понеделник, 25 януари 2010 г.

Love in Venice part VI





И за финал ето и обещаното описание на Тициано Скарпа на релефите по капитела на седмата колона на Палацо Дукале от страната на piazzetta. Бях прочела за този капител, на който е разказана като в комикс най-тъжната любовна история разказвана някога, именно в книгата на Тициано Скарпа „Венеция е риба”, която си бях купила оттам през лятото и нямах търпение да се върна и да я видя с очите си. През септември я заснех от всичките осем зрителни ъгъла. Ще намерите този капител щом преброите седмата колона започвайки от ъгловата, която тръгнат двете фасади. Онази колона при която двете фасади на Палацо Дукале – към водата и към piazzetta образуват прав ъгъл. Над нея е и ъгловия скултпурен релефа с Адам и Ева.
Трябва да тръгнете покрай колоните откъм piazzetta и да спрете при седмата.
Ето и описанието на Тициано Скарпа, от когото научих за тази любовна история:

„Това е една осмоъгълна любов, която върви в посока обратна на часовниковата стрелка: първата сцена е онази изваяна на линията на фасадата.
Първа страна: един младеж върви по улицата. На прозореца се показва една девойка с дълги коси.
Втора страна: уредили са си първата среща. Младежът и девойката разговарят грациозно.
Трета страна: Девойката го дарява с една милувка по челото.
Четвърта страна: целуват се.
Пета страна: правят любов.
Шеста страна: родило се е дете. Мама и татко му се радват в пелени.
Седма страна: детето е пораснало.
Осма страна: детето е мъртво. Родителите го оплакват над ковчега.”

Тициано Скарпа отбелязва няколко неща в тази предизвикваща сълзи история. Първото е, че и в Средновековието момичета са поемали инициативата. Вторато е, че и през Средновековието се е отивало в леглото преди сватбата. Но аз бих искала да уточня, че сцената с леглото е повече от красноречив израз на бракосъчение. И в осемте страни на релефа двамата са показани сами в моментите на радост и болка. Няма място за трети освен за детето. Няма място за фигурата на свещеник, който там да ги венчае, да кръсти детото и накрая го опее. Присъствието на свещеника е само формалност и ваятеля на този готически барелеф много добре го е разбирал. Любовта и болката са извънмерни и нямат много общо с църковните тайнства и практики.

2 коментара:

  1. Еми, харесват ми твоите разкази по фасадите и колоните на Венеция! а снимките ги допълват чудесно. тези осем гледни точки са много живи

    ОтговорИзтриване
  2. снимките ми на отделните сцени са много по-хубави, но не исках да ги слагам, по-добре човек да види как върви историята с очите си, когато отиде там

    ОтговорИзтриване