Palazzo Bernardo in Canal Grande

detto anche Palazzo Bernardo di Canal, anche noto come Palazzo Giustinian Bernardo


Notate che i colori delle tende nel secondo piano nobile sono abinate con i colori delle paline di fronte al palazzo. Il secondo piano nobile è proprietà dei conti Avogadro degli Azzoni. Una parte del palazzo è adibita a sede universitaria. Si può alloggiare in un appartamento nell'ultimo piano, le cui finestre danno sul rio della Madonnetta.

La particolarità di questa facciata è l'evidente disassamento dell'esafora del primo piano, con conseguente spostamento della porta d'acqua destra rispetto all'insieme che è assolutamente simmetrico rispetto all'asse verticale mediano.


I due stemmi collocati tra le due coppie di monofore del secondo piano sono del 1470.
La caratteristica principiale di questa facciata è la maggior importanza assegnata al secondo piano nobile rispetto al primo, dove emerge l'esafora ispirata dalle loggiato di Palazzo Ducale e dove si possono ammirare i particolari archi intrecciati, simili a quelli di Palazzo Ducale e della Ca' d'Oro, che adornano le coppie di monofore.


Chi è interessatto a quel rooftop apartment o vuole vedere il cortile con la scala esterna ben conservata e la vera da pozzo può cliccare qui

Палацо Бернардо, на десния бряг на Големия Канал, с островърхите си арки и красиви лоджи, с четирилистника взет за модел от Палацо Дукале, над лоджата на по-богато украсения втория етаж, с двата си водни входа и характерното за готическата венецианска архитектура между ХІV с ХV век подреждане на белите блокове от бял камък от Истрия по ръбовете на сградата, не може да не ви направи впечатление, когато минавате по Канал Гранде.
Не е известен първоначалния поръчител на този палацо, може би Джустиниан, ако се съди по името Джустиниан Бернардо, но този поръчител е бил с големи финансови възможности и престиж в обществото. Дълго е бил помнен един разкошен прием даден в този палацо през 1442 г, даден за херцога на Милано Франческо Сфорца и съпругата му Бианка Висконти, гости по това време на Светлейшата Република. От средата на ХVІІ век вече са запазани документи според които този палацо бил продаден на 14 април 1651г. от някой си Джакомо Пиати на Бортоло Белото, богат търговец на кожи, който пък след няколко десетилетия го препродал на братята Пиетро и Симоне Бернардо, също търговци, без благороден произход, но с ред привилегии (вероятно без роднинска връзка с другата венецианска фамилия Бернардо с палацо на рио ди Сан Поло, патриции записани в книгата на Големия Съвет от 1293 г.)
А Алесандро Бернардо от рода Бернардо ди Канал чак през 1780 г. получил правото да участва в заседанията на Големия Съвет, разбира се, след като предложил една подобаваща сума за нуждите на Републиката. През ХІХ век палацо Бернардо вече бил сменил собствениците си, за да се окаже през 1882 г. притежание на Пиетро Наратович, известен издател от онова време. Това е началото на разделянето на този готически палацо на няколко части довело до създаването на отделни входове от двора и от градината. През 1948 г. вторият piano nobile е закупен от Франческо Да Лиска, който осъществил една умела реставрация. Днес този втори етаж е собственост на графовете Авогадро дели Ацони и ако желаете да наемете за три или четири дни апартамента в задната част на таванския етаж, където някога са били помещенията за прислугата, с прозорци към рио дела Мадонета ще влезете в контакт директно с графинята. Една част от палацо Бернардо днес е приютил един от департаментите на Венецианския Университет „Ка Фоскари”.