Ma a che ora cominicia la festa del Redentore? Nel tardo pomeriggio? Verso sera? Quando verso le 5 e mezza siamo arrivati alla stazione abbiamo visto le barche noleggiati dai giovani, c'era la musica dallo sterio installato sulle barche e poi quando abbiamo raggiunto a piedi il ponti di Rialto abbiamo visto anche lì delle barche ferme e la gente che si divertiva e ballava. E poi le barche che andavano nel ritmo della musica verso la volta del Canal per prossegiure per il bacino di San Marco.
Мостът Риалто в навечерието на празника Реденторе
Мостът Риалто е един от символите на Венеция и един от най-известните в света. С впечатляваща си аркада той е издигнат там където е най-тясната част на Канал Гранде и където най-отрано е била заселена Венеция. За вида на предишния дървен мост на това място, за който може да се съди по една картина на Виторе Карпачо и за различните проекти в началото на ХVІ век, сред които били и проектите на Якопо Сансовино и Андреа Паладио и за сегашния мост построен между 1588 и 1591 по избрания проект на Антонио Да Понте ще пиша някой друг път. Днес се замислих как да представя за първи път в този блог моста Риалто и реших да го покажа такъв какъвто го видяхме събота в късния следобед на 17 юли, когато пристигнахме във Венеция за празника на Реденторе. За разлика от предишния път, не се качихме на vaporetto, a тръгнахме пеша (с багажа ни на колелца) от гарата, по моста Скалци и после през сърцевината на двата сестриери Санта Кроче и Сан Поло, които се намират на десния бряг на Канал Гранде излязохме на моста Риалто.
Минали отсреща на левия бряг на Канал Гранде, вече в сестиере Сан Марко видяхме две от големите лодки наети от младежи, които щяха да посрещнат фоерверките в нощта на Реденторе (Изкупителя, но също и Спасителя) в залива на Сан Марко. Когато пристигнахме при гарата имаше много повече такива лодки, на които се събираха младежи облечени в поръчани за празника фланелки с надпис Redentore 2009, повечето с бира в ръка, а от стереото качено на лодките дънеше техно. Вълната на празника ни бе заляла още в мига, в който бяхме излезли от вратата на гарата.
Бързахме да се отправим към хотела, където да оставим багажа и поехме по Рива дел Карбон и Рива дел Феро, някогашния бряг на въглищата и на желязото, по левия бряг покрай Канал Гранде към мястото където щяхме да завием към кампо Манин.
Ето как се виждаше моста Риалто оттам откъдето минавахме за кампо Манин, покрай Ка Фарсети, някога може би дома на Дандоло, преди да стане дож на 84 години, а днес заедно със съседния палацо Лоредан - една от двете сгради на Кметството. През юли бяха сложили един самоделен зелен трасперант или банер "Да подкрепим момчетата от Техеран".
Оставили багажа в хотел "Чентауро" и видели на рецепцията един от най-красивите венецианци, наричан от мен впоследствие Biondo Veneziano заради цвета на косите му, но и заради цялостното му излъчване бързо се отправихме отново към Риалто, за да наблюдаваме оттам преминаването на лодките с младежи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар