Torre dell'Orologio Часовниковата кула

Часовниковата кула на площад Сан Марко се вижда и от водата когато минавате с vaporetto.


Оказа се, че срещу 12 евро може да се качите горе при двете бронзови фигури, които удрят камбаната. Ние сме виждали часовниковата кула от Камбанарията (вход 8 евро) и от терасата на църквата "Сан Марко" откъдето съм направила последната снимка в този пост (билета за музея на втория етаж в църквата е само 4 евро). Едва последният път през ноември открихме, че човек може да се качи и на Часовниковата кула (доскоро тя се реставрираше и тези посещения най-вероятно са възобновени от есента на 2009).


Минавайки под Кулата с часовника се навлиза в Мерчерие, Mercerie, търговските улички с бляскаво осветени витрини със сувенири и бижута. Вдясно, веднага след бара на ъгъла е магазина с обувките на Еmilio Pucci, малко по-натам не липсват и Gucci. Но най-вече има красиво стъкло от Мурано, маски, картини и дрехи. Именно от Merceria съм направила тези снимки, на които се вижда задната й страна. Една сутрин като отивахме към площад Сан Марко видяхме на връха й, там където двете бронзови мъжки фигури удрят камбаната да се веят дълги светли коси. Оказа, че се горе има група хора и докато си извадя фотоапарата от джоба те почти изчезнаха от полезрението ни. После разбрахме, че качването горе струва 12 евро, като става с предварително записване на касата на музея Корер (входа му е под тясното "Наполеоново" крило от архитектурната рамка на площад Сан Марко). Осъществява се на малки групи с гид. Доста е скъпо само за един изглед, но може би си заслужава да се види Венеция оттам. Ние го отложихме за следващия път.


Часовниковата кула е от северната страна на площада до първата представителна сграда, построена още през ХІІ за резиденции на министрите от правителството на Венецианската република, наречени Прокураторите на Сан Марко и добила сегашния си вид през 1532 г., когато бил добавен оше един втори етаж по проект на Якопо Сансовино. Пред аркадите на тази дълга сграда, наречена Старите Прокурации, Procuratie Vecchie ( която можем да видим и в картината с процесията на Сан Марко на Джентиле Белини, датирана 1496-50 г.) днес са масите на двете исторически кафета "Куадри" и "Лавена". По време на австрийската окупация, в "Гран кафе Куадри" ходели офицерите от авсрийската армия и тогава венецианското добро общество не стъпвало там, а всички интелектуалци се срещали в отсрещното кафе "Флориан" под аркадите на Новите Прокурации от южната страна на площада. И двес, конкуренцията изглежда ожесточена, ако наблюдавате внимателно оркестрите на подиумите пред две кафета. Между твърде близките "Куадри" и "Лавена" от страната на Старите Прокурации и Часовниковата кула, има съглашение, докато свирят от едното кафе, музикантите пред другото почиват. Споразумението е неизбежно, иначе ще се получи какафония и от звуци и никой не ще седне да пие кафето или коктейла си там.


Часовниковата кула е построена между 1496 и 1499 г. вероятно по проект на Мауро Кодуси (венециански ренесансов архитект, за който ще има още много да пиша, той е особено любим на Иво) и е била укрепена през 1755 г. от Джорджо Масари, който я обградил с двете крила от двете страни. 10 години вече, откакто ходя във Венеция (ехе, това звучи добре, но не е съвсем точно, тези ходения до Венеция в рамките на 10 години са състоят от посещение за 1 ден през 1999, когато цялата часовникова кула бе покрита с платнище, на което бе изрисувана съвсем точно, тридневно посещение през септември 2008 и три пътувания до там миналата година - през юли, септември и ноември 2009) и винаги по нея нещо се работи като някаква част от крилата й са покрити вече с бяло платно, така, че никога не съм могла да я фотографирам "като нова".


Първоначално човек като я види е замаян, и не може да осъзнае къде точно се вижда точния час. Добре, че беше Иво да ми го покаже, иначе аз кой знае колко дълго още щях да се взирам в циферблата без цифри, който показва лунните фази и движението на слънцето в зодиака. Така, че има ми правоъглниците на син фон от двете страни на статуята на Мадоната с младенеца, римското число от едната страна показва часа, арабското число от другата страна показва минутите. На всеки кръгъл час двете бронзови фигури на върха удрят с дълги чукове по голямата камбана между тях. Механизмът е забележителен, скулптура и механика в служба на точността. Всеки час е удрян по веднъж от двете фигури, така, че оттеква двойно, прекрасно е да е чуе и разпознае. Двете фигури са наричани I mori, маврите, всичко, което е тъмно на цвят във Венеция минава за moro, мавър. В италинския език дори брюнетките са наричат more, a mora освен брюнетка, тъмнокоса жена, означава и тъмна бира. Както съответно bionda, освен блондинка, се използва и за светла бира. Но да не се разсейвам, а нека ви разкрия, един друг много специален механизъм. На два специални празника в годината, правоъгълниците които показват часовете и минутите се превръщат във врати, и на всеки кръгъл час оттам излизат четири дървени фигурки, които минават пред Дева Мария с младенеца Исус и дават израз на преклонението си. Кои са тези персонажи. Първи излиза един ангел с тръба, който възвестява събитието с вдигане на златния си тромпет, след него се задават тримата влъхви, Re Magi, както ги наричат на италиански, царете от Изтока Мелхиор, Балтасар и вече не помня името на третия, които видели Витлеемската звезда, са дошли от далеч да се поклонят на новородения цар на небесата, минавайки през Девата те посягат да свалят короните и чалмите си и се прибират през другата вратичка, която през останалото време показва минутите. Това шествие се повтаря на всеки кръгъл час в дните на Богоявление и Възнесение, само два пъти в годината. След преминаването на ангела тръбач, който води шествието на влъхвите звука от ударите на големите бронзови Mori по камбаната горе са придружени от аплодисментите на туристите, които са долу на площада. Магическият театър, осъществен с прецизно замислен механизъм, за да възвести настъпването на всеки час, наистина си заслужава да бъде аплодиран. Фаусто, който ми разкри това представление, е заснел минаването на влъхвите, предшествани от ангела и аз ви съветвам да видите снимките в неговия Alloggi Barbaria Blog . Ако кликнете на снимките, за да ги увеличите ще видите как точно изглеждат фигурките и ще забележите нещо, което не се вижда с невъоръжено око, нишата, в която е бронзовата статуя на Дева Мария с бебето Исус е отпред с фина мрежа, за да остане недостижима за гълъбите, които дават своя принос за очарованието на площада.
Тази процесия може да се види само в деня на Epifania, Богоявление, на 6 януари и по време на празника Sensa, както е на венециански Възнесение, в ранната пролет, празник, който подобно на Великден всяка година се пада на различна дата. Ако по това време сте във Венеция ще видите и кратката процесия на влъхвите.


Всяка снимка на часовниковата кула показва часа, когато е направена, стига да потърсите римската и арабската цифра от двете страни на статуята на Мадоната с младенеца, точно над "балкончето", по което на всеки кръгъл час в дните на Богоявление и Бъзнесение минават ангела и влъхвите.


И накрая ето и снимката на Часовниковата кула от терасата на църквата Сан Марко, където са копията на четирите бронзови коня (оригиналните коне са вътре) в музея, някогашния matroneo, галериите на втория етаж, които са били предназначени за жените в по-ранните епохи, а днес са приели музея на църквата.

Origins and Festa della Sensa 2010

The roots of the Sensa Feast-day lie in the history of Venice, and more specifically in the episode when Doge Ziani acted as mediator between Pope Alexander III and Emperor Frederick Barbarossa.

Pope Alexander III and Doge Ziani in Venice, 14 cent. minianture

Origins

Legend has it that thanks to a meeting between the Pope and the Emperor on Ascension Day in 1177, and to the Serenissima Republic's diplomatic efforts to bring peace, the Pope bestowed many privileges on the city (the use of the sword, the candle, the seal, ensign, curial seat, silver trumpets, and the concession of an indulgence to Saint Mark on Ascension Day).

This included the act of "marrying the sea", as a sign of Venice's domination at sea and official recognition of the Republic's predominance. The Doge of the Serenissima used this rite to demonstrate the Republic's dominion in the gulf. The doge and his entourage embarked on the Bucintoro. On reaching the mouth of San Nicolò port, the Doge threw a gold ring into the sea.

Празникът Сенса (Възнесение на венециански, Sensa е на венециански диалект италианската дума Ascensione, която означава Възнесение) някои твърдят се празнува от хилядната година с излизане с лодки в морето начело с Бучинторо, представителната лодка на дожа, при изхода от лагуната там където от столетия е църквата Сан Николо на остров Лидо (и откъдето днес излизат и влизат круизните кораби, порещи водите на залива на Сан Марко и минаващи по канала на Джудека, за да стигнат до крайната си и начална точка – Венецианската морска гара). Тези, които вярват, че празнуването на този в пълния смисъл на думата венециански празник с излизане във водите на Адриатика започва от хилядната година смятат, че така се е отдавала почит на дожа Пиетро ІІ Орсеоло (991-1009), който победил хърватите и прогонил пиратите от Адриатическо море като така сложил началото на венецианското господство в Адриатика. Но празникът Сенса добива истинската си ритуална страна на „Обручение с морето” от 1177 г. по времето на дожа Дзиани и гостуването на папа Александър ІІІ във Венеция, където молещият за мир император германски император Фридрих Барбароса очаквал на плочата от червен мрамор в притвора на църквата „Сан Марко”.


С падането на Венецианската република през 1797 празникът Сенса е бил забранен от французите и немислим след това, когато Венеция е станала част от империята на Хабсбургите. Именно по това време, през 1818 г. Байрон пише именно във Венеция четвъртата песен на поемата си „Странстванията на Чайлд Харолд” и започва 12-та станса така:

Австриец немеца сразен сменил е,
владее цар, де цар бе свел глава

прев. Димитър Статков, София, Народна култура, 1958

The Sensa today

Today the ceremony is not as magnificent as in previous centuries, but the symbolism of the mystic marriage to the sea is still evident and is certainly still valid today. The Mayor of Venice, civic dignitaries and religious and military representatives leave Saint Mark's Square and sail to the Port of S. Nicolò where the ritual ring throwing takes place.

Днес Байрон щеше да се радва, ако можеше да види възобновения празник, който отново се празнува от 1994 г. с излизане на Бучинторо в Адриатическо море, и голямата лодка с официалните лица, начело с кмета, е водена и придружавана от гребци в гондоли, каорлини и кану-каяк. В празника на Сенса, в наши дни взимат участие гребците от всички гребни клубове във Венеция, а кортежът е приветстван от матросите във военноморското училище „Франческо Морозини” на остров Сант`Елена, част от сестиере Кастело, последната от шесте административни зони на Венеция.

Снимките на Фаусто Мародер, които той е публикувал в своя Alloggi Barbaria Blog показват как протича в наши дни празникът Сенса. В църковния календар датата на Възнесение се падаше в четвъртък, но ритуалната част на празника по традиция е изместена в неделя. Така, в неделя, 16 май, в девет часа гребните лодки, които участват в кортежа се събират в залива на Сан Марко. Кортежът вчера е тръгнал към Лидо в 9 и половина. На снимките лесно ще откриете голямата лодка, Бучинторо, в която седят кметът и другите официални лица, тръбачите на носа й са облечени в традиционни костюми, а гребците са в тъмно-синьо и бяло. Когато кортежът минава покрай военноморското училище матросите привестват Бучинторо, символ на славната Венецианска морска република. След това минава по широкия канал, по който круизните кораби излизат и влиза в морето, където във водата пред църквата Сан Николо е кулминацията на празника – някогашното обручение с морето с пръстена, хвърлян от дожа във водата. Вчера такъв пръстен за първи път е хвърлен в морето от новия кмет на Венеция, Джорджо Орсини, разпознаваем лесно на снимките благодарение на трикольорната лента, която носи през рамо. Онези, които са гледали събитието по телевизията са чули и какво точно е казал кметът. А онова, което някога е казвал дожът, преди да хвърли златния пръстен за ежегодната венчавка с Адриатика може да прочетете в предишния мой пост за празника, илюстриран с картините на Каналето, които изобразяват празника Сенса в първата половина на ХVІІІ век. В наши дни когато кметът хвърля златния пръстен в морето от съпътстващите Бучинторо лодки се разнася възгласа „Viva San Marco!” и в този момент гребците държат греблата над водата.

© photo by Fausto Maroder

Процесията по вода тръгва. Фаусто е направил тази снимка от сушата, а следващите до една са вече от водата. Всичките му снимки са с авторски права и не могат да бъдат използвани без да се получи писменото му разрешение. Аз, разбира се, го получих, но съм длъжна да кажа, че не могат да бъдат "заети" без съгласието на автора им.

© photo by Fausto Maroder

Кортежът при един от мостовете по Рива, между Riva Schiavoni и Riva Ca' di Dio. Ако увеличите снимката ще разпознаете и кмета с трикольорната лента през рамо, седнал в Бучинторо.

© photo by Fausto Maroder

На тази снимка на заден план е остров Лидо, дългия ивица земя, която разделя залива на Сан Марко в лагуната от самото море. От другата страна на остров Лидо са водите на Адриатика, а храма, който се вижда на снимката е така наречения Оборочен храм, ако не греша е от ХІХ или от началото на ХХ век.

© photo by Fausto Maroder

На тази снимка се вижда военно-морското училище на о-в Сант`Елена, което носи името на дожа Франческо Морозини (1688-1694), за който няма да пропусна скоро да разкажа. С неговите военни успехи като адмирал на венецианската флота е свързана експлозията в Партенона на Акропола, в годините, когато турците са го използвали за склад с амуниции.

© photo by Fausto Maroder

Ето го и днешния Буцентавър (Bucintoro, чете се Бучинторо) с тръбачи в традиционни одежди, гребци които в по-ниската средна част гребат прави и официални лица, насядали на креслата в задната част на голяма лодка, от която от силния вятър, затрудняващ гребците, се вее знамето със златния лъв на Сан Марко на тъмночервен фон, това е Венецианското знаме, развявано стотици години от венецианските кораби по всички пристанища в Средиземноморието.

© photo by Fausto Maroder

Някога съпътстващите Бучинторо са били в гондоли с bauta и tabarro, маскирани, за да запазят анонимността си, днес са с шапки с козирки и слънчеви очила и някои с кану-каяк. В оригиналния пост на Фаусто ще видите и гребците облечени в тон с една розова и една синя лодка от един или два различни гребни клуба, но тук не можех да му взема всички снимки, така че по-добре кликнете на дадения линк, и ще видите за какво говоря.

© photo by Fausto Maroder

Новият кмет на Венеция Джорджо Орсини, който спечели изборите преди месец

Всичките снимки, с изключение на първата, която е направена от мен септември 2009, са с Copyright и могат да бъдат използвани единствено с писмено съгласие на автора им, Фаусто Мародер. За контакт с него е нужно да оставите коментар в блога му, към който по-горе съм дала един линк.

Photographer: Fausto Maroder
© All rights reserved.
To see Fausto's original blog post CLICK HERE

dalla vigilia dell'Ascensione alla festa della Sensa (photo by AnnaLivia)

Queste tre foto AnnaLivia le aveva scattate mercoledì nel tardo pomeriggio, 12 maggio, e questa bianca nuvola impressionante l'aveva presa con la sua macchina fotografica anche Andy Parker che aveva commentando su Flickr sotto l'immagine: "Large cumulonimbus clouds build over Venice - indicative of a storm that arrived later that evening". AnnaLivia dopo aver visto la foto di Andy mi ha mandato anche le sue, così mi è venuto in mente di raccontare un po' come sono andati questi giorni di pioggia e finalmente di sole.


Photographer: Anna Livia



Giovedì, 13 maggio ricorreva l'Ascensione, in veneziano "Sensa", ma la festa della Sensa liturgicamente e laicamente viene spostata a domenica..
Sergio è uscito di mattina ed ha preso la pioggia; la sera, poi, c'è stato un temporale con grandine. Si è ricordato un vecchio proverbio veneziano che dice: "Co piove el giorno de la Sensa, par quaranta giorni no semo senza" e poi ci ha detto: “Questa è la primavera che ci attende! Dicono che i proverbi sono la saggezza del popolo; controlliamo e vediamo se sarà vero.”

(Suona bene il proverbio, io l’ho capito prima di vedere la traduzione di Sergio in italiano, voluta da Martine de Sclos che richiedeva aucune solution compréhensible ed allora il gentilissimo Sergio ha proposto la traduzione italiana ”Se piove il giorno dell'Ascensione, per quaranta giorni non saremo senza (pioggia)", aggiungendo però che la traduzione in italiano e la successiva traduzione in francese fanno perdere al proverbio le sue caratteristiche peculiari cioé il contrasto fra la parola "Sensa" (Ascensione) e "senza" che, in veneziano si pronuncia ugualmente "sensa”.)

Il giorno dopo, venerdì 14, pioveva e nella mattinata Sergio vedendo la pioggia ha esclamato “Piove, governo ladro!” pensando “anche oggi non ci lascia”. Quel modo di dire, fin da ragazzo, l’ha sempre sentito. E poi ci ha raccontato una barzelletta, nata su quel modo di dire (che anch’io avevo sentito o avevo letto in qualche posto) :

"Un tizio, vedendo che continuava a piovere, uscì, ad alta voce, con la battuta "Piove, governo ladro!". Passava di lì un carabiniere che, uditolo, lo dichiarò in arresto per offesa. Il malcapitato cercando di salvarsi disse: " ... ma io intendevo il governo svizzero ... ". "Appunto - rispose il carabiniere - se si fosse riferito al nostro, non si trattava di offesa, ma di dichiarazione veritiera!".

E poi Sergio si chiedeva “Siamo oggi ancora in questa fattispecie?” ma il bello era che nel pomeriggio ha smesso di piovere. Intanto Toni, un amico di Segio, aveva complettato la frase "Piove, governo ladro
che ruba anche col sole." E allora Sergio gli ha risposto: “non c'è pioggia o sole che tenga, quelli rubano sempre! Anche gli emolumenti e le prebende!” (Meno male, che ormai esiste la traduzione automatica, se me lo diceva, non lo capivo ed ora mi aiuta il Google Traduttore). E se ritengo la locuzione “piove, governo ladro!” affiascinante è propio perché si adatta a tutti i governi. (Ammazza, come rubavano i nostri comunisti, e anche o loro successori dal governo precedente che ormai si chiamano socialisti). In conclusione cito un altro amico di Sergio, di nome Toni che ha detto: “Purtroppo è l'unica cosa che fanno bene! In questa sono efficienti.”

Intanto nel pomeriggio venerdì, 14 maggio, ha smesso di piovere e Fausto ha fotografato Alexsandra Hai che a Venezia dei tempi nostri fa il “ gondoliere de casada” per uno o più alberghi che non costano molto. Il “gondoliere di casada” come ha detto Fausto era una figura molto in uso a Venezia nei secoli scorsi, ma ormai è scomparsa e la donna tedesca Alexandra Hai che da molti anni desiderava diventare la prima donna gondoliere a Venezia, nonostante che non abbia ottenuto questo titolo, lavora come conducente privata in gondola per quattro alberghi tra cui "Hotel San Samuele" e "Hotel Locanda Salieri". Vestita in un costume bianco molto particolare, con un cappello bianco col nastro blu di seta, (è un cappello molto femminile) lei voga sulla poppa di una gondola privata ed elegantissima. Nelle immagini scattate da Fausto sembra che posasse e quando gliel’ho detto lui mi ha risposto: Forse Alexandra si sarà anche messa in posa poiché ha visto che le stavo scattando delle foto”. Danielle alias VenetiaMicio, che è stata a Venezia proprio in questi giorni di maggio, l’aveva vista mentre la filmavano da una televisione vicino a San Barnaba.

Sabato non so che tempo faceva a Venezia ma domenica quando è stata la festa della Sensa e si andava in barche al di là di Lido, faceva bel tempo. Fausto è andato a documentare tutto con una delle sue tre macchine fotografiche. Dovevo precisarlo perché quando sale sui campanili di Venezia ne porta tutte e tre.

The spouseless Adriatic mourns her lord

Canaletto, Return of the Bucintoro to the Molo on Ascension Day, c. 1732, Oil on canvas, 77 x 126 cm, Royal Collection, Windsor

Canaletto, Return of the Bucintoro to the Molo on Ascension Day (detail), c. 1732, Oil on canvas, Royal Collection, Windsor

Canaletto, Return of the Bucintoro to the Molo on Ascension Day (detail), c. 1732, Oil on canvas, Royal Collection, Windsor

The spouseless Adriatic mourns her lord;
And, annual marriage now no more renew'd,
The Bucentaur lies rotting unrestored,
Neglected garment of her widowhood!
St. Mark yet sees his lion where he stood,
Stand, but in mockery of his wither'd power,
Over the proud Place where an Emperor sued
And monarchs gazed and envied in the hour
When Venice was a queen with an unequall'd dower.

Canto IV, stanza 11 Childe Harold's Pilgrimage
By George Gordon, Lord Byron

За своята царица днес тъгува
морето овдовяло - сватбен ден
със нея всяка пролет не празнува
и гние Буцентавърът свещен.
Лъвът крилат от сила е лишен,
макар все тъй да бди под небесата.
А император тук стоял смирен
и в завист бродели крале, когато
Венеция седяла върху трон от злато.

Джордж Гордън Лорд Байрон
из "Странстванията на Чайлд Харолд"
ІV песен, станса 11, превод в стихове Димитър Статков, София, Народна култура, 1958

В бележките към първото българско издание на поемата на Байрон е разказано как е поставено началото на венецианския празник Sensa, когато в годините на Serenissima, Светлейшата република, е била извършвана церемонията наречена Sposalizio del mare. През ХІІ век, по време на конфликта между папа Александър ІІІ и император Фридрих Барбароса, Венеция била на страната на папата, който изпратил на града един златен пръстен, за да се извърши "брачен обред" между Венеция и Адриатическо море и "за да знаят бъдещите поколения, че морето принадлежи на Венеция по правото на победителя и трябва да й се покорява, както съпругата се покорява на съпруга". Обредът, символизиращ могъществото на Венеция, се извършвал всяка година в деня на Възнесение господне след Великден, като дожът хвърлял от своя буцентавър (Bucintoro, бучинторо на венециански, голямата впечатляваща не само с разкош, но и с размери лодка на дожа) един златен пръстен в морето. В една друга версия при официалното си посещение във Венеция през 1177 г. папа Александър ІІІ подарява на дожа Себастиано Дзиани един осветен пръстен с думите: "Приеми го като залог за господството, което ти и твоите наследници ще имате вечно над морето". Когато Байрон казва "А император тук стоял смирен" той има предвид именно победеният немски император Фридрих Барбароса дошъл във Венеция през 1177 г. да моли за мир папа Алексанър ІІІ. Срещнали се в предверието на църквата Сан Марко на червената мраморна плоча срещу централния вход, която ще ви покажа на снимка когато разкажа малко повече за дожа Дзиани, за неговите дипломатически успехи и строителна програма, при която площад Сан Марко добива сегашните си размери. С течение на времето la Sensa се превръща в най-величественото венецианско тържество. Дожът се качвал със свитата си в разкошно официално облекло на Буцентавъра, а гребците му били млади благородници. Те го отвеждали до морето отвъд остров Лидо и в процесията по вода участвали стотици по-малки лодки и гондоли. На Лидо го посрешал патриархът от Сан Пиетро ди Кастело която до 1807 г. била Патриаршеската църква и след обичайните молитви благославял един златен пръстен. След това когато Буцентавъра навлизал в спокойното море, дожът хвърлял пръстена в Адриатика с тържествените слова Desponsamus te, mare, in signum veri perpetuique dominii Serenissimae Republicae Venetae" ("Обручаваме се за тебе, море, в знак на вярното и вечно владичество на светлейшата венецианска република"). През ХVІІ век политическото значение на Венецианската република намаляло, а две години след като Байрон издава първите две песни на поемата си "Чайлд Харолд" Венеция става част от Австрийската империя на Хабсбургите, и австрийското управление там продължава от 1814 до 1866 г. Но след излизането на последния дож от Палацо Дукале вечерта на 15 май 1797 г. малко след ултиматума на Наполеон Бонапарт (който заплашил, че ще бъде Атила за Венеция) настъпил краят и на ежегодното тържествено обручение с морето.

Но ето как споменава този празник в мемоарите си Казанова, когато говори за церемонията през пролетта на 1754 г.:

На втория ден след пристигането ми един баркароле [лодкар] ми предаде едно писмо тъкмо в момента, когато имах намерение да изляза, за да придружа Бучинторо, с който дожът искаше да направи ежегодното си пътуване, за да се ожени за Адриатика, вдовицата на толкова много съпрузи, която въпреки това беше така свежа, както в деня на Сътворението.

Историята с това писмо е кратичка и доста интересна и аз определено възнамерявам да я направя обект на един следващ пост озаглавен "Портретът, начин на употреба". Така, че тук прескачам историята с писмото и портрета, на която ще се спра специално и продължавам със следващото споменаване на "сватбата".

Поради лошото време чудната сватба трябваше да бъде отложена за неделя и понеже господин Де Бригадино пътуваше на следния ден за Падуа, то аз го придружих дотам. Любезният стар господин предоставяше на младостта шумните удоволствия, които вече не му подхождаха и предпочиташе да прекарва дните на венецианските празници, при които той само се отегчаваше, в мирно спокойствие.

Г-н Де Бригадино е венециански благородник, на който по време на един празник Казанова спасил живота, доколкото си спомням той получил инфаркт и Казанова, който свирел като цигулар на този празник в един от венецианските частни дворци, пръв се впуснал да му помогне, направил необходимото и му помогнал да се съвземе. След тази случка той бил почти осиновен от г-н Де Бригадино, който му предоставял дома и гондолата си, когато отсъствал от Венеция и се съветвал с него по всеки здравословен и от общ характер въпрос. Така че Казанова след като обядва с него следващата събота в Падуа, му целува ръка и отива до пощата, за да наеме една кола и да се върне във Венеция. Следва един пътен инцидент с друга кола, при който той се запознава с поглед с анатомията на една дама, която за малко не пада в реката Брента, Казанова се притичва на помощ и същевременно отстранява "с целомъдрена ръка причиненото от падането безредие на дрехите й". След хиляди благадарности дамата и спътникът й продължават своето пътуване към Падуа, а Казанова неговото към Венеция, където ще отпътува след Бучиторо с гондолата на своя благороден покровител г-н Де Бригадино. Ето как започва разказът му за този празничен ден:

На следната сутрин аз се маскирах още отрано, за да следвам Бучинторо, който трябваше да отпътува при хубаво време за Лидо, където се извършва голямото и смешно празненство.
Този не само своеобразен, но буквално единствен празник зависи от смелостта на адмирала на арсенала, тъй като последният отговаря с главата си, че ще има постоянно хубаво време. Защото и най-малкият противен вятър би могъл да обърне кораба; тогава дожът би се удавил заедно с целия светлейши сенат, чуждите посланици и папския нунций, венчален свидетел на тази смешна сватба, на която венецианците отдават почит, граничеща със суеверие. Нещастието би станало особено чувствително от това, че цяла Европа би се смяла и сигурно би казала, че най-сетне дожът е изпълнил наистина брачните си задължения.

А ако искате да разберете как продължава този ден за Казанова може да кликнете HERE

Canaletto, The Bucintoro Returning to the Molo on Ascension Day c. 1730, Oil on canvas, 182 x 259 cm, Private collection

И накрая, днес, когато във Венеция се извършва възобновената в последните години церемония с излизане в морето начело с кмета и градската управа ще цитирам откъс от едно стихотворение на Иво Хаджийски, за което се надявам рано или късно да получа позволение да публикувам тук:

белени кестени разпилени върху морската повърхост
букет рози в сребърна ваза
хиляда златни пръстена по дъното на Адриатика

Иво Хаджийски