Да се озовем към седем сутринта там на път към Fondamente Nove, където Райна да направи сутрешния си крос бе като да попаднем в някакво магично време, смайващо, някак стъписващо. Бяхме на точното място, в точния момент и това нямаше да се случи, ако бяхме избрали друг хотел, а не онзи близо до кампо Санти Апостоли. Нямаше да се озова в този час, в тази част на града, на това място ако не беше желанието на Райна да се подържа в спортна форма и във Венеция. Нямаше да съм там, ако не бях отстъпила пред желанието на Валентина да си потърсим друг хотел. Така още през април бяхме решили, че прекараме пръвите две нощи в Канареджо и избора ни беше паднал на хотел Bernardi Semenzato където бяхме настанени в хубава тройна стая с гредоред, два прозореца и между тях голямо огледало в красива рамка - specchiera, имаше и един стар гардероб, толкова нисък, че си оставях върху него чантата и щом я слагах там изпитвах някакво приятно чувство, каквото бих изпитвала ако на негово място имаше картина на Пиетро Лонги. Собственикът на хотела, синьор Арналдо, се оказа и колекционер на картини, така да се каже от моя калибър - купуваше онова, което му харесва. И най-ценните му картини не бяха в хотела, а в палацото, в което живееше. Стана ми ясно от думите, които си размениха с Райна относно Феличе Карена.
Избрах този ракурс за първия кадър със сградата с четирите масивни "модерни" комина и църквата на Йезуите, в която още не съм влизала, но която винаги съм искала да посетя, не само за да видя пищната й вътрешна украса с тромб д`оил, но картината на Тициан със Сан Лоренцо на решетката. Църквата и тази картина пак останаха за следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар