Фаусто има една много хубава снимка от Коледа, когато на тези пилони на площада пред църквата Сан Марко, които са на това място още от началото на ХVІ век, ако не и от по-рано, се веят знамената на Венеция, Италия и Европейския Съюз. Предлагам ви да я видите и затова веднага давам линка (съжалявам, че не е активен, още не съм успяла да добавя тук активен линк, затова трябва по стария начин с Copy and Paste. Трябва да кажа, че снимките на Фаусто са с авторско право и не могат да бъдат използвани без негово писмено разрешение). Аз лично винаги съм искала да видя тези пилони с развети знамена. И ги видях така поне на снимка.
to see it click here
Часовниковата кула, по която откакто ходя във Венеция, все нещо работят. Ще пиша специално за нея, но тук не мога да не я спомена. Построена е между 1496 и 1499 по всяка вероятност по проект на Мауро Кодуси, който по-късно през 1755 допълва Джорджо Масари, който укрепва структурата й. Всеки кръгъл час е удрян от двамата "Мори" (всичко, което е тъмно се нарича "маври" във Венеция, Mori, но в италианския език дори брюнетките се наричат more, така че аз самата съм mоra, а на светлата бира се казва bionda) та двамата "мори" са бронзовите статуи на върха, които с дългите си чукове удрят по една голяма камбана. Всеки час е удрян по веднъж и от двамата, в съвсем лек асинхрон и оттеква двойно. Харесва ми как отзвучава и ми се иска да се кача там и да ги видя отблизо. Качването става само с резервация на касата на музея Корер (входа му в Наполеновото крило, където е най-тясната част, която затваря площада). Билетът струва 12 евро и посещенията са с водач, записването повтарям става предварително. Предполагам има определени часове. Като си купя билет, ще знам повече. Имам някаква идея от една снимка за гледката, която се разкрива оттам.
Циферблатът на часовника показва часовете, лунните фази и движението на слънцето в зодиака, тоест в месеците. Всяка снимка фиксира и часа, в който е направена, трябва само да се гледат прозорчетата, в които се сменят цифрите на часа и минутите. Излишно е да го казвам, но показва изключително точно часа.
Тази снимка е направена точно в Х и 30 както може да се уверите и сами, ако кликнете на нея и я видите увеличена.
Това са копията на конете, изпратени от дожа Дандоло след завладявянето на Константинопол по време на четвъртия кръстоносен поход, когато венецианската флота сключва договор с рицарите кръстоносци. Дандоло ги взима като дял от военната плячка от хиподрума в Константинопол и оттам ги изпраща във Венеция, за да ги сложат над входа на църквата Сан Марко. Иска ми се да вярвам, че идеята да бъдат поставени на това място е била негова. Наполеон Бонапарт при идването си във Венеция, след като се заканвал, че ще бъде като Атила за Венеция и след ултиматума, който е поставил, последния дож Лудовико Манин е напускал завинаги Палацо Дукале и е настъпил края на Славната венецианска репубилика Наполеон се задоволява само с отмъкването на тези коне, които откарва в Париж.
Тези коне, за които Иво има едно стихотворение започнато още през 1996 в Америка, известни като квадригата от Сан Марко и за които никой не знае (само се предполага) откъде са дошли на хиподрума в Константинопол са бронзови, с позлата. Описвал ги е и Гьоте, след като ги е гледал от долу при входа, и отблизо от терасата. Предполага се, че са гръцки от ІV или ІІІ век пр. Хр. или един от шедьоврите на римската бронзова скулптура от ІV век. Мислех да се спра на тяхната история отделно и да покажа тайната снимка, които им направих, но ще я публикувам тук със стихотворението на Иво, което бе започнато преди повече от десет години и чакаше той да ги види с очите си. Когато ги видя той ми каза нещо, което ме развълнува, нещо, което не бе разбрал Гьоте, но което Дандоло сякаш е знаел. (О, ще пиша и за Дандоло, чиято последна битка е срещу българите, които атакуват Латинската империя на рицарите кръстоносци, пленяват императора и го затварят в "Балдуиновата кула". Последната битка, към която 90-годишния Дандоло се отправя на кон през нощта. И това е поезия, но сега няма да разкавам повече за него, ще кажа само, че е погребан в църквата "Света София" в Константинопол, но преди това през 1202 изпраща бронзовите коне с позлата във Венеция. Те остават над входа на църквата Сан Марко, църквата на дожа, до 1798 година, когато идва Наполеон и ги отнася в Париж, от където ги връщат през 1815 година.
Свалени от терасата, където са стояли с векове през 1974 и са подложени на една старателна реставрация, с която е блокиран процеса на деградация на бронза. Именно тогава през 70те години на ХХ век са заменени с копията, излети в едно ателие в Милано, както прочетох при копитото на един от конете, които оттогава стоят под слънцето, мъглите и дъжда на терасата. Истинските коне, от които някога "варварите" са изтъргвали златото с брадви, малко издраскани, но сякаш с дишащи ноздри са вътре в галерията на църкавата, на втория етаж, където някога е било мястото на монахините или на жените по време на големите църковни празници и светски събития като стъпването в длъжност на дожа. Билетът за галерията е 4 евро, но напълно си заслужава заради възможността човек да зърне конете изпратени от Дандоло и да се наслади след това на гледката от терасата на църквата.
Ето и прочутите кафенета на площад Сан Марко. Тук се виждат подиумите на оркестрите на "Куадри" и "Лавена" пред аркадите на Прокуратие Векие, Старите Прокуратие или прокурации. "Куадри", някога единствения конкурент на "Флориан" от другата страна на площада, под аркадите на Прокуратие Ниове, вече се бори за вниманието на минувачите с оркестъра на "Лавена".
"Лавена" е по-близо до църквата и до Кулата с часовника, с жълтите столчета на снимката. "Гран кафе Куадри" е следвашото, с червените столчета около масите изнесени на площада и се намира повече или по-малко директно срещу "Флориан". По време на австрийското управление във Венеция, "гран кафе Куадри" е било изоставено от венецианското добро общество, тъй като там обичали да сядат австрийските офицери.
Лятото на 2009 на подиума свиреше изцяло дамски състав, само с един млад пианист, момичета бяха много красиви и елегантни. Преди няколко години там свиреше бенда на Йозеф Миоти, който сега свири в кафето на piazzetta. Няма да крия, че ми е любимия. Създават усещането за съмишленици, за истински бенд, понякога свирят повече джаз, тогава са с бели ризи и Йозеф Миоти вместо на цигулка свири на саксофон. В You tube има много техни неща, качени от туристите, които са техни почитетели. От един такъв почитател научих името на Йозеф Миоти.
За оркестъра на подиума пред "Флориан" и русата цигуларка, която свири там ще пиша и занапред. През септемри ще науча и името й.
Еми,
ОтговорИзтриванев един от коментарите вчера ти сложих как се добавя активен линк.