Направих тези снимки по време на сутрешната ми разходка из сестиере Кастело последната сутрин когато се събудих във Венеция през септември. Бях виждала рисунката на първата и втората снимка преди няколко месеца в блога на Мартин и с нейно разрешение я бях публикувала и в моя, в един пост посветен на Street Art-a във Венеция (писан на италиански). Последният път през септември попаднах на още две от тези правещи впечатление произведения, които предварително ми бяха известни от снимките на Ан, Мартин и Бригите Екберг. Двете индианки от Канареждо, на стената покрай онази фондамента без парапет покрай канала на Канареджо (третия плавателен канал във Венеция след Канал Гранде и широкия 300 метра канал, който разделя града от остров Джудека, по който минават круизните кораби), канала, който пресича най-големия сестриере Канареджо, по който върви линия 42, която отида до остров Мурано. Видях й портрета на Джими Хедрикс изрисуван на палацо Дзенобио в Дорсодуро. Беше удоволствие да им направя мои снимки. Но тук, в Кастело, не очаквах, че ще видя цяла серия от фрески, толкова майсторски при това. Публикувам всичките снимки, които им направих, и трябва да кажа, че с излючение на първата фреска не ги бях виждала дотогава в нечий друг блог.
Беше някъде около 8 сутринта, времето преди да минат събирачите на боклука, след 9 и половина добре затворените наилоновите торбички с боклук вече са събрани. Венецианците изнасят торбите с боклук сутрин до определения за това час.
Направих тези снимки по време на сутрешната ми разходка из сестиере Кастело последната сутрин когато се събудих във Венеция през септември. Бях виждала рисунката на първата и втората снимка преди няколко месеца в блога на Мартин и с нейно разрешение я бях публикувала и в моя, в един пост посветен на Street Art-a във Венеция (писан на италиански). Последният път през септември попаднах на още две от тези правещи впечатление произведения, които предварително ми бяха известни от снимките на Ан, Мартин и Бригите Екберг. Двете индианки от Канареждо, на стената покрай онази фондамента без парапет покрай канала на Канареджо (третия плавателен канал във Венеция след Канал Гранде и широкия 300 метра канал, който разделя града от остров Джудека, по който минават круизните кораби), канала, който пресича най-големия сестриере Канареджо, по който върви линия 42, която отида до остров Мурано. Видях й портрета на Джими Хедрикс изрисуван на палацо Дзенобио в Дорсодуро. Беше удоволствие да им направя мои снимки. Но тук, в Кастело, не очаквах, че ще видя цяла серия от фрески, толкова майсторски при това. Публикувам всичките снимки, които им направих, и трябва да кажа, че с излючение на първата фреска не ги бях виждала дотогава в нечий друг блог.
Беше някъде около 8 сутринта, времето преди да минат събирачите на боклука, след 9 и половина добре затворените наилоновите торбички с боклук вече са събрани. Венецианците изнасят торбите с боклук сутрин до определения за това час.
Etait-ce dans Castello? J'aime beaucoup la peinture de la calle del Morion et le cheval.
ОтговорИзтриванеBonne semaine, Emilia!
Anne
Sì, Anne, nel sesitere di Castello, non lontano dalla chiesa San Francesco della Vigna dove porta quella calle "disegnata".
ОтговорИзтриванеForse appena completati i graffiti poteva essere considerata una calle "disegnata", adesso con i pezzi di intonaco del muro che cadono e con altri graffiti aggiunti sembra solo una calle "degradata"....
ОтговорИзтриванеin generale mi piace il graffitismo, quando è di qualità, forse però i muri di Venezia non si prestano molto, non tanto perché ritengo che qua non si debba fare (giacché ci sono zone che invece si prestano benissimo), quanto proprio per il problema pratico dell'intonaco che si stacca (come ha fatto giustamente notare Fausto) a causa del clima particolare...
ОтговорИзтриване