Дълго бях съзерцавала една от тези фигури, крилатия ангел и си мислех, че и другите три мраморни фигури, които красят парапета са крилати. Оказа се, че греша и това е фалшив спомен. От тези четири фигури върху балюстрадата на парапета само една е крилата и тя е ангел, не сирена. А сирените са орнаменти в декорацията на пиластрите, не са кръгла пластика, а релефи, приседнали са, имат крила, имат и къси крака и веднага се разбира, че са митологични същества. В литературата се твърди, че тези скулптурни релефи са изваяни от Тулио Ломбардо, сина на Пиетро Ломбардо, който е скулпторът приел поръчката за украсата на църквата и работил по нея заедно с двамата си сина Тулио и Антонио. А онези четири фигури на парапета са кръгла пластика в „американски план” както се казва във фотографията когато фигурите са представени до средата на бедрата, могат да се огледат от всички страни, от мрамор са и ангелът е безполов както подобава на ангел, нежен и красив. Съзерцавала съм го в захлас, дори без съжаление, че там в църквата не мога да го снимам. Въздействието му е омайно и затова първоначално реших, че споменавайки сирените Паунд е имал предвид тези сравнително малки пластики върху парапета.
После като попрочетох малко се оказа, че митологичните релефни орнаменти били израз на свободата, на която са се радвали творците, прочетох че нереидите били обичани във Венеция, прочетох също, че били изобразени и на бронзовите постаменти на пилоните за знамена пред църквата Сан Марко. Прочетох, че релефната украса на пиластрите в „Санта Мария деи Мираколи” била донякъде заимствана от орнаментите в картините на Андреа Мантеня, художник, влюбен в класическата древност. Ще изследвам тези връзки и ще се спра по-обстойно на тях, сега ми стига, че локализирах сирените и не ще ги объркам вече с ангелите с омайна красота.
„Тулио Романо” според мен е игра на думи тръгнала от Джулио Романо, ренесансов художник и голям красавец, най-прославилия се ученик на Рафаело (въздействието, което ликът му в една от фреските в стаите на Рафаело във Ватикана, упражнява върху мен може да се сравни с въздействието което понякога имат възхително красивите мъже в живота). Харесвах го много, още преди да узная, че е бил красив по един самоуверен и мъжествен начин какъвто го е нарисувал Рафаело на преден план сред носачите на папската носилка, в която седи папа Юлий ІІ вече белобрад). Харесвах го още преди да знам, че гравюрите с позите, по които Пиетро Аретино е написал своите „Похотливи сонети” са създадени от Маркантонио Раймонди по съвършените, но неприлични рисунки на Джулио Романо. За да го харесам ми стигаше да видя в едно списание най-известната му фреска с падането на гигантите в Палацо Те в Мантуа. Виждала съм само репродукция, макар че съм била в Мантуа за няколко часа. Познавам обаче един човек, който като дете е играл футбол в двора на Палацо Те.
И сега оставам Джулио Романо и минавам на семейството скулптори Ломбардо. Бащата Пиетро Ломбардо е от Карона, кантона Тичино, роден е 1435, пътува из Северна Италия, вижда там каквото вижда в Падуа и Болоня, опознава работата на флорентинските скулптори, през 1464-67 работи по погребалния паметник на юриста Антонио Росели в Падуа и един документ показва, че през 1474 вече работи във Венеция, където първо се заема със статуите в църквата Сан Джобе, хвалени от хуманиста Матео Колачо през 1475; поръчките му се увеличават, най-грандиозната от тях е погребалният монумент на дожа Пиетро Мочениго в църквата Санти Джовани и Паоло.
Междувременно скулпторът е създал семейство, има двама сина, първия Тулио се ражда пред 1455, втория Антонио през 1458 и когато през 1480 приема поръчката за църквата Санта Мария деи Мираколи той работи заедно с двата си сина, а Тулио скоро ще надмине баща си. Така че сирените и Паунд, и старият пазач в църквата, са ги приписали на Тулио. А на мен не ми остава друго освен да се заема с едно изследване на неговите работи, защото от онова, което видях в албума в църквата Сан Джовани Кризостомо, от погребалния монумент на дожа Андреа Вендрамин в църквата Санти Джовани е Паоло и от всичко останало, което бях видяла на живо той е най-впечатляващият скулптор на ренесансова Венеция и най-малкото, което заслужава е да му посветя един отделен пост.
---
Само първата снимка е направена "на живо" останалите са от албума за Венеция, който тежи 7 кг, само като насоча фотоапарата и фокусирам и снимките стават като на живо. Пък и авторското право така си е наполовина мое ;-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар