Bruce, we like you! написахме на тръгване в книгата за посетители. Тази снимка обаче я направих на влизане, преди да ме възпрат с ръкомахане, понеже снимките не бяха позволени. Организаторите искаха хем Брус Науман да се окичи с лаврите на победител в Биеналето спечелил "Златния лъв" за национално участие, хем ако може интернет да не се наводни с любителски снимки на неговите работи. Грешка, защото няма артист, на който популярността да вреди.
Giorni, 2009
Audio (forteen channels) по седем от ляво и дясно на залата, от които се чуваше запис на глас с една и съща поредност на дните на всеки от седемте реда
14 min, 28 seconds, continuousplay
One audio source consisting of one audio file, fourtieen speakers, two amplifiers and additional equipment.
Дотук същото като в книжката, но аз си записах и имената на италианските участници в записа. Вече бяхме чули гласа на Крис в инсталацията, "визията" на "Сватбата в Кана" на Веронезе осъществена от Питър Грийнуей в рефе(к)тория на Сан Джорджо Маджоре, така, че си записах от уважение към гласовете. В книжката имената ги няма, но ги намерих заедно с една снимка от записа на www.naumaninvenice.org
Participants in recording:
Valentina Barboni, Laura Bruni, Daria Carmi, Marco De Michelis, Franco Perrone, Tomaso Speretta and Daniele Zocco.
7 гласа на 7 човека удвоени на всеки ред, за всеки от 7те дена от седмицата, като преминаваш през залата чуваш различната поредност на дните изреждани разбъркано от различните гласове, поредности в които се повтаряха Mercoledì, Lunedì, Venerdì, Sabato, Sabato, Domenica, Lunedì, Martedì, Martedì, Mercoledì... Вариациите са безкрайни, всеки ден всъщност е обагрен от различни преживявания, колкото и монотонно да минава седмицата.
Тук там столчета, за да се поседне посетителя и да се наслади на срещата на дните изговаряни от различни гласове.
Снимката увенча нахалството ми, защото вече бях разбрала, че е най-грижливо пазената работа. В интернет не намерих нито една снимка от Дните, а преди това същия ден във Венецианския Университет по Архитектура, където в Aula Magna, бившия рефе(к)торий на манастира при църквата Толентини където бе разположен английския вариант на Дните щом ме видя да влизам с фотоапарата момичето страж скочи насреща ми с вик NO PHOTO. Там имаше едни тежки като в църква завеси на входа, които скриваха залата от погледа на запътилите се натам, бяха сложени за да изолират звука. И като влезеш, ахваш. Days ме поразиха, още там казах на Иво, че би ме си искало да го бях измислила аз. В "Ка Фоскари" човек се изкачваше по вътрешните стълби към piano nobile и се озоваше в залата с дните (без завеси), в която бяха окачени 14-те бели квадратни пана, бели квадрати 50 х 50 см, (бели като tabula rasa?) от които идваха гласовете. За нас това бе шедьовъра на Науман не само от серията Sound and Space.
Работа направена специално за Биеналето Fare Mondi Making Worlds, (имам предвид италианските Дни) нова от същата 2009 година, най-впечатляващата. Който беше видял Брус Науман само в американския павилион в Градините на Биеналето можеше и да реши, че кралят е гол, но не и този, който видеше старите и новите му работи в двата университета. Ние с Иво малко по-рано същия ден бяхме чули дните на седмицата в английския вариант при Толентини и каква бе изненадата ни когато се озовахме сред тези на италиански в "Ка Фоскари", по-точно в някогашното pòrtego на добавения впоследствие към университета някогашен палацо Джустиниан.
Снимката бях твърдо решена да я щракна, макар и без да имам възможност да обхвана цялата зала, просто я направих зад гърба на Иво, като му казах "Прикривай ме". Бързо, без да дам никакво време на момичетата пазачи да ме спипат. He, че не видяха. Уловила съм двама захласнати слушатели, хипнотизирани от ефекта с редуването на дните.
Английските дни ми хареса повече, бяха първите които видяхме и чухме, италианските ми звучаха различно, но пак бяха въздействащи. Английските се казваха Days, италианските Giorni и естествено звучаха на съотния език в смесена варираща поредност. В италианските нямаше глас на дете, в английките имаше и единствено детето ги изреждаше подред. Английските гласове като цяло ми се сториха по-изпипани. Помня все още два от тях, интонациите, паузите, поредността на дните, повторенията. В Ка Фоскари при италианските Дни, дебненето малко ме изтощи, пък и ми отне доста време да препиша description-a.
Smoke Rings (Model for Underground Tunnels), 1979-80
Assemblage comprised of two scultures: the first of eight parts of white plaster, the second of eight parts of green plaster, both resting on wooden mounts
Centre George Pompidou, National Museum of Modern Art - Center for Industrial Creation, Paris. Purchased 1985.
Това си го преписвам от книжка с Topological Gardens на Брус Науман, тази безплатната предложена на посетителите на излизане и влизане. (Ние си взехме такива на излизане.)
В нея има срахотна малка черно бяла снимка от 70-те години на клетката, ако съдя по вида на мъжа в нея - Double Steel Cage Piece от 1973. Беше монтирана в една отделна стая на приземния етаж, пазена зорко от студентка страж, не можеше и да се влезе вътре, където разтоянието между двете клетки една в друга беше по-тясно и от най-тясната венецианска calle. Aбе не знам защо не можеше да се снима, сигурно защото на снимките направени от посетителите нямаше нямаше да изглежда така както авторът би искал. От 1980г. двойната стоманена клетка е в един музей в Ротердам - Museum Boijmans Van Beuningen. По-готина е от всички стари боклуци на нашия Кристo.
Иначе пръстените, дето се оказаха Smoke Rings проекти за тунели на живо изглеждаха доста тъпо, но излязоха страшно фотогенична работа. Трябваше ми доста време да осъзная, че тези безсмислени "рингове" са вдъховени от кръгчетата дим, които обичат да правят самовлюбените пушачи. Естествено, веднага ме зърнаха, че снимам, за да ми направят поредната забележка. В края на краищата онези момичета за това бяха там и за това всъщност им плащаха, да обслужват взелата застрашителни размери американска параноя.
Untitled1970/2009
Video (color, sterio sound), continuons play
One video source, two video projection, one sterio amplifier, two sterio speakers
4.6 x 4.6 m
This performance was conducted and recorded in February 2009 in the same room at the Exhibition spaces at University Ca' Foscari as it is installed in Topological Gardens.
Dancers:
Carlotta Borasco, Elena Dall'Acino, Irene Giubilini and Monica Soccol
Choreography: Silvia Salvagno
Това беше много готино, поне на мен ми харесаха минутите отброявани от гимнастичките, направих цели две снимки под заплахата да бъда изхвърлена или преносно казано издърпана за ухото. Истината е, че донякъде имаха право, защото беше много по-хубаво за гледане отколкото за снимане. Принудиха ме обаче вместо да снимам описанието на тази site specific instalation с фотоапарата, да си го преписвам на ръка. Ето защо някои използваха микрофони на Биеналето. В Арсенала аз снимах description-a, а един г-н си го четеше на микрофона. Ама за да имаш микрофон, трябва да си харесваш или поне да си свикнал с гласа си.
Untitled (Hand Circle) , 1996
Phosphorus-patinated bronze with wire
Indianopolis Museum of Art. Henry F. and Katherine DeBoest Memorial Fund and Mr. and Mrs. Richard Crane Fund.
Така е описана тази работа с ръцете в книжката, (която човек можеше да си вземе безплатно на Биеналето) която е от серията Heads and Hands.
И после ще ми говори някой, че американците не ценели изкуството. Богатите са луди за изкуство, това съм го разбрала.
Хубаво е да се види жеста показан от окачените като полилей ръце. Това е международния жест за правене на секс, който със сигурност кефи Брус Науман, така както кефи и мен. Неприличен и буквален и секси, там при бронзираните ръце е удивително изискан. Доста по-дързък изглежда при неоновата работа, с разноцветен неон Human Sexual Experience от 1985. Все си мислех, че съм го снимала, но не, оказа се, че се е отпечатил в паметта ми, с размера си, цвета си, чувството за хумор. Честно да си кажа, завиждам на тези колекционери, които знаят какво да купуват. Neon tubing on aluminum monolith Marc and Livia Straus Family Collection Exhibition copy.
Обаче в американския павилион снимах други неонови работи, един Разговор в който всеки един от говорещите бърка с пръст в очите на другия. Също недвусмислена и директна работа с неон, запазената марка на Брус Науман.
Накрая ще кажа, че там в Ка Фоскари разгледах някои албуми с работи на Науман, от онези албуми, които остават на разположение на най-любознателните или любопитните от посетителите и в един от тях видях една снимка на Брус Науман от младите му години пред ателието. Представете си Холдън от "Спасителя в ръжта" пораснал с няколко години, учил математика в университета и още там станал Artist и голяма звезда. Висок, строен и по американски секси. Няма толкова готин американски актьор колкото ми се стори Брус Науман като млад пред ателието си. Ще продължа да пиша за него, защото има какво да кажа.
Предстои да представя и 7 гряха или ако препочитате Добродетелите и Пороците в неговия неонов вариант по външните стени на павилиона на United States of America в градините на Биеналето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар