неделя, 11 април 2010 г.

Campo dei Ss. Giovanni e Paolo

Ho scritto in bulgaro per possono leggerlo i miei amici bulgari. In italiano ho allegato qualche frase alle foto.

Църквата Санти Джовани е Паоло (Св.Св. Йоан и Павел), дала името на това кампо при което свършва сестиере Кастело и от другата страна на Рио деи Мендиканти е сестриере Канареджо, изглежда внушителна, погледната от какъвто и да е зрителен ъгъл. Големината й ще ви порази когато я зърнете от Камбанарията на Сан Марко. Ще ви направи впечатление и ако се качите на камбанарията на църквата Сан Джорджо Маджоре, на едноименния остров в залива на Сан Марко срещу Палацо Дукале и Носа на някогашната митница, Пунта дела Догана. Преди да се качите на едната от двете камбанарии, обаче е по-добре да отидете до Кампо Санти Джовани и Паоло, за да видите колко огромна е църквата и същевременно колко съразмерна е в цялостта си. Трябва непременно първо да се изправите пред мраморната фасада на Скуола Гранде ди Сан Марко, преди да се качите на която и да е от двете камбанарии, за да я разпознаете отвисоко когато я съзрете от камбарията щом погледнете към северната страна на лагуната. Разпознаването на някои неща от тази височина е половината от удоволствието.

В три от досегашните си пътувания до Венеция с Иво сме се настанявали близо до Кампо Санти Джовани и Паоло, именно там се срещнахме с Матео първата ни вечер във Венеция и там с него изпихме и първия шприц. (Качила съм тук една снимка, запечатала този момент, може да видите ако кликнете на етикета spritz.) Там, до конния паметник на Бартоломео Колеони, моделиран от Верокио, Матео ни обясни етимологията на името Колеони, което идвало от coglioni (тестиси), тъй като кондотиерът, който завещал парите си на Републиката, при условие, че му бъде издигнат паметник срещу Сан Марко, всъщност имал три такива. Големият "ташак" е в това, че венециаците след като прибрали парите от наследството му в касите на Републиката, издигнали бронзовия шедьовър излят по глинения модел на Верокио (който междувременно също умрял) не срещу църквата Сан Марко, а срещу Скуола Гранде ди Сан Марко, като спазили условието вписано в завещението. Изглежда Бартоломео Колеони не бил продиктувал на нотариуса „срещу църквата или базиликата Сан Марко”. Единственият паметник там е самата църква на Сан Марко, а единствените коне са четирите коня от онзи безсмъртен впряг изпратен във Венеция от дожа Дандоло след завлядяването на Константинопол от рицарите кръстоносци през 1204 година. Но Бартоломео Колеони щеше да е доволен, ако можеше да види мястото, което благодарение на изкуството (а не на парите или военните си подвизи) е обезмъртен.

На една от същите маси отвън пред бар „Колеони” с Иво седнахме и втората вечер, след като бяхме обикаляли пеша целия ден и изпихме по един шприц преди да се приберем в хотела. Дори тоалетната в „Бар Колеони” бе за препочитане пред неудовлетворителната баня в хотелската ни стая за 150 евро на Фоднаменте Нуове.
Тогава, спомням си, опитах „селц” (това е третия варант на шприца, след класическия за Венеция „аперо” и другия вариант, който някои си поръчват с кампари). Беше хубаво да седим на смрачаване при паметника на Колеони и да усещаме как удоволствието от шрица се спуска към изнурените ни от цял ден обикаляне стъпала.

След напълно лишения ни от късмет опит в хотел „Вечелио” на Фондаменте Нуове, лятото, когато се върнахме във Венеция за празника на Реденторе не се и мярнахме из северните части на града. Тогава през юли сменихме два хотела в сестриере Сан Марко, возехме се до насита с vaporetto по Канал Гранде и ходихме четири поредни дни на плажа на Лидо, гледахме други църкви и след един следобед в градините на Биеналето прекарахме назабравима вечер с Матео и Крис, в която преди да вечеряме изпихме по четири шприца на Виа Гарибалди. Щяхме да спрем на третия кръг, но се случи така, че не устояхме на изкушението и за един последен, четвърти.

А после през септември, когато се върнахме, за да видим онова, което бяхме пропуснали, се настанихме в Residenza del doge. Аз исках да отида в Арсенала, а Иво си бе наумил да си види повторно някои църкви като Санта Мария Формоза и Санта Мария деи Мираколи. И този септември имахме късмет със стаята. След като се настанихме, решихме да отсядаме винаги там, ако ще се връщаме във Венеция.
Но през ноември бяхме в не по-малко хубава стая, стаята с изглед към кампо Санти Джовани е Паоло в Almorò. Тогава реших да се откажа от хотелите и да отсядам вече само в bed and breakfast.

Занапред обаче съм решила да се ориентирам към апартаментите с напълно оборудвана кухня. Стига приятелките ми да искат същото, което искам и аз.


Calle larga G. Gallina verso campo S.S. Giovanni e Paolo a novembre


Ecco come si vede la grande chiesa gotica dei domenicani dedicata ai santi Giovanni e Paolo e la Scuola Grande di San Marco dalle finestre della nostra camera in "Almorò" dove avevamo un camino, due bicchieri di vino e una ricca biblioteca nel salone.


Campo Santi Giovanni e Paolo dalle finestre di b&b Almorò


Ve lo dico, questo è il mio campo preferito a Venezia, mi sento quasi vincolata con campo S.S. Giovanni e Paolo.


Non è farina del mio sacco, questa foto, è solo una mia replica, l'avevo vista fatta da un russo e pubblicata nella rete e volevo molto rifarla. Una specie di copista nell'arte dello scrivere con la luce.


Ecco cosa si vedeva dalla chiesa di Santi Giovanni e Paolo dalla finestra della nostra camera nella "Residenza del Doge". Mi ricordavo quel posto dall'inizio del film "Italian Job" la scene di "Speed" in Rio di Santa Marina e Rio dei Mendicanti, ehe, i rii sotto le nostre finestre.


Il monumento equestre di Bartolomeo Colleoni visto verso sera mentre si beveva uno spritz sul campo in una delle tavole di "bar Colleoni". Bronzo e marmo davanti al Marmo di San Marco, il gusto dell'apero(l) che scende ai talloni quasi cosumati ed è subito sera.


Campo S.S. Giovanni e Paolo come l'abbiamo visto e fotografato quel primo settembre a Venezia, l'ultimo giorno la mattina quando abbiamo passeggiato dalle 8 di mattina al tardo pomeriggio prima di prendere il bagaglio dall'albergo e andarsene con n.42 da Fondamente Nuove

Няма коментари:

Публикуване на коментар