петък, 9 април 2010 г.

Campo Santi Giovanni e Paolo 1

Преди да се озова за първи път там и аз като М.М. бях виждала кампо Санти Джовани е Паоло само на изображения. (Когато Казанова предлага на младата и красива монахиня от манастира в Мурано да се срещнат на това място във Венеция, тя му отвръща, че познава мястото от изображения, което ми се струва повече от странно, но може би едно младо и богато момиче от ХVІІІ век избрало само да влезе в манастир с клаузура, не е имало възможност преди да избере манастира за свой втори дом да се мотае из така наречените calli, campi и canali на Венеция.) Та аз знаех за това кампо, най-първо от мемоарите на Казанова, бях виждала изображението му на една рисунка (да, рисунка, а не снимка, в зеления гид на Touring Club Italiano няма никакви снимки, а само рисунки и карти) и колкото и да го бях гледала това изображение в гида, който ми бе заела Райна, не бях подготвена за грандиозността на сградите, които видях когато се озовах на това място. Никоя снимка всъщност не може да предаде и половината от онова смайване което обзема човек, видял за първи път Скуола Гранде ди Сан Марко от моста, при който свърша Calle de le Erbe. Тогава палацо Дандоло, на преден план в картината на Бернардо Белото бе опакован за реконструкция с бели платнища и скеле, пък и аз не съм сигурна, че знаех въобще за Белото, племеника на Каналето. Бях виждала два или три венециански изгледа на Каналето в картинната галерия Брера в Милано, но те не ми бяха направили особено впечатление, мислех си дори, че Каналето е малко овехтял като художник (какъвто винаги бе изглеждал и после на учениците ми), но в дните преди да заминем за Венеция, Иво бе купил един негов албум. Започвахме да го разглеждаме като се върнахме и удоволствието, което изпитахме от тези образи не можеше да се сравни с първоначалното ни любопитство. Така разбрах, че Каналето като художник може да бъде разбран единствено от онези, които познават и обичат Венеция.

Но това изображение, което следва не е на Каналето, а на Франческо Гуарди. Давам го само, за да видите разликата.

Francesco Guardi, Campo della Basilica dei Santi Giovanni e Paolo<, 1755-1760, 72 x 120 cm, Musée du Louvre, Salle 23

L'altra riproduzione che secondo me sia la migliore non si può scaricare, si può vedere solo on line ed ingrandire cliccando sull'immagine a cui vi porterà il link che ho dato nel testo in bulgaro, però la parola su cui si deve cliccare è in English.

Това изображение на Франческо Гуарди, датирано най-късно 1760 с размери 72 на 120 см може да се види в зала 23 на Лувъра и който го види ще узнае какви са истинските му цветове. Аз лично смятам, че по-близо до изстинския цвят на Гуарди е тази дигитална репродукция, която можете да видите HERE
Уви, не може да се свали, но може да кликнете на линка и след това на изображението, да го уголемите. Франческо Гуарди само фиксира историческия момент, Каналето обаче успява да предаде много повече, духа на мястото, настроението, светлината. Трябваше ми малко време, за да разбера колко голям художник е Каналето и истински да му се възхитя.

След първата снимка, която направих на Рио деи Мендиканти, когато за първи път се озовахме над този канал, видях и Скуола Гранде ди Сан Марко (знаех вече някои неща за нея, но още не познавах добре семейството на Пиетро Ломбардо, архитект и скулптор, но не за невежеството си искам да разказвам сега). Както и да е, озоваваме се там през септември 2008, сядаме да пием кафе на една от масите с оранжевите столчета, все още сме с багажа, на път за хотела, минали сме през Сан Марко и кампо Санта Мария Формоза (аз първия път във Венеция бях стигнала само до Сан Марко и Мерчерия), така че водеше Иво, който гледаше картата в гида. Щом зърнах обаче Скуола Гранде ди Сан Марко от мостчето (от коeто е рисувал изгледа си Бернардо Белото, а именно Ponte Rosso) разбрах, че вече сме пред кампо Санти Джовани е Паоло, а в далечината разпознах и зида на гробищния остров Сан Микеле, срещу който се намираше избрания от мен хотел на „Фондаменте Нуове”.


Слязохме от Понте Росо (много по-късно му научих названието) и след няколко крачки се озовахме на кампото, което познавах единствено от изображения. Не бях подготвена обаче за ренесансовата прелест на фасадата на тази Скуола Гранде, нито за големината на църквата, строена от доминиканските монаси между средата на ХІІІ и средата на ХV век. Дори височината на постамента върху който бе конната статуя на Колеони ме изненада. Знаех, че е фигурата на кондотиера Бартоломео Колеони на кон е моделирана от флорентинеца Андреа Верокио, учителя на Леонардо и е излята в бронз след смъртта на Верокио, който бе умрял във Венеция. Може би само за тази конна статуя бях вече подготвена, тъй като предишния ден бяхме видели в Падуа конната статуя на Гатамелата, кондотиера обезсмъртен от Донатело. Така, че седнахме там, за да изпием по кафе, а на съседната маса двама младежи си поръчаха шприц кампари, а ние тогава още не бяхме наясно с шрица.
При това първо пристигане на това място през септември 2008 белият палацо Дандоло, който се вижда на преден план вдясно в изгледа на Бернардо Белото от Понте Росо, бе опакован с ние се настанихме в първото кафене с маси на кампото най-близо до него, в случая до покритото скеле. Именно от този палацо Каналето (чийто племеник е Бернардо Белото) е нарисувал своя изглед към Кампо Санти Джовани е Паоло, с голямата тухлена църква, строена два века от доминиканските монаси и ренесансовата Скуола ГРАНДЕ на Сан Марко, втората по големина благотворителна фондация във Венеция от ХVІ век, наречена Гранде заради великолепието на фасадата си облицована с мрамор с вариращи нюанси в цвета.

Canaletto, Santi Giovanni e Paolo and the Scuola di San Marco c. 1725, Oil on canvas, 125 x 165 cm, Gemäldegalerie, Dresden

Dicono di lui:

...quanto al Canaletto la sua specialità è di dipingere le vedute di Venezia; in questo genere supera tutto ciò che è mai esistito.
La sua maniera è giusta, gaia, viva, trasparente e mirabilmente luminosa. Gli inglesi hanno a tal punto viziato questo artista, offrendogli per i suoi quadri tre volte di più di quanti ne chieda egli stesso, che non è più possibile comprare nulla da lui.

Charles de Brosses, da Lettres familières, 1739

Долу от нашата масичка, аз можех само да заснема целувката на мрамора с тухлата. Но
именно тогава направих онази снимка на Иво, на която той изглежда точно такъв какъвто е – класически поет.



А после станахме, пресякохме кампото и продължихме по покрай Скуола Гранде ди Сан Марко, сега градската болница по Фондамента деи Мендиканти. Ако щете вярвайте, но там пред входа на болницата пред стълбите на Понте Кавало имаше и два съвременни просяка. Стъпалата, отвеждащи някога слизащите слизащите от гондолите към кампото пред църквата ги помнех от рисунката в гида на Touring Club Italiano, там на рисунката имаше и две гондоли, но тогава, първия път не видях нито една гондола да минава оттам. По Рио деи Мендиканти пърпорят само моторни и товарни лодки. Всъщност виждала съм само веднъж една гондола по това рио, пак през септември, след една година от прозореца на стаята ни в Residenza del doge.

1 коментар: