Под опашката на лъва

Le meretrici fossero omnino necessarie in terra ista

da una delibera del Senato veneziano, XIII sec.

Блудниците са необходими на всички по тази земя

от едно решение на венецианския Сенат, ХІІI век

ІІ

Сега се връщаме във Венеция от ХІІІ век, онази Венеция от времето на Марко Поло когато в гостилниците се предлагали открито жени за развлечение на гостите и този обачай възмущавал мнозина в града, докато накрая управата на града издала закон срещу него. Законът сигурно го има в книгата на Франческо Сансовино, но естествено, от него нямало голяма полза. Практиката продължила и накрая от сената решили, че „Блудниците са необходими за всички по тези земя”. Така през 1226 година въпросния закон бил променен и на проститутките било забранено на живеят в частни домове. Отделили ги в един специален квартал близо до Риалто наречен Castelletto („Замъчето”) вероятно защото тогава бил ограден със стени и след един определен час вратите водещи към него се затваряли. Позволявало им се да се движат по Риалто и около кръчмите, но щом чуели вечерната камбана на Сан Марко трябвало да се приберат в своя квартал Кастелето. Този изолационен закон третирал проститутките досущ като евреите които вечер също трябвало да са се прибират в своето ghetto. (Думата гето всъщност води началото именно от гетото на евреите във Венеция.) Хенри Харт в книгата си за Марко Поло споменава имената на някои от най-известните блудници от това време – Мария Гъркинята, Лена Флорентинката и Изабета Французойката, имена, които показват колко космополитна е била Венеция в тези години.

Век по-късно през 1340 година Алвизе Лоредан споменава броя на градските блудници и безбройните плодове на техния лишен от илюзии живот, на които помагали монашеските ордени поели грижите за изоставените деца и проповяващи от амвона с идеята да върнат в правия път тези жени. За намаляването им обаче безусловно се погрижила черната чума от 1347 година.

През 1498 година с затварянето на Кастелето, квартала обособен за тях в близост до Риалто където живеели повече от 150 години, проститутките се пръснали из града. С тях (или с войниците на Шарл VІІІ) започнала да се разпространява и „галската шарка”, както във Венеция първоначално наричали сифилиса. Някои от тези дами през ХV век вече си придавали важност и не желаели да ги бъркат с жените от гостилниците и улиците. Те умеели да свирят на лира, да пеят омайно, да рецитират и стихове и предпочитали да се наричат cortigiane. Думата идваща от френски съдържа в корена си corte, (кралски) двор или иначе казано изискано общество. По същия асоциативен път като във вица за г-н Хой и г-н Кор на български тази дума се превежда като „куртизанки”. Не трябва обаче да се забравя, че същинското й значение е на „придворни”. Прочутите венециански куртизанки (Le cortigiane) са дамите за забавление на висшата класа и в кръга на техните почитатели не са липсвали и политици. Секретарят на Сената, седемдесетгодишния Антонио ди Ланди изглежда бил като играчка в ръцете на Лаура Тоило, той й се доверявал в леглото, споделял с нея и държавни тайни и накрая куртизанката го издала ва Съвета на Десетте. Вероятно той или я изоставил или й дотегнал. Може и да е мислила, че така ще спечели повече отколкото от сеансите с този дъртофелник. И така, за да си отмъсти или да си отърве от него тя се възползвала от една онези пощенски кутии за доноси, украсени с лъвски глави сложени на доста места из града и пуснало писмо в една от тях, в което съобщила за всичко онова, което непредпазливия Антонио ди Ланди говорел в леглото. На 25 март 1498 година старият секретар на Сената бил арестуван и свършил на бесилото. Получил удар още преди да бъде окачен между двете колони на piazzetta. Куртизанката получила само една компенсация от 25 дуката.