Oui odoriferi

Parmi Vinegia esser fatta un bordello

poiché giran non posso in alcun lato
ch’io non sia a voce o con sputo chiamato
da qualche landra drieto al bel cancello

Andrea Michieli detto lo Strazzola, ХVІ sec.

Изглежда Венеция се е превърнала в бордей
защото да обикалям не мога тук или там
без да бъда повикан на глас или със слюнка
от някоя курва скрита зад врата или ъгъл

Андреа Микиели наричан Беднякът, ХVІ век

ІІІ

В началото на ХVІ век във Венеция можели да се преброят 11.654 дами упражняващи най-древната професия, в това число cortigiane „куртизанки” и много по-обикновени труженички.
Тази впечатляваща цифра е посочена от историка Санудо и потвърдена от търговеца Мерлини, който допълва, че по улицата на града се срешали и travestiti конкуриращи дамите търгуващи с телата, облечени в женски дрехи. Жените, за да отвърнат на удара често се обличали като мъже, криели наполовина лицето си или пък сядали на первазите на прозорците с крака изложени на показ. Обикновено се показвали на прозорците с рокли откриващи гърдите, за да привличат така мъжете и да ги отклоняват от педерастията.

Една гравюра показва едва подобна сцена, на която жените на прозорците са с рокли с дълбоки деколтета, а долу маскирани мъже хвърлят по тях миризливи яйца. Ако не бяха с плетени кошници в ръце доста щях да се чудя как да преведа „Oui odoriferi”. Колкото повече обаче гледам тази гравюра започвам да си мисля, че това е някаква метафора.

В тази Венеция от ХVІ век се порицават онези благородници, които вместо да се бият за родината предпочитат да задоволят капризите си с куртизанки. Такъв мъж е Андреа Лоредан, роднина на дожа Леонардо Лоредан (същия от портрета на Белини), който остава смъртно ранен през една нощ на 1513 година от ръката на друг благородник на име Орсато Приули.

Някои куртизанки обаче вече навлизат във висшите кръгове на обществото. Корнелия Грифо, богата, печелеща симпатии и красива куртизанка според историка Санудо през 1520 година е успяла да се омъжи за благородния Андреа Микиел с една впечатляваща церемония в църквата „Сан Джовани” на остров Торчело; Лучия Тревизан, изискана куртизанка, пеела превъзходно и била олицетворение на всички музикални добродетели, когато приключила земния си път била изпратена с тържествена меса в църквата „Санта Катерина” на 16 октомври 1514 година.
Дори монахините следвали модата на времето и в манастира „Челестия” (на Небесното царство) сестрите празнували Великден като Карнавала, танцувайки по цяла нощ с млади благородници под звуците на тромпети и свирки.
Но, че Венеция се била превърнала в бордей показвали и някои нрави в публичната администрация, тъй като вече най-високите постове се давали не според лични заслуги, а на който плати по-добре. Дори през 1508 година се наложило да бъде издаден закон срещу подкупите.