С красотата на рисунъка и топлия цвят на видимите неизмазани тухли, на завоя на Канал Гранде те са един истински шедьовър на венецианската градска архитектура от ХV век и правят впечатление на минаващите по "най-красивата улица в света" както с внушителните си размери, така и с елегантността на пластичните готически декорации.
През ХІV век семейство Джустиниан било издигнало на това място един палацо с две странични кули, който през 1430 година бил закупен от Републиката и предназначен за един важен съюзник на сушата – маркизът на Мантуа Джанфранко Гонзага. После при една внезапна промяна на политиката – на херцога на Милано Франческо Сфорца. По-късно предложен на търг през 1452 г., бил закупен от дожа Франческо Фоскари, който го префасонирал, за да издигне представителния си дом точно на завоя на Канал Гранде, залепен до съседните два тогава нови палаци Джустиниан. Те били построени именно през 1452 година там където са и сега - на десния бряг на Канал Гранде след Ка Фоскари на завоя. Някога били известни като Giustinian dalle Zogie (на венециански още не знам какво означава) и Giustinian dei Vescovi, на Епископите (този, до който е после е издигнат Дома Фоскари и от който сега се веят знамената на Венеция, Италия и Европейския съюз).
Големият воден портал в средата на двата палаци е свързвал с един къс проход Канал Гранде с малката calle, която се намирала след фасадата и разделяла двете сгради.
Двата палаци били проектирани от Бартоломео Бон, който ги издигнал за два различни клона на фамилията и съответно трябвало да си даде сметка за разделянето на жилищните пространства. Едва впоследствие фасадите към Канал Гранде били свързани, за да се придаде повече изразителност на двата палаци.
Каменните блокове от бял камък от Истрия в ъглите едва ли били достатъчни, за да покажат унифицирането на двете сгради. Двете по-големи и богато украсени с дантелен мрамор монофори в средата на "блока" имат за цел да създадат архитектурен ритъм в цялото и не позволят фасадата да бъде мислена като едно просто събиране на две в едно.
Джустиниан били едно едно от най-старите и важни благородни семейства във Венеция, дотам, че когато през 1171 г. всички негови мъжки наследници загинали в битките срещу императора на Византийската империя Мануил Комнин, семействата Морозини и Фалиер се обърнали към папа Александър ІІІ с молба да освободи от ангажиментите му към църквата последния Джустиниан, на име Николо, който бил в манастира Сан Николо на Лидо, за да може той да се ожени и да има наследници. И така той взел за съпруга дъщерята на дожа Витале ІІ Микиел, на име Анна, и имал от нея 12 деца, 9 синове и 3 дъщери. След като изпълнил дълга си към фамилията и гарантирал продължението на рода и името Джустиниан, той се върнал в манастира, толкова силно чувствал призванието си да служи на бога. След раждането и израстването на последния 9-ти син и съпругата също станала монахиня в един основан от самата нея манастир.
Именно от и за техните наследници около 1452 година били построени двата готически палаци на Канал Гранде, послужили за модел на дома на Франческо Фоскари, избран за дож едва на 49 години и управлявал Светлейшата репубилика 34 години, 6 месеца и 8 дни. Въпреки, че бил заставен да абдикира и да се върне в именно в този свой новопосторен дом на Канал Гранде, Франческо Фоскари, радетел на завоевателната венецианска политика в северна Италия, държи рекорда за най-дълго управлявал дож в историята на Републиката. Легендата разказва, че стария дож умрял на следвашата сутрин след като на 30 октомври 1457 г. камбаните на всички църкви известили избирането на новия дож Паскуале Малипиеро. Но аз ще разкажа отделно историята на дожа Фоскари и на построения от него палацо, приютил днес Венецианския университет.
Двата палаци Джустиниан е лесно е да бъдат различени, дори цвета на тухлите им е различен. Това може би се дължи на почистването преди няколко години на „Ка Фоскари”, като слагам кавичките става дума за Университета на Венеция, от който е част и десния палацо Джустиниан, принадлежал някога на онзи клон от семейство Джустиниан, които можели да се похвалят с няколко епископа. От балкона на този палацо Джустиниан двес се веят знамената на Европейския съюз, Италия и Венеция, както подобава на всяко държавна институция в града в лагуната. От другия палацо Джустиниан се веят три еднакви знамена с лъва на Сан Марко, собствено знамето на Венеция, което там е прието да се вее от балконите на частните домове по всяко време на годината. В същия цвят бордо, който го има на венецианското знаме, са и щорите от плат по прозорците на левия палацо, останал и днес частна собственост. Той е притежание на семейство Брандолини Д`Адда (които, г-н Брузеган, автора на книгата I palazzi di Venezia, не пропуска да отбележи, са от областта Фриули, което ще рече, че във Венеция на тях винаги ще се гледа като на провинициална аристокрация).
В първите години на ХІХ век левият палацо Джустиниан бил закупен от художника Натале Скиавони, които използвал много от залите му като екпозиционни където показвал голяма си художествена колекция. От този период е и създаването на градината във вътрешния двор. Тук е живял по наем седем месеца през 1858 година Рихард Вагнер, когато пристигнал за първи път във Венеция и се твърди, че в стаите на този палацо сътворил две действия от операта си „Тристан и Изолда”. 
Рио ди Ка Фоскари, който се влива в Канал Гранде сниман от моста при Ка Фоскари. Вляво е сградата на пожарната с големите широки cavane от които при нужда излизат лодките на пожарникарите с външни маркучи. При emergenza те образуват големи вълни в Канал Гранде, тъй като порят водите му с максимална скорост позволена само на полицията и линейките с включени сирени.
Входът на университета Ка Фоскари, който по време на 53то Биенале примамваше и с името на Брус Науман, американския артист награден със „Златен лъв” на това Биенале, което имаше за мото Fare Mondi Making Worlds. Общината на Венеция закупила Ка Фоскари през 1847 година и след една реставрация, го предоставила на Университетския Инстутут по Икономика и Търговия. През 50-те години на ХХ век архитектът Карло Скарпа бил ангажиран да придаде форма на потрика на приземния етаж и на голямата аула на втория етаж. И ако тези интервенти не засегнали външната фасада те променили значително вътрешния план. Още през ХVІІІ век била премахната външната стъбла, която украсява широкия двор. През ХХ век към Университета „Ка Фоскари” бил добавен и десния палацо Джустиниан и така който днес отиде в Университета ще може да види във втория двор една външна готическа стълба.
Сядаме в двора на Ка Фоскари, Университета, да изпием по един шприц con prosecco. Струваше само 2 евро, на Riva del ferro, при моста Риалто струваше 5, а при колекцията на Пеги Гугенхайм 4. Обикновенно е по 3.
Щастлива съм тук, а като казвам на Иво, че имам един сертификат от "Ка Фоскари", той решава, че си измислям.От 2009 година е възможно „Ка Фоскари” да бъде разгледан в група с ескурзовод, възпитаник на университета. Желаещи така могат да видят вътрешните дворове, готическите лоджи, Аулата проектирана от Карло Скарпа и най-новите открития и технически решения при последната реставрация, в перспективаната на науката, изкуството и историята. Тези посещения се правят от 11.30 сутринта всеки понеделник, четвъртък и петък и всеки следобед от 16.00 от понеделник до петък. Срещата е на приземния етаж на „Ка Фоскари”, а билетът от 4 евро се купува 15 минути по-рано от офиса „Връзки с обществеността” на Университета. За групи (минимум 10 човека и максимум 25) е задължителна резервацията по интернет на сайта www.unive.it/visita където има информация за обиколката.
Десният палацо Джустиниан, принадлежал на онзи клон от семейството, които можели да се похвалят с няколко епископа, и съседен на частния дворец на дожа Фоскари днес е част от Университета "Ка Фоскари" и именно в него бяха подредени работите на Брус Науман по време на 53-то Биенале Fare Mondi Making Worlds. Иронията, че когато с Иво влязохме, за да ги видим си мислехме, че сме влезли в „Ка Фоскари”, което само де юре беше така, доколкото десния палацо Джустиниан е част от Университета „Ка Фоскари”. Но всъщност бяхме влезли в единия от двата палаци Джустиан, който сега е част от Университета.
Във вътрешния двор на този палацо Джустиниан може да се види външната готическа стълба с надпис RESTAURAUM 1902. HELEN D’AUBERY. Може да я види всеки, който влезе в двора на Университета и продължи към вътрешния двор на палацо Джустиниан, който сега се явявa втория двор на "Ка Фоскари", Венецианския държавен университет. 
Зад зида зад тази стълба се вижда и „гората” от дървета във вътрешния двор на левия палацо Джустиниан, която несъмнено е най-голямата "гора от дървета" сред частните градини във Венеция.Ако се приближите ще може да разгледате венето-византийските patere - скулптирани орнаменти във форма на фиала, които са били вградени при изграждането на стълбата в крак с византийските и след това готически декоративни традиции във Венеция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар