вторник, 20 април 2010 г.

Campo Santa Maria Nova

Uno dei miei campi preferiti alberati. Alcuni lo chiamano anche il campo dei Miracoli, però sulla pianta di Venezia è nominato Campo Santa Maria Nova.
Ci sono delle panchine, c'è il bar all'angolo con tavole fuori. C'è anche una libreria dove vendono libri usati soprattutto per pittori, sotto le tente verdi su cui c'è scritto il nome della libreria "Miracoli".

Това е едно от любимите ми малки площадчета във Венеция, наричани "кампи" които можем да преведем като "площи" (някога преди града да бъде павиран с каменни плочи, тези площи са били затревени и през по-голямата част от годината зелени) Думата "площад" във Венеция е запазена единствено за площад Сан Марко, всички останали открити градски пространства се наричат "кампи" и "кампиели". Та на Кампо Санта Мария Нова има пейки и две-три дървета, а излезе ли човек на него ще види една от най-хубавите църкви във Венеция - Санта Мария деи Мираколи, сравнявана с кутия за бижута. Именно в тази прекрасна ренесансова църква облицована с различен по цвят и нюанси мрамор се женят Отело и Дездемона във филма на Орсън Уелс от 1951 година. А църквата е венецианския шедьовър на архитекта и скулпор Пиетро Ломбардо, който я издига и украсява за осем години със своя екип, от който са част и синовете му Тулио и Антонио. Трябва да кажа, че съм писала не малко за Тулио Ломбардо и че се влюбих в неговото изкуство. Съветвам ви да кликнете на етикета с неговото име.

Но този пост е за кампото, а не за църквата. Интересното е, че то носи името на друга църква Санта Мария Нова, която вече не съществува. Разкрих този факт от картината на Бернардо Белото, на която се вижда и абсидата на вече разрушената църква дала името на кампото.

През септември там имаше и два гондолиери, по-младият от тях играеше някаква игра на телефона си, в очакване на клиенти, другия се разхождаше из кампото.
Има и една книжарница за книги втора ръка, специализирана предимно в книги и албуми за художници. Изнасят ги на маси и отвън под зелените тенти, на които пише името на книжарницата "Мираколи".

На друго място бях написала, че това е едно от трите места във Венеция където би ми харесало да се кача на гондола.

Тук на една от пейките седя и ме чака Иво през ноември докато аз тръгнах да търся магазина където предишната вечер бях видяла една плетена лилава шапка. Беше на смрачаване и се местехме с багажа след две нощи в "Алморò" в двуздвездния хотел "Леонардо" в другата част на Канареджо, близо до гетото.






Dallo stesso angolo visivo due mesi prima, a metà settembre. Ci sono due gondole e due gondolieri, quello il più giovane aspettando dei clienti si diverte con un gioco.













Questa veduta di Bernardo Bellotto svela il segreto perché il nome del campo è "Santa Maria Nova", infatti nel dipinto si vede l'apside della chiesa Santa Maria Nova che credo in certo momento della lunga storia delle chiese veneziane sia stata demolita.

5 коментара:

  1. Sì Emilia, la chiesa di Santa Maria Nova è stata demolita nel 1852 dopo essere stata chiusa e adibita a magazzino nel 1808. Anche gli arredi interni, tra cui la tomba del Doge Niccolò Contarini che lì era stato sepolto nel 1631, furono dispersi.
    I lavori della costruzione della chiesa iniziarono nel 1498. L'edificio prospettava con la parte absidale verso il canale e con il fianco sinistro sul campo, allora naturalmente molto più stretto di quello attuale.

    ОтговорИзтриване
  2. anch'io mi fermo sempre in quel bar...mi piace sedermi fuori e guardarmi intorno. Chissà ci saremo sedute vicine...bello no??

    ОтговорИзтриване
  3. Ehe Aliza,
    non siamo sedute vicine perché io non mi sono mai seduta lì, ma chissà un giorno poteremmo sederci insieme :) io una volta mi ero seduta su una una delle panchine rosse :)

    ОтговорИзтриване
  4. Walter,
    non voglio dire delle sciocchezze, ma meglio così, adesso Santa Maria dei Miracoli è senza rivali a poca distanza nel rapporti con il cielo ;-)Grazie per l'informazione.

    ОтговорИзтриване
  5. Ma Chiesa préférée, un quartier bien connu car j'y logeais lorsqu'elle était en restauration quelques jours, avec ma petite fille Marine.
    Il y a un bouquiniste intéressant, des bancs pour s'assoir et le soir des dames âgées qui regardent par leur fenêtre, ambiance très simple et parfaitement vénitienne.
    J'y suis!!!
    Bonne journée.

    ОтговорИзтриване