Rio de Malcanton e Rio del Gaffaro

Ето го Сант`Антонио обърнат към първия завой на Рио де Малкантон.

И само какъв ден беше! Незабравим, наистина незабравим.

Не е за вярване, че си имам толкова хубава снимка на палацо Марчело и моста Марчело направена от първия завой на Рио де Малкантон! А след моста започва онази част от този вътрешен канал, наречена Рио дел Гафаро (каналът има цели четири названия в отделните си части и точно тази му част, в която навлизаме е любимата на дамата от Монреал, която всъщност е минала по него със същата лодка, в която сме и ние, но през май.

Минаваме покрай градината на Сант`Антонио както по-късно ще започне да я нарича Райна, а на мен ще ми трябва известно време, за да разбера за коя градина говори.

Ужасна нефокусирана снимка, но в остъклените аркади се оглежда моста докато се разминаваме с една гондола, нашата лодка се движи сравнително бавно, но все пак е моторна.

Ето го и входа на палацо Марчело с готическия тимпан над входа, който сега е входа на хотела, в който един ден съм си наумила да отседна.

Къщата на един художник и-или архитект от началото на ХХ век, чието фамилно име доколкото си спомням е Торес (мисля че харесва много на дамата от Монреал, аз сто пъти предпочитам готическия палацо Марчело, сега слънчев хотел от другата страна на Рио дел Гафаро)

Casa Torres, къщата на един художник и архитект от началото на миналия век, проектирал оброчния храм на остров Лидо, който дълго се чудех какво е, всеки път като приближавахме острова с vaporetto през онези четири юлски дни миналата година след празника на Реденторе, когато в четири поредни дни ходехме за по два часа на плаж и да поплуваме в плиткото море описано като такова и от Томас Мас.

Как не обичам да режа хора от снимки, но когато някой държи да не се появява, просто съм длъжна да го направя, така че тук виждате малко от рамото на нашия приятел, който ни предложи незабравимата разходка с лодка през онази блестяща съботна сутрин, в деня преди историческата регата.