събота, 6 ноември 2010 г.

verso la chiesa dei Gesuiti in Cannaregio


Да се озовем към седем сутринта там на път към Fondamente Nove, където Райна да направи сутрешния си крос бе като да попаднем в някакво магично време, смайващо, някак стъписващо. Бяхме на точното място, в точния момент и това нямаше да се случи, ако бяхме избрали друг хотел, а не онзи близо до кампо Санти Апостоли. Нямаше да се озова в този час, в тази част на града, на това място ако не беше желанието на Райна да се подържа в спортна форма и във Венеция. Нямаше да съм там, ако не бях отстъпила пред желанието на Валентина да си потърсим друг хотел. Така още през април бяхме решили, че прекараме пръвите две нощи в Канареджо и избора ни беше паднал на хотел Bernardi Semenzato където бяхме настанени в хубава тройна стая с гредоред, два прозореца и между тях голямо огледало в красива рамка - specchiera, имаше и един стар гардероб, толкова нисък, че си оставях върху него чантата и щом я слагах там изпитвах някакво приятно чувство, каквото бих изпитвала ако на негово място имаше картина на Пиетро Лонги. Собственикът на хотела, синьор Арналдо, се оказа и колекционер на картини, така да се каже от моя калибър - купуваше онова, което му харесва. И най-ценните му картини не бяха в хотела, а в палацото, в което живееше. Стана ми ясно от думите, които си размениха с Райна относно Феличе Карена.


Избрах този ракурс за първия кадър със сградата с четирите масивни "модерни" комина и църквата на Йезуите, в която още не съм влизала, но която винаги съм искала да посетя, не само за да видя пищната й вътрешна украса с тромб д`оил, но картината на Тициан със Сан Лоренцо на решетката. Църквата и тази картина пак останаха за следващия път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар