Бях я виждала на снимки и исках много да отида до нея, откри се пред очите ми неочаквано когато бях тръгнала към срещата със синьор Джандри при моста на Фрари, вдигнах фотоапарата да я снимам и с лек ужас видях че червената точка, която сигнализира за изхабената батерия, свети. Така че направих само тези две жалки снимки и дори не се завъртях там да я разгледам. По времето когато Серджо имаше концерт с хора си в Скуола Гранде ди Сан Джовани Еванджелиста, ми се искаше да взема самолета и да отида, но цената на самолетните билети тогава беше висока, никога не съм имала пари да правя непредвидени пътувания, пък и ден или два след това избухна вулкана в Исландия и летищата бяха затворени. Така че добре, че не отидох, нямаше да имам пари да остана и един ден допълнително, нощувките във Венеция са скъпи.Така наречените "Скуоле" във Венеция са светски или полурелигиозни братства, които по времето на Републиката са се занимавали с благотворителност и са имали грижата за култа към своя светец покровител. Тук вижте орела - символа на Евангелист Йоан, чието име носи тази "Скуола Гранде". Етимологията на думата "скуола" от гръцки е свързана с място за събиране на хора с определена цел, това е и смисъла, в който е била използвана във Венеция по времето на Републиката. След идването на Наполеон тези "скуоле" в града сред лагуната са затворени, като скоро след това възобновява дейността си едниствено Скуола Гранде ди Сан Роко. Така наречените "Скуоле Гранди" - най-големите и най-внушетелните като архитектура са шест и аз, уви, не съм посетила досега нито една от тях, но съм решила да им посветя едно специално пътуване.
Водният й вход към Rio de San Zuane (Сан Джовани на венециански или Св. Йоан на български) го снимах на следващия ден по време на разходката ни с лодка и имах смътното усещане, че зная какво снимам, бях го виждала във фото-файла на Серджо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар