На следващия ден, събота предиобяд навлизаме в Рио ди (или де на венециански) Сан Джакомо де л`орио (който носи името на една от любимите ми църкви във Венеция, сега преди да затворя скобата ще кажа, че любимите ми църкви в този град са към десетина, а скоро ще ви кажа в колко от венецианските църкви съм влизала досега), та правим завоя от Рио ди Сан Дзуане (ако правилно го произнасям, който минава зад Скуола Гранде ди Сан Джовани Еванджелиста под Понте де ла Лате, чиста случайност е, че съм разучавала тези rii (така им казвам, не канали) и щом стигна до този мост (днес или утре) мога да ви кажа и защо се казва така. Знам всички тези неща благодарение на Серджо, който преди време се заел да прави фото-разходки за личния си сайт www.piovesan.net в раздела с венецианските rii (което всъщност ще рече всички онези малки и не толкова малки канали, с които е осеян града и по които не минават vaporetti). Трудоемко занимание, поглъщащо време, което Серджо скоро изоставил, но започнал с онези rii, които били най-близо до мястото, където живее. Тогава Серджо още не ми бе разкрил, че живее в палацо (истински palazzo, един от "големите бели слонове в града", после аз дълго си мислех, че в този палацо, чиято градина бе описал в един свой роман и Габриеле Д`Анунцио живее друг мой приятел и предполагах, че със Серджо се познават, но това няма нищо общо с онази наша незабравима съботна разходка с лодка, исках само да кажа, че бях разучавала тези канали от файловете на Серджо, свалени от неговия сайт в компютъра ми.
Та в прекрасния слънчев съботен ден навлизаме в Рио ди Сан Джакомо де л`орио където първо виждаме това момче (забележете носа на лодката му, в която той е прав, както гребат всички в лагуната на Венеция, този тип придвижване се нарича voga alla veneto), а бутиковата лодка, с която е младежа, има митолгична фигура на носа, водна змия или нещо подобно, колкото спокойно, толкова и заплашително това любопитно същество е изтегнато на носа и прави страшно впечатление на всички онези, чийто поглед се спре на него.
Продължаваме и минаваме покрай две впечатляващи частни градини, зад тухлени зидове (с такива градини Венеция е пълна и човек дори не може да подозира колко много такива скрити градини в този смайващ град има преди случаят да му предложи една разходка с лодка, а колкото до разходката с лодка или гондола по каналите на града сред вода, за едни тя струва наистина скъпо, за други е подарък и аз се смятам за щастливка, тъй като по някакъв каприз на съдбата се оказах от вторите.)
Un momento delle riprese del documentario "Veneziani d'adorazione", nello sfondo si vede Palazzo Bru Zane il quale giardino Fausto ci aveva presentato nel suo Alloggi Barbaria Blog.
Няма коментари:
Публикуване на коментар