Palazzo Grimani Marcello

Photographer: Sergio Piovesan, 2009


Palazzo Grimani Marcello (Palazzo Sorlini), Grand Canal, Venice, early 16th century
Photographer: unknown, 1890s
Photocredit by courtesy of RIBA Library Photographs Collection

Този палацо на десния бряг на Канале Гранде, който носи имената на две от „евангелските” семейства сред венецианските благородници, вписани в регистъра на патрициите преди затварянето през 1292 г. е един от най-приветливите на Канал със своята фасада изцяло покрита с бял камък от Истрия и с декоративните си елементи в ренесансов стил.
Гримани притежавали вече други палаци на Канале Гранде, както и другите семейства с големи възможности, които инвеситирали много пари в палаци както престижни, така и по-скромни, които после давали под наем както на богати буржоа, така и на обикновени хора.
Този малък бял дворец на Канал Гранде, по-трудно отличим защото е залепен между два други палаци единия от които е по-големия Куерини, а другия Капело Лаярд след който широкия рио ди Сан Поло се среща с Канал Гранде. И въпреки, че е с неголеми размери той изпъква със своята бяла фасада, богаството на декоративни елементи е изящността на пластичните елементи като орелът с разтворени криле на ъгловия капител на приземния етаж, мотив от корниза на палацо Вендрамин Калержи, притежаван някога от семейство Гримани.
Фасадата, триделна като повечето симетрични фасади на Канал Гранде е пиластри с коринтски капители, цялата от бял камък от Истрия. В центъра на приземния етаж е водния портал украсен от двете си страни с кръгове от цветен мрамор и големи прозорци с триъгълни тимпани.
В центъра на първия piano nobile e отворена една красива трифора с полукръгли арки подържани от две стройни колони с особено релефни коринтски капители и издаден пред нея балкон с балюстради.
На втория piano nobile трифората е малко по-различна, минорна, колоните започват от парапета на балкона. Страничните прозорци, традиционите за Венеция двойки монофори от двете страни на ренесансовата трифора на салона и на двата горни етажа са с полукръгли арки подържани от странични пиластри с изящни капители.
Богатството на декоративните елементи, някога оцветени в златисто са заслужили названието на този клон от фамилията „Гримани със златната клонка”.
И не само фасадата била така впечатляваща, но и залите вътре. Балния салон на палацото бил украсен от един фриз от Якопо Тинторето и дъщеря му Мария Робусти с танцуващи фигури по-скоро напамнящи Вакханалиите на Тициан, отколко митологичните вакханки от свитата на Дионис. В първата половина на ХVІІІ век вътрешния план на палацото бил променен, а друга една реконструкция била извършената през втората половина на същия век когато станал собственост на Пиеро Гримани дож от 1741 до 1752.
Последната голяма реконструкция се дължи на Пиетро Бианки, син на частния гондолиер на дожа, който разделил балния салон на повече стаи и изградил и моста Гримани. Падането на Републиката прекъснала модификациите и през 1808 г. били продадени библиотеката и колекцията от картини, но през 1825 по случай сватбата на един Манин и една Гримани някои от стаите били украсени с фрески на Карло Белиакуа, който разказал в една от стаите с изглед към Канал Гранде нежната история на Амур и Психе, запазена и до днес. През ХХ век палацото сменил няколко собственика, които съумели да го реконстуират и обновят с внимание и любов. Сорлини ще да е името да е един от тях.

по книгата на Марчело Брузеган "I palazzi di Venezia"