks ago) I really appreciate her musical work, the last two albums are great! full of colaborations and remixed songs.

5th comment (3 weeks ago) yes shes a witch, for her fault paul, john and george are death, she made them satanic, nobody liked her ever, not even john BUT she actually is a witch she used the vudu and by her fault there are satanic messages in the beatles songs

6th comment (4 weeks ago) genius? she's a nobody who was lucky enough to be able to be on the arm of a genius by throwing lots of kinky sex his way. cunt.


Anna Livia ha visitato la mostra di Yoko Ono "Anton's Memory" nel palazzetto Tito e nel mio post "Yoko Ono's Art in Venice" ho linkato il suo post del suo blog "Mes Carnets Vénitiens".

A Lover of Venice said

Gli ho chiesto qual è il suo sestiere preferito (visto che gli piace tanto la parola "sestiere" che aveva scelto per il suo e-mail indirizzo e il suo nome di profilo qua). A ciò risposto:

It fluctuates. Sometimes it's Dorsoduro, sometimes Castello, sometimes Canareggio. My favorite sestiere is the one I happen to be walking in.

Lo stesso vale anche per me e Anna Livia, lo stesso vale per tutti i VENICE LOVERS maybe

Convito in casa Levi dell'amato Veronese

E' meglio che il titolo di questo post sia ANCORA IMPARO perché ancora non so dirvi che cosa dobbiamo guardare in questa grande tela del Veronese, i personaggi, l'architettura, la composizione, i colori. Non lo so ancora. So però che è difficile guardare questo dipinto dal vivo e di vedere tutto. Non basta andare tre volte nelle Gallerie dell'Accademia per conoscerlo bene. Non basteranno forse 30 volte. Io personalmento non sapevo cosa e dove guardare, ogni volta vedevo particolari diversi.
l'ultima volta ho visto dove il pittore aggiunse la citazione del Vangelo. Non ho ancora visto quel servo al quale stava uscendo sangue dal naso.
So però dirvi altra cosa, una volta quando lo guardavano i giudici ecclesiastici il colore era molto più intenso e luminoso.