събота, 14 август 2010 г.

Canal Grande, left side (part I)

Използван в началото като пристанищен канал след ХІІ век той започнал да се превръща в това, което е сега – най-красивата улица в света. Именно от ХІІ век насетне, през целия ХІІІ, ХІV, ХV, ХVІ и ХVІІ век за всеки достатъчно (или баснословно) богат венецианец от благороден, а по-късно и от буржозен произход станало въпрос колкото на чест да има подобаващ дом на Канал Гранде.

Днес по Канал Гранде, най-важния воден път във Венеция минават vaporetti - корабчета на градския воден транспорт, транспортни лодки натоварени с какво ли не, водните таксита които профучават и представителните гонодоли с щастливи туристи и гондолиери с шапки и без шапки... На няколко места Канал Гранде пресичат и гондолите за превоз (traghetto), които превознават желаещите да се озоват на другия бряг нa канала, те са малко по-широки и неукрасени, винаги с двама гондолиери и могат да поберат около 15 човека, които по традиция остават прави...
Понякога може да се чуе сирената на линейка или пожарна, която силно разлюлява водата в случаите, когато не важат ограниченията за скоростта.

С четирите си моста, от където като от балкон на театър се вижда най-невероятния декор в света. Не случайно казвам декор, защото като минете по Канал Гранде не може да ви направи впечатление колко се различава фасадата на много от палаците от другата част на страдата оставаща назад.

Снимките в тази поредица от четири поста са направени един ден през май от Жана. Беше ми много приятно да ги видя, защото вече знаех имената на повечето палаци по Канал Гранде. Моите снимки, вече съм ги намразила, защото именно по тях ги разучавах и само аз си знам, колко време ми отне да се науча да разпознавам значителна част от тях. Разбрах обаче, че изобщо не е важно да се знаят имената на повечето палаци по Канал Гранде. Достатъчно е да се знаят само най-важните от тях и да се разпознава архитектурния стил. А кои са най-важните и колко са те е съвсем друг въпрос, с който няма да се занимавам сега. Тук е мястото да дадам още веднъж линка към едно видео на Серджо, в което той е обединил всичките снимки, които е направил един летен ден, от vaporetto. Серджо обаче е взел линия 1 от Piazzale Roma и е снимал и от двете страни, тъй като онази лятна сутрин на корабчето не е имало много хора. Непременно вижте неговото видео Un viaggio in Canal Grande con il vaporetto. Снимките на Жана показват само левия бряг. Иво винаги е искал да снимаме първото само от едната страна, после само от другата, а аз винаги съм искала като Серджо да щракам и от двете страни.

На сайта на Italy Heaven има списък на всички хотели по Канал Гранде, препоръчвам на всеки който се интересува да го види.

Палацо Фланджини е първият наистина монументален палацо, който човек може да види когато минава по Канал Гранде, на левия бряг при църквата Сан Джеремия, приютила и реликвите на Санта Лучия. Или последният голям палацо, който може да снима когато си заминава. Тясната му висока фасада определено прави впечатление. Вглеждайки се с повече внимание се забелязва, че палацото е трябвало да бъде доста по-широк, водния вход е прекалено вляво, а вдясно липсва още един пети отвор. Какво се е случило? Поръчителите, семейство Фланджини по произход от Кипър след като продали своя първи палацо на Канал Гранде близо до църквата Сан Моизе на друго семейство от гръцки произход – фамилия Фини възнамерявали да закупят по-голямо място тук при Сан Джеремия, но не се получило и така били реализирани само две трети от първоначалния проект. Има и една градска легенда, според която разногласията между двама братя довели дотам, че единият разрушил своята част напук на другия.

Надписът, който казва, че Санта Лучия, мъченица на вярата от Сиракуза, тук почива, за да измоли за света покой и светлина. Цитирам по памет надписа на стената на църквата Сан Джеремия, където са били пренесени мощите на светицата от разрушената църква Санта Лучия при строежа на гарата, която носи нейното име.

La Chiesa di San Geremia (e Santa Lucia) e palazzo Flangini

Rio o Canale di Cannaregio, a destra Palazzo Labia e il Campanile di la Chiesa di San Geremia

Грандиозен, сред най-великолепните частни дворци построени във Венеция през 18 век там където канала на Канареджо се среща с Канал Гранде. Посторен в късно бароков стил той е един от малко венециански палаци с три фасади - една която гледа към Канал Гранде, друга към кампо Сан Джеремия и една която се оглежда към Канала на Канареджо, и трите облицовани с големи блокове камък от Истрия и украсени по велеколепен начин.
Поръчителите - Лабия, богати търговци дошли от Каталуния и записани сред венецианските патриции през 1646 г., годината, в която за тях се отворила златната книга с имената на благородниците, след като налели в касите на Светлейшата република триста хиляди дуката, с които подпомогнали войната с турците при Кандия.
За богатството на семейство Лабия се разказвали легенди. След зашеметяващи банкети хвърляли в канала не един съд от злато и сребро използвани по време на вечерята викайки „L’abia o no l’abia, sarò sempre Labia” игра на думи – „с него или без все съм си Лабия”, „и да го имам и го нямам, винаги ще съм Лабия”. Венецианците говорели, че този ефектен номер имал своето продължение когато на следващата сутрин слугите изваждали всичко без особени усилия, тъй като под водата имало мрежа, която задържала всички предмети.

Palazzo Corer Contarini o Ca' dei Cuori

Този палацо с бледорозова мазилка се отличава с хармоничната, но асиметрична голяма неокласическа фасада от ХVІІ век, завършваща с тераса с балюстрада на покрива. Зад тази голяма тераса по цялата ширина на сградата остава скрито дострояването от ХІХ или ХХ век. Два големи водни портала със скулптурни глави на ключовия камък осигуряват достъп към двата етажа на този палацо известен още като Ca’ dei Cuori, Ка деи Куори, дома със сърцата заради характерната сърцевидна форма на орнаментите от ковано желязо над двата портала.
Двата "знатни етажа" са с широка трифора от полукръгли арки подържани от пиластри в дорийски стил. Корнизите от бял камък от Истрия по цялата широчина на сградата ритмуват композицията. Не е известен архитекта, създал този палацо, но се знае, че в него е живял Антонио Корер, останал в историята с отказа си да носи перука във времената, когато тя била задлъжителен атрибут, който отличавал благородниците от обикновените хора.

За този палацо съм устоновила, че е палацо Грити, но не зная никаква история, която да е свързана с него

la gondola traghetto a San Marcuola гондола за превоз при църквата Сан Маркуола (с незавършената фасада, абсолютно изключение за Канал Гранде, църквите с незавършени фасади във Венеция се броят на пръстите на едната ръка, но такива църкви има и на други места в Италия, най-прочутата е Сан Лоренцо във Флоренция, проектирана от Брунелески, договор за чиято фасада бил подписал Микеланджело, но така и не успял да изпълни, бил затрупан с папски поръчки във Ватикана)





Нужно е човек да се абстрахира от факта, че днес това е Казиното, за да погледне на този истински частен дворец от исторически или архитектурен зрителен ъгъл.
Този палацо приетежава една от най-екцентричните фасади (в момента и на снимката в процес на реставрация и консервация) не само по Канал Гранде, но в целия град издигнат камък по камък на архипелага от острови в лагуната.
Мнозина са се възхищавали на съвършената геометрия вписана в прозорците му, на хармонията от линии и форми и на красивата композиция от обеми и материя, с които този истински ренесансов дворец се отличава.
Това може би е първата „модерна” сграда на Канал Гранде, модерна в смисъла на 16 век, която предшества реализираните проекти на Якопо Сансовино, приети след това от всички за връх на венецианската ренесансова архитектура. Това, което първо прави впечатление когато се приближаваме или отдалечаваме от него по Канал Гранде е обособеността на фасадата, сякаш тя е нещо отделно и самостойно. И тя наистина е нещо с изключителна самостойност – абсолютна архитектурна новост за времето си, символ на ренесансовия дух в Италия през Cinquento, целия ХVІ век, века на зрелия Ренасанс.
Новостта тук се състои е използването на три реда полуколони с коринтски капители на трите етажа – както на приземния, така и на първия и втория, това е запазената марка ренесансовите архитекти, модел взет от грандиозните римски строежи. Поразяващи са широките бифори (прозорците разделени на две с централна колона) с две полукръгли арки вписани в една голяма, също полукръгла арка, която ги покрива като шапка с едно „кръгло око” в центъра.
Тези прозорци на палацо Вендрамин Калерджи приличат много на предшестващия го с около 20 години палацо Корнер Спинели, също на Канал Градне след моста Риалто, на спирката СантАнджело. Но какво придава на фасадата на палацо Вендрамин Калерджи по-голям пластичен релеф и елегантност – именно онези стройни колони с корински капители, които рамкират голямата арка на всеки прозорец и обрамчват цялата белокаменна фасада в двата й края.
Истинска иновация в обемите и в целия архитектурен рисунък, която е повече от впечатляваща в тази начална част на Канал Гранде, далеч от Палацо Дукале и площад Сан Марко. Това тук е съвсем нов архитектурен облик на един палацо, който се явава нещо като врата към града през 16 век.

Няма коментари:

Публикуване на коментар