Спирки на vaporetto (линия 1) с имена на църкви
Сан Маркуола
Сан Стае
Сан Силвестро
Сант`Анджело
Сан Томà
(Санта Мария дел) Джилио
Салуте
Сан Марко
Сан Дзакария
Сант`Елена
От някои от тези църкви като Сант`Анжело и Сан Тома днес не е останало много, но независимо от това спирките на vaporetto носят тяхното име. Сан Силвестро, Санта Мария дел Джилио (наричана още Дзобениго защото била изградена с парите на това семейство) дори не се виждат от водата. Въпреки това ще чуете как слязал на платформата на водната спирка наречената imbarcadero (това е именно платформата за качване и слизане от vaporetto) “морякът” (il marinaio Actv) извиква името на спирката, за да покани да побързат хората, които слизат там. Момчетата (и момичета) която премятат абордажните въжета при спиране на vaporetto не винаги извикват името на спирката, но когато го правят, така го произнасят така, че остава незабравимо. Именно от тези момчета се научих да произнасям правилно „Салуте” и „Сан Дзакария”. Онова италианско „л” в „Салуте” е много меко и няма нищо общо с твърдото българско „л”, ударението пада на гласната „у” и звучи по-различно от „Салюте”, както първоначално казвах без да се старая с особено мекото италианско „л”, което във венецианския диалект направо е неуловимо.
Колкото до „Сан Дзакàрия” добре, че лятото още първия ден чух от един marinaio Actv как трябва да звучи на италиански името Захари, който не е друг, а мъжът на св. Анна и бащата на Дева Мария.
Няма коментари:
Публикуване на коментар