Ето ни, пристигаме отново на 3 ноември, решени да отидем пеша до нашия b&b на calle Gabriella, която свършва при Rio dei Mendicanti. Решението зависеше от времето, а времето е хубаво, така че се отправяме към новия мост над Канал Гранде, проектиран от Сантяго Калатрава и затова наричан моста "Калатрава", открит за минаване последните 15 минути на 11 септември 2008 година.
стъкло и бял камък от Истрия, от който са направени много от представителните сгради във Венеция, моста Риалто (построен между 1588 и 1591) и моста при гарата наречен "Скалци" (през 1934)
парапети от стъкло и corrimano (лента за поставяне на ръката като при ескалаторите, не, не се движи) от бронз, обаче бронз от третото хилядолетие, приятен на пипане
И след снимките от моста, поглед назад към слънцето клонящо към залез, чиято светлина ухажва красотата на Венеция, по начин по който едва ли е ухажвала кой знае колко други градове в хилядолетната си история
Ето и една снимка от предишното пристигане, през септември, когато се качихме на vaporetto при Piazzale Roma и минахме под новия мост вместо по него. И друг път бях виждала долната част завита с платнища, предполагам извършваха някакви укрепителни работи. Дали пък няма да направят нещо като лифт за инвалидите там? Това последното изглежда са някакви мои фантасмагории, но не съвсем безпочвени, помислили са и за тях и се очаква да направят адаптация.
И една снимка от вечерната ни разходка с vaporetto през лятото, вечерта на неделята на Реденторе, след като бяхме хванали края на вечерната служба в "Сан Дзакария"
И идва време да си тръгнем, след четири ноември дни във Венеция, отново по същия мост, но сутринта в 11, а пристигнахме в ранния следобед към 4
Няма коментари:
Публикуване на коментар