четвъртък, 8 април 2010 г.

Campo Santi Giovanni e Paolo 2

Пристигнали сме преди час или два и сме се настанили в Residenza del Doge, видели сме нещата и на Мартин Бойс в Палацо Пизани, както и тайвайските чудесии в някогашния склад, с дървени греди по тавана, на същия този готически палацо Пизани от ХV век и вървим по Кале де ле Ербе, уличката на билките или тревите, за да излезем на Понте Росо, Червения мост (трябва да си го представете без сложените му по-късно парапети от ковано желязо, защото тухлите от които е изграден наистина са червени) над Рио деи Мендиканти. От този мост се открива една от най-смайващите гледки във Венеция. Едва ли някога ще се наситя да я снимам (рисуването предполагам дава повече удоволетворение от натискането само на копчето на фотоапарата). Винаги когато минавам оттам, снимам фасадата на Скуола Гранде ди Сан Марко насреша. (Могат да съперничат й само снимките, които съм направила на фасадата на църквата Сан Дзакария). Но този път се обръщаме, за да засненем и нашите прозорци в Residenza del Doge, позираме един след друг на моста, аз и в двете посоки, един гълъб е кацнал на парапета и аз позирам на няма и метър от него, а зад нас е онзи изглед на Бернардо Белото.




Снимам за кой ли път и Рио деи Мендиканти, пресичан от големи лодки, а после излизаме на кампо Санти Джовани е Паоло и искам да заснема първо само църквата, а после само Школата (някога институция за благотворителност, като днешните фондации, днес тя е приютила градската болница), отново само църквата, с умело изградената й тухлена готическа фасада, срещата на фасадата на църквата, издигната умело с червеникаво-кафеви тухли с зашеметявашата мраморна фасада на Скуола Гранде ди Сан Марко, дело на Пиетро Ломбардо и синове, паметника на Колеони „срещу Сан Марко” с надписа на високия, облицован с мрамор постамент:

BARTHOLOMEO
COLEONO
BERGOMENSI
OBMILITARE
IMPERIVM
CESTVM
S C


Иво е приседнал на един каменен sgabello (на италиански табуретка, само, че е в м.р. – згабело) на фона на една яхта по-дълга от гондола (10 метра) закотвена? паркирана? при стъпалата, които са отвеждали и сигурно още отвеждат слизащите от годнолите към кампо Санти Джовани е Паоло (тук сега не почти не могат да се видят гондоли, по този канал профучават главно транспортните лодки), мъжа ми седи на фона на яхта с регистрационен номер VE 7782, а от другата страна на канала е една асиметрична фасада в цвят rosso tiziano с полукръгли ренесансови арки и повтаряща се бифора на първия и втория piano nobile, с балкончета с парапети от ковано желязо и две странични монофори вляво, а долу два напълно симетрични водни входа - доказателство, че този palazzetto е строен за двуфамилно жилище с два незвързани един с друг етажа и мецанин, може би за общо ползване. Снимам го както си седи там на фона на стъпалата, по които е минавала М.М. на слизане от гондолата на френския посланик, за да се срещне с Казанова, който я чакал само на няколко метра в сянката на паметника на Бартоломео Колеони.


Сега на тези стъпала са приседнали три фигури, по гърба на най-близката до нас се спуска водопад от руси коси. Чак сега забелязвам колко е хубав зида на имота преди Понте Киодо, там където следващия път през ноемри щяхме видим, че е кварталния бакаро, пред който вечер се събират хора, да изпият чаша вино. От другата страна на моста е къщата в цвят rosso tiziano с релефа над вратата представящ сцена на Благовещение. Иво седи на каменната цилиндирчна табуретка, служила някога сигурно за премянане на въжета на лодки, закачил е чадъра си в джоба на якето. Обръщам се с гръб към канала и правя една снимка на кампото с трите кафенета, с оранжавите столове (там първия път когато пристигнахме във Венеция седнахем да изпием по чаша кафе), червените и сините на „Бар Колеони” (където бяхме изпили и първия си шприц във Венеция, с Матео миналия септември).



А после се връщам при Иво и яхтата, снимам излъсканите й до блясък дървени повърхности, блести като за изложение.



Деца играят футбол при релефите на Тулио Ломбардо и едва ли има футболисти с по-благородна публика от тази зад предпазните стъкла.
Влизаме в църквата, но няма сега пак да я обикаляме в този слънчев следобед нямаме намерение да се взираме в нагробните монументи на дожовете намерили вечен покой (някои след преместване) в църквата строена от доминиканския орден във Венеция и посветена на светците Йоан и Павел, Джовани е Паоло на италиански и Дзаниполо за по-накратко, в едно на венециански.


Излизаме навън, играта на футбол продължава, а Бартоломео Колеони от Бергамо, кондотиер на служба на Републиката, завещал й парите си, ако му бъде издигнат паметник „срещу Сан Марко”, се готви за битка с комините на реставрирания миналата година палацо Дандоло на Campo S.S. Giovanni e Paolo.
Лъвовете от релефите при входа на Скуола Гранде ди Сан Марко безмълвно изревават, Иво присяда на друг каменен sgabello, а Колеони с изравен гръб пришпорва коня или пък вече е спрял и готов да се надигне стъпил в стремената?

1 коментар: