вторник, 2 февруари 2010 г.

Pietro Fortini V част: краят на новелата за Антонио Анджелини

Антонио, който по това време бил в магазина срещу дома си, чул виковете разпознал гласа на жена си и изтичал вкъщи, страхувайки се, че някой си е направил с нея непристойна шега. Задъхан от гняв, той влязал в склада, но не намерил там пилигрима, който вече бил избягал. Заварил жена си върху един от сандъците с венецианско стъкло в същото положение, в което я бил оставил фламандеца, с рокля вдигната до пъпа, с разрошена коса, вцепенена от страх и вероятно от гняв. Виждайки я така Антонио замрял, сметнал, че честта му безвъзратно е била накърнена и бързо попитал жена си какво се е случило, а тя разтреперана вече не толкова от страх, колкото от ярост сърдито му отговорила:
- Да ви порази господ!
Антонио, не разбиращ какво иска да каже повторил въпроса си, но в отговор чул:
- Чумата да ви тръшне в устата! Още не мога да си поема дъх, толкова се уплаших!
Мъжът й, който бил нетърпелив да си изясни всичко наредил:
- Отговори ми най-сетне, престани да усукваш!
А жената му след като си оправила роклята заявила:
- Никога не съм си мислила, че ще ми се случи нещо такова, но кълна се в кръста господен, наистина жалко, че не се случи онова, което заслужавахте.
- Ще ми кажеш ли най-накрая какво е станало? – изгарящ от нетърпение възкликнал Антонио.
А тя му отвърнала:
- Не ме ли научихте вие на това? Или ще кажете, че не сте вие? Уверяваше ме, че това е съвсем прилично, а сам ме обучи на такива пакости. Но бог ми е свидетел, въобще не трябваше да викам!
- Хайде, говори най-сетне – помолил я Антонио, който вече наистина не издържал – не ме мъчи повече!
Тогава тя му разказала цялата история с пилигрима. Докато слушал разказа й, го обивали ту топли, ту студени вълни и на миго осъзнал, че самият той бил причината за скандала.
- Никога повече – казал той на жена си – не казвай тези думи на никой друг освен на мен защото те означават „Искаш ли да направиш с мен това, което аз искам да направя с теб?”
Тогава тя се намръщила и гневно промълвила:
- И как не ви беше срам да ме учите на подобни мерзости?
И продължила да го ругае, като му го наговорила какво ли не докато Антонио, съзнаващ вината си мълчал, чак накрая когато тя си казала всичко, което й тежало на сърцето отбелязал:
- Занапред бъди разумна и благодари на бога, че всичко се размина благополучно.
След тези думи той се обърнал и тръгнал към магазина.
А жена му извикала след него:
- Вие благодарете на бога. Повече не ще чуете и една дума от мен, чието значение не зная! И моля, повече без чужди думи! Когато искате нещо, изразявайте се по нашему.
Антонио, вече разсърден, махнал с ръка:
- Добре, ще казвам онова, което ти е угодно.
И се отдалечил като оставил жена си все още обзета от ярост. Тя захвърлила това, което преди час шиела и се прибрала в къщата като треснала след себе си вратата и така вбесени и разпалени останали и търговецът Антонио и красивата му жена и фламандския пилигрим.

(край)

2 коментара:

  1. страхотна история и сладкодумно разказана!
    виждате ли думите до какво могат да доведат ;)

    ОтговорИзтриване