from Canto LXXVI of Ezra Pound

Comincio con una parte del canto LXXVI in cui non c'è il nome di città di Venezia, ma c'è gran parte della città, campo di San Vio e il rio San Vio dove confluisce in Canal Grande (nella foto), allora il nuovo ponte dell'Accademia fatto in legno al posto del ponte precedente in ferro che collegava il sestiere Dorsoduro al sestiere San Marco dal 1854), le sculture di Tullio Romano nella chiesa di Santa Maria dei Miracoli, detta qui "scatola per gioielli"), la bella chiesa dei Greci e scuola di San Giorgio degli schiavoni dove nel ciclo di Carpaccio si possono vedere i crani in quel luogo dove San Giorgio vince il drago e alla fine il battistero nella basilica di San Marco a destra poco dopo l'ingresso dove si possono vedere "tutte le cupole d'oro di San Marco" (è vero, anch'io entrando lì ho provato stupore e avevo la stessa impressione) ma in questa parte del canto LXXVI c'è molto di più - la scelta impegnativa della poesia, una scelta che obbliga ma poi ti fa sentire libero.

where San Vio meets with il Canal Grande

under the two-winged cloud

as of less and more than a day

by the soap-smooth stone posts where San Vio

meets with il Canal Grande

between Salviati and the house than was of Don Carlos

sht/I chuck the lot into the tide-water?

le bozze "A Lume Spento"/

and by the column of Todero

sht/I shift to other side

or wait 24 hours,

free then, therein the difference

in the greet ghetto, left standing

with the new bridge of the Era where was the old eyesore

Vendramin, Contarini, Fonda, Fodecho

and Tullio Romano carved the sirenes

as the old custode says: so that since

then no one has been able to carve them

for the jewel box, Santa Maria dei Miracoli,

Dei Greci, San Giorgio, the place of skulls

in the Carpaccio

and the font to the right as you enter

are all gold domes of San Marco

под облака двукрил
по-малко или повечето от деня
изпращан от гладкия камък където Сан Вио
се среща със Канале Гранде
между Салвиати и дома, който бе на Дон Карлос
трябва ли да хвърля във високата вода
ръкописа „А Lume Spento” –
или от колоната на Тодеро
трябва да мина от другата страна
или пък да изчакам 24 часа

свободен след това, тогава разликата
в голямото гето, от лявата страна
с новия мост на Ерата, където бе старата грозотия
Вендрамин, Контарини, Фонда, Фондако
и Тулио Романо изваял сирените
както стария пазач каза: така, че оттогава
никой не е могъл да ги извае
в кутията за бижута Санта Мария деи Мираколи
деи Гречи, Сан Джорджо, мястото с черепите
и Карпачо
а в баптистериума вдясно след като влезете [в църквата]
са всичките златни куполи на Сан Марко

прев. Иво Хаджийски

Това е само една част от песен (или ако препочитате canto) LХХVI от Песните на Езра Паунд. Не я избрах единствено защото съм направила снимка където рио Сан Вио се среща с Канале Гранде.
Коментарът на български скоро ще го добавя. Сега ще кажа, че едната от двете колони на piazzetta, онази от розов гранит наречена на венециански Тодеро е била донесена във Венеция през ХІІ век от град Тир като военна плячка. На пиедестала подържан от красиво изработен капител на върха й е поставена статуята на Св. Теодор. На гръцки Theodoros (дар от бога), Todaro на венециански. При Езра Паунд е станал Тодеро. Преводачът го бе оставил Теодоро (както е на италиански и както сме свикнали да наричаме тази гранитна колона, на върха на която върху крокодил с копие в ръка стои първият покровител на града в лагуната), но аз го промених, както го написал Паунд в оригинала на английски, (дано е не е печатна грешка). Тези венециански разминавания в названията са ми любими.

Другата колона е от сив гранит и на върха й е крилатият лъв символ на Евангелист Марко, който след задигането на мощите му от Александрия в Египет бързо заменил първоначалния покровител на града - Св. Теодор.