вторник, 9 март 2010 г.

Joseph Brodsky in Venice

Diciasette anni fa, mentre guazzavo a zonzo da un campo all’altro, un paio di stivalli verdi, di gomma, mi portò sulla soglia di un edificio rosa, non tanto grande. Una lapide diceva che Antonio Vivaldi, nato prematuro, era stato battezzato in quella chiesa. Avevo ancora i capelli discretamente rossi, a quel tempo; e mi commosse l’idea di essermi imbattuto nel luogo del battesimo di quel “prete rosso” che mi ha dato tanta gioia in tante occasioni e in tante parti del mondo dimenticate da Dio. E mi sembrò di ricordare che era stata Olga Rudge a organizzare la prima settimana vivaldiana in questa città – e guarda caso, proprio mentre stava per scoppiare la seconda guerra mondiale. I concerti, mi avevano detto, si tenevano nel palazzo della contessa Polignac, e Olga Rudge suonava il violino. Mentre era impegnata nell’esecuzione di un brano, notò con la coda dell’occhio un signore che entrava nel salone e restava in piedi accanto alla porta, perché tutti i posti erano occupati. Il brano era lungo, e lei era un po’ preoccupata perché si stava avvicinando un passaggio in cui doveva voltare la pagina senza interrompersi. Quel signore, nella coda dell’occhio, cominciò a muoversi, finché scomparve dal campo visivo della violinista. Quel passaggio era sempre più vicino, il nervosismo sempre più grande. Ma ecco, nel preciso istante in cui lei avrebbe dovuto voltare la pagina, una mano affiorò da sinistra, si allungò verso il leggio e girò lentamente la pagina. Così lei continuò a suonare, e quando ebbe superato quel passaggio difficile alzò gli occhi verso sinistra per esprimere la sua riconoscenza. “E così” raccontava Olga Rudge a un mio amico “ebbi il mio primo incontro con Stravinskij”.

da Iosif Brodskij "Fondamenta degli Incurabili", prima edizione febbraio 1991, quattordicesima edizione 2006

Преди седемнадесет години, докато обикалях от кампо на кампо, чифт зелени гумени ботуши ме отведоха до прага на една розова сграда, не много голяма. Една каменна плоча указваше, че Антонио Вивалди, преждевременно роден, е бил кръстен в тази църква. Все още имах червени коси по онова време и ме развълнува това, че съм попаднал на кръщелното място на онзи „черенокос свещеник”, който ми бе дарил толкова радост в много моменти от живота ми в много части на света забравени от Бога. И си спомних, че е Олга Рудж е организирала първата седмица на Вивалди в този град малко преди да избухне втората световна война. Концертите се провеждали в палацото на графиня Полиняк и Олга Рудж свирела на цигулка. В една от тези вечери докато изпълнявавала един пасаж, забелязала с крайчеца на окото един господин, който влязал в салона и останал прав до вратата защото всички места били заети. Пасажът бил дълъг, а тя била малко притеснена защото скоро наближавал пасажа, при който трябвало да обърне нотния лист без да прекъсва да свири. Онзи господин, който виждала с крайчеца на окото, напуснал зрителното й поле, пасажът бил все по-близо, нервността все по-голяма. И ето, че в точния момент, когато трябвало да обърне страницата, една ръка се появила от ляво, протегнала се към стойката с нотите и бавно отгърнала страницата. Така тя продължила да свири и когато преодоляла онзи труден пасаж вдигнала очи, за да даде израз на признателността си. „И така”, разказваше Олга Рудж на един мой приятел, „това беше първата ми среща със Стравински”.

от книгата на Йосиф Бродски Fondamenta degli Incurabili, първо издание февруари 1991

2 коментара:

  1. Grazie per aver raccontato questo curioso ma interessante aneddoto.

    ОтговорИзтриване
  2. Merci pour cette histoire, Emilia...
    Je sens que je vais passer de bons moments sur votre blog ! :)) A presto !

    ОтговорИзтриване