сряда, 10 ноември 2010 г.

Ponte Cappello o dei garzoti sopra al Rio Marin

Снимка от моста Капело в посоката, в която Рио Марин излиза на Канал Гранде след моста Скалци при гарата.

Този с розовата фасада е палацо Капело, белият в дъното - палацо Градениго. Една гондола приближава. Правя й още поне две снимки (мисля, че ако някога се кача на гондола няма да мога да издържа това щракане от всеки мост, нека го имат на ум хората, които искат да се повозят с гондола, ще бъдат снимани от всеки турист, който не може да се сдържи да не направи снимка на поредната гондола).

Минава под моста, от който я снимах, а именно моста Капело или деи гарцоти над Рио Марин. Ниската сграда в цвят "rosso tiziano" със знамена е хотел "Базилея", където Валентина в един момент предлагаше да отседем в тройна стая петте дена и макар че офертата бе изгодна почти толкова, колкото варианта, на който се бяхме спрели с три нощувки в двузвезден хотел в Канареджо при кампо Санти Апостоли в тройна стая с Райна и три нощувки в Ка` Куерини в Кастело в двойна стая с балкон над Рио ди Сан Мартино, аз не можех и да си представя, че ще прекарам пет нощи толкова далече от площад Сан Марко. Пък и не исках да се настанявам там където живееха венецианските ми приятели Серджо и синьор Джандри, с които вече имах кореспонденция. (Тогава си мислех, че синьор Джандри живее в палацото, в който после се оказа, че живее Серджо.)

И продължава по Рио Марин. Следващия мост, под който ще мине и който се вижда в дъното на снимката е Ponte del Cristo.

Това е Ponte Cappello наречен така заради боядисания в розово палацо Капело пред него, който на тази снимка се пада вляво и не се вижда добре, вижда се обаче италианското знаме на балкона му, което показва, че в наши дни там е седалището на някоя държавна институция. Този мост е наричан още dei garzoti от названието на занаятчиите, които обработвали вълна, чиито домове и/или работилници били на фонадмента (това е венецианската дума за крайводен тротоар) dei garzoti - вдясно на снимката. Фонадмента Градениго (тук вляво) носи името си от палацо Градениго - "голеимия бял слон" в дъното на снимката.

В дъното се вижда Ponte del Cristo (има повече от един мост с Христовото име във Венеция, не съм броила колко са и в кои сестиери човек може да ги открие, но този над Рио Марин изглежда е най-известния. Там този ден бе избрал да свири и цигуларя с тъмни очила, когото знаех от снимките на Мартин де Склос. На нейните снимки той свири пред Скуола Гранде ди Сан Роко.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар